На 1/4-финала боксьорката ни загуби по точки, но цели 3 дни по-късно съперничката е дисквалифицирана за нечиста игра и българката се прибира с бронз от своето индийско приключение

Oт тази история със сигурност си става хубава холивудска драма. Задължителните компоненти като трилър, обрати и сравнително щастлив финал са налице. На продуцентите дори ще им е много лесно, тъй като няма нужда да търсят актриса за главната роля – Светлана Каменова може да играе самата себе си в в този разтърсващ блокбaстър.

“Още не мога да повярвам какво ми се случи. Беше драма, беше трилър, беше като шекспирова комедия с щастлив край”, разказва пред “24 часа” опитната ни боксьорка.

Емоциите за нея и колегите й от националния отбор по бокс започват още в самолета на път за Индия, където ги очакват съперниците им на световното. По време на полет една от лидерките в тима Станимира Петрова получава тежка бъбречна криза и след кацането в Делхи е откарана в болница, за да я оперират. Спешната ситуация със сигурност се отразява върху психиката на останалите боксьори, които на всичкото отгоре претърпяват и редица неуредици около настаняването си.

Все пак нашите се добират до мястото на събитието и започват с две загуби. За Светлана Каменова началото в категория до 57 килограма е по-добро.

“Победих силни съпернички в първите два мача и така стигнах до 1/4-финал, където ме очакваше световната шампионка Лин. Още преди началото на мача с треньора ми Борислав Георгиев я видяхме, че прави много странна подготовка. Наставникът й сякаш нарочно я караше да повтаря неща, които иначе са забранени. Бате Боби ме успокои, че най-вероятно го правят нарочно, за да ме стреснат. Само че почти веднага след гонга осъзнах, че въобще не е било театър. Съперницата ми започна да ме атакува с глава, което е абсолютно забранено. През целия мач отнесох най-малко 10 силни удара”, ядосва се дори сега опитната ни боксьорка.

След края на мача съдията вдига ръката на тайландката, след като съдиите са отсъдили 3:2 в нейна полза. Решението буквално взривява българската група. Скандалът е толкова шумен, че делегатът на срещата заплашва българите, че ще ги изгони от залата и ще се постарае те да получат още по-тежки наказания.

“По едно време осъзнах, че е по-добре да си наведа главата и да си тръгна. В спорта трябва да умееш да побеждаваш и подобни кризи. Така се мина ден, после двa и на третия, както си лежах в леглото, ми звънна телефонът. Вдигам аз и чувам как бате Боби вика в слушалката: Идвай, че ще те награждават”, вълнува се дори в този момент при спомена Светлана Каменова. Тя няма никакво време да премисля ситуацията, защото треньорът й нарежда по най-бързия начин да се изстреля към спортната зала. Там вече са подредили почетната стълбичка, а първата и втората в категория до 57 килограма са заели своите места на нея. Свободно е само мястото, което трябва да заеме третата в крайното класиране.

“Другите две момичета ме зяпат, аз също ги гледам и не знам какво се случва. Едва ли не ме хванаха за ръката, за да ме качат на почетната стълбичка и да ми окачат бронзовия медал на врата. Изведнъж се разбра, че цели три дена след мача ми с Лин от Международната федерация по бокс са решили да я дисквалифицират за нечиста игра. И така се оказва, че аз съм била лишена от шанса да се боря за златен медал на световното, но пък са ми присъдили бронзов”, не знае дали да се смее, или да плаче родената в Добрич боксьорка. Тя е убедена, че развръзката на случая е добра за нея и не съжалява, че не е успяла да се бие на полуфинал и евентуално на финала на световното.

“След толкова много нечисти удари, които получих на въпросния скандален мач, със сигурност съм била с леко комоцио. Не се знаеше какво ще се случи после. Така е трябвало да стане и аз приемам това, което ми донесе съдбата”, казва Светлана, която още не може да се отърси от преживяванията по време на световното в Индия.

“Не ми стигаше другото, ами трябваше и земетресение да преживея. Стабилно ни разтърси и се наложи да се евакуираме от хотела. Когато стъпих на българска земя, едва ли не целувах асфалта под краката си и се кръстех, че съм се върнала жива и здрава”, признава опитната боксьорка. Тя едва ли е очаквала толкова сгъстено откъм силни емоции ежедневие, след като се завърна в бокса. Първата ни медалистка от световно първенство (става трета на форума в Китай през 2012 г.) почти пет години упорито страни от бокса. Голямото й разочарование е, че не успява да отиде на олимпиадата в Рио. В този момент и треньорите, и най-близките й хора се оказват неспособни да й попречат да направи рязък обратен завой в живота си.

“Имах огромно желание да отида на олимпиада, а когато това не се случи, изпитах още по-голямо разочарование. Твърде много неща се объркаха и нямаше сила на света, която да ме убеди, че трябва да продължа да се заминавам с бокс”, спомня си Светлана. За нея отказването от спорта не е достатъчно категорична промяна и решава да замине за чужбина, за да смени тотално обстановката.

“Заминах за Париж, без да знам езика и без да съм си уредила предварително някаква работа. Потопих се в дълбокото, както съм го правила много пъти преди”, казва боксьорката. На френска земя тя не губи време в самосъжаление и започва да си търси работа, като в същото време запаметява думи и фрази, които ще са й от първа необходимост.

“Първо работех в един павилион за палачинки. Винаги съм обичала палачинките. След това се издигнах (смее се) и започнах да шпакловам. Лепях и тапети. После за кратко бях и шофьор към един хотел. През доста длъжности преминах и от нито една не се срамувам.

Защо да ме е срам?

Изпълнявах задълженията си по най-добрия възможен начин, изкарвах си работата с честен труд, гордея се със себе си”, категорична е боксьорката. По време на престоя си в Париж тя разбира, че колкото и да се старае да се социализира, тя винаги ще бъде чужденец за местните. Осъзнава също, че родината много й липсва.

“Във Франция нито веднъж не стъпих в залата по бокс. Дори извръщах глава на другата страна, ако мина покрай такова място. Обръщах на друг канал, ако започнат да излъчват боксови мачове. Бях убедена, че завинаги съм затворила тази страница в живота си”, казва Светлана. Съдбата обаче има други планове за нея. Година след като е заминала за Париж, тя получава няколко дни отпуск и се връща в София. Минавайки покрай ст. “Васил Левски”, с нея се случват две неща.

“Видях едни момчета, които излизаха от залата по бокс, и осъзнах колко ми липсва спортът. Веднага след това усетих, че и България ми е липсвала през всичките тези месеци и че няма да мога да се върна в чужбина”, разказва боксьорката. Нейната съотборничка в “Локо” (София) Стойка Кръстева я убеждава, че е време да се върне на ринга, и този път Светлана няма как да откаже.

По всичко личи, че решението й е било най-доброто за нея и тя се върна на пътя на победите. Сега я очакват европейските игри, където ще направи всичко възможно да спечели всички мачове в своята категория и да изпълни мечтата си – квота за олимпийските игри в Париж.