“Констатациите за нечия ненавременна смърт
не са важни. Важно е да осъзнаем какво трябва да се промени, за да не се стига до такъв финал”, казва режисьорката Касиел Ноа Ашер

“Въпреки “последните ни мигове” с Йоско - няма раздяла за нас. Смърт няма”

“Йосдиф сме всички Ние. Артисти, творци, оставени на късмета си за оцеляване и справяне в тази неистова, трудна, но и божествена професия”

Преди четири години артгилдията бе разтърсена от ненавременната смърт на актьора Йосиф Шамли, който сам сложи края на житейския си път. Талантливият артист все още живее в сърцата и спомените на близките, приятелите и колегите си, чрез които се завръща за още една главна роля в документалния филм “Войник на съдбата”. Отначало продукцията е замислена като сърдечна терапия за хората, които Шамли обича, но става много повече. Филмът, режисиран от Касиел Ноа Ашер, която създава и сценария, позволява на зрителя да левитира между светлината и мрака, ада и рая заедно с душата на човек, избрал да бъде актьор и творец в България. Пред камерата на Калоян Божилов любими лица откровено поглеждат към миналото на Шамли, представят си възможното му настояще и мечтаят за допустимото му “бъдеще”, защото филмът не е погребален помен, а урок за цената на едно призвание и предупреждението, че се изисква храброст.

- Кога и как решихте да направите документален филм за Йосиф Шамли?

- Новината за загубата му ме свари в Атина. На 29 октомври 2019 г. Моят рожден ден! След първоначалния шок осъзнах, че всъщност ние с Йосиф се познавахме повече от четвърт век.

И още от първи поглед се заобичахме безпределно, неистово, опрощаващо. Пътищата ни се събираха и разделяха безброй пъти, но всяка “среща” ни подаряваше още по-смирено, крепко, смислено “начало”.

Трудно ми е да говоря за Йосиф в минало време. А в разговорите с приятелите му го споменавахме - бих казала - обсесивно често. И винаги все едно е до нас - ей там отдясно, почти на ръба на масата. Със спокойно отпусната, красива ръка, в която неизменно дими цигара, с леко ироничната си усмивка, с нежния, кристално син поглед... И луничките като звездна система се шегуват по носа му.

Почти няма ден, в който да не се сещам за Йоско. Разхождам се в стария еврейски квартал - и ей ти - на онзи балкон са цъфнали стотици мушката, а котката от ул. “Кирил и Методий” №36 пак е родила 9 котенца.

И къде с яд, къде с очакване му викам:

“Йосиферче, тук ли си? Виждаш ли ги тези чудеса? Наслади им се през моите очи!” Неговите приятели ми споделяха същите “изпитания” на душата.

- Защо избрахте да го определите именно като войник на съдбата? Какъв винаги е бил той във вашите очи и какъв ще остане завинаги?

- Пълнометражният, документален филм “Войник на съдбата” имаше работно заглавие: “Йосиф Шамли. Сюжет за кратък разказ.” В началото беше замислен като своеобразна, сърдечна терапия за всички нас - хората, които Йосиф обичаше. За нас, на които Йосиф ни липсва... След грубия монтаж обаче си дадох сметка, че Йосиф сме всички Ние. Артисти, творци, оставени на късмета си за оцеляване и справяне в тази неистова, трудна, но и божествена професия. Бездиханни Войници в неспирен спринт...

Които в мраз и пек, безпаричие, безогледно отношение на държавници и властимащи са по местата си точно в 19:00 ч. всяка божа вечер, за да подарят утеха, надежда на публиката...

И името на филма си дойде естествено...

- Докато работехте по него, разбрахте ли за Шамли още неподозирани неща чрез думите на хората, които го връщат отново към живот пред камерата?

- Във филма, за радост, се съгласиха да участват много талантливи, разпознаваеми колеги: Валентин Ганев, Явор Гърдев, Владо Пенев, Ваня Щерева, Владо Карамазов, Додо Ангелов, Христо Петков, Стоян Радев, Роберт Янакиев, Диана Добрева, Юлиан Вергов, Гаро Ашикян, който е и композитор на филма, хореографката Мила Искренова... И в срещите ни бяха максимално, шокиращо откровени. Личността на Йоско ги провокира да излеят собствените си страхове, да дисектират ситуацията: какво е да си Творец в България. А невероятната камера на оператора Калоян Божилов е уловила всеки трепет, копнеж, сълза у нашите герои. Цялата горчивина от тази царяща навсякъде душевна мизерия... И облекчението в душата на всеки един от тях...

Особено трогателни и вълнуващи бяха снимките ни с трите дъщери на Йосиф: Самуела, Хана и Ида Шамли, и неговата сестра Мила Банкова. В този смисъл филмът няма нищо общо с погребален помен за трагично починал колега...

Йосиф осмели всички ни да говорим истината и само истината. Нелицеприятна, екстремна, на моменти дори нелепо комична. На премиерните прожекции видях сред зрителите децата, чийто учител беше Йоско в театралната школа към еврейския дом.

Вече пораснали тийнейджъри - те плачеха и се смееха... Прегръщахме се като след дълга, непоносима раздяла. Това са ценни и незабравими моменти за мен. Карат ме да вярвам, че нашият филм докосва дълбоко зрителя.

- Търсейки изгубената душа на артиста, стигнахте ли до изводи за ненавременната смърт на Шамли?

- Артистът, няма изгубена душа! Та как? Той работи с душата. Левитира между светлината и мрака, ада и рая.

На премиерата имаше и доста млади колеги: актьори, кинорежисьори, студенти. Всички те не можеха да си тръгнат. Искаха да споделят съмненията си, разочарованията, които срещат в началото на своя път. Едно момиче ми каза: “Този филм задължително трябва да се гледа в университетите и училищата по изкуства. За да знаем каква е цената да бъдеш Артист в България. За да бъдем храбри.”

Констатациите за нечия ненавременна смърт не са важни. Важно е да осъзнаем какво трябва да се промени, за да не се стига до такъв финал. Не става въпрос само за физическото, материално оцеляване на артиста, но и за необходимостта от респект, уважение на общество, политици към нашата работа.

- Спомняте ли си вашата първа среща с Шамли? Каква беше? А последната?

- Ще разберете, като гледате “Войник на съдбата”. След премиерата черпехме зрителите с топли погачи за раждане, за годеж, за сватба, за помен... И вино. Защото филмът е събрал всички тези истории и още, и още. Въпреки “последните ни мигове” с Йоско - няма раздяла за нас. Смърт няма.

- Ще може ли “Войник на съдбата” да бъде видян от зрителите и извън рамките на “София филм фест”?

- “Войник на съдбата”, за наша радост, беше селекциониран на “София филм фест”. Това е един страхотен кинофестивал от международно значение. След прожекциите веднага постъпиха покани за няколко фестивала, както и за прожекции в Пазарджик, Пловдив, Варна, Германия. Ще сме щастливи и кината в София ще прояват такъв интерес за още срещи на филма с публиката.