Отивам да заредя колата. Бензинджията си бърбори до отсрещната колонка, забелязва ме и подвиква:

- Сипвай, сипвай, няма проблем!

Според мен проблем има, защото а) той сипва и б) аз му плащам, а не обратно. Обаче не ми се обяснява, започвам да зареждам, той през това време влиза вътре. След малко отивам и аз, той стои до касата и подхваща класическата раздумка:

- И к'во викаш, ще се оправим ли някога? - пита той. Правя се, че гледам в телефона си, за да избегна тази част от бензинджийската традиция.

Ефектът е нищожен, защото след секунда той продължава:

- Ма то никой не работи, бе! Никой не си гледа работата в тая държава!

Поглеждам го с интерес, да видя дали се шегува. Не, напълно искрен и ядосан е.

За миг се изкушавам от мисълта да приведа за доказателство случката отпреди минута, когато а) аз сипвам, б) аз плащам, в) той блее, но се отказвам. Човекът се е захванал с държавата, не върви някак да го занимавам с дреболии:

-Ти сега къде си? - включва ме отново лично в разговора, че малко съм му вял, неангажиран.

Ако нещо ненавиждам повече от бензинджии - енциклопедисти, това са непознати, които ми говорят на ти и фамилиарничат:

- Прощавайте, не Ви слушах. Бях се загледал в една муха която кацна на телефона ми. - отговарям аз, натъртвайки на учтивата форма.

Признавам, иронията ми е плоска и безвкусна, но сме в бензиностанция все пак, не се очаква да блестя с изящни афоризми.

Изглеждам го унищожително, надявайки се да се срине на пода в гърчове и покаяние:

- Бе къде мухи тук, бе, я да видя? - надига се зад тезгяха той, аз получавам лек гърч и тръгвам, преди да се срина. Туш.

*От фейсбук