Коронована е като Мис Малайзия през 1983 г., след като контузия на гръбнака я спира да бъде балетна звезда

Куентин Тарантино веднъж описва хонконгския екшън филм “Суперченге” от 1992 г. като вероятно съдържащ “най-великите каскади, заснемани някога във филм.” И има защо. Актрисата Мишел Йео едва не погубва живота си в самоубийствена екшън сцена от лентата заедно с легендата на бойните изкуства Джеки Чан. Но най-лошото се разминава и тя влиза в историята като първата азиатка, спечелила “Оскар” за най-добра актриса за изпълнението си във “Всичко навсякъде и наведнъж".

Звездата, родена като Йео Чоо-Кенг, освен всичко е коронована като Мис Малайзия през 1983 г. Записана е в конкурса от майка си Джанет, която също е бивша кралица на красотата. В онзи момент младата жена има нужда от нова посока, след като контузия на гръбнака погубва нейната мечта да бъде балетна танцьорка.

И точно тук Йео за първи път среща Джеки Чан, когато се явява на проби за реклама на часовник. Конкуренцията остава в нейната сянка и впоследствие това й спечелва и роля в първия филм в Хонконг, като трябва да играе жена, нуждаеща се от спасяване, в екшън комедията “Бухалът срещу Бъмбо”.

“Когато започнах през 1984 г., жените трябваше да бъдат момичетата в беда - разказва актрисата. - Ние трябва да бъдем защитени. Джеки Чан, Джет Ли, Саммо Хунг, Дони Йен - те бяха героите. Не, момчета, мисля, че можем да се защитим доста добре. И ако се наложи, може би ще защитим и вас.”

Наблюдавайки много сцени с бойни изкуства, тя си казва, че това всъщност е точно като танц, хореография. Така блясва първо в “Да, мадам!”.

След като се премества в Хонконг, я съветват да приеме име, звучащо на английски. И в крайна сметка става Мишел Йео.

Тя бързо доказва смелостта си на екшън героиня. Със сигурност й помага и силната й физика, някога е шампион за юноши по скуош в Малайзия. Никога не преминава каскадьорско обучение, но се подготвя изключително много за опасните роли.

Жени се за Диксън Пуун през 1988 г., като се оттегля от актьорството, но след развода си през 1992 г. се завръща отново в професията. И то с гръм и трясък, като намира най-предизвикателното поле да демонстрира силата си на снимачната площадка на “Суперченге”, където не отстъпва по нищо на Джеки Чан.

Филмът е режисиран от Стенли Тонг, координатора на каскадьорите, превърнал се в режисьор. Йео и Чан са ченгета, които опитват да заловят наркобарон. 30-годишната азиатка прави сама най-безумните каскади - кара истински мотоциклет върху действително движещ се влак. От кадър на кадър се стига до деня, в който актрисата трябва да скочи от покрива на камион върху капака на кабриолет, управляван от Чан, като и двете превозни средства се движат с висока скорост по магистрала.

“По това време в Азия всъщност не правехме репетиции, нямахме седмици подготовка. Научавахме каскадите и ги правехме - връща се назад Йео. - Не знам дали беше момент на лудост, [но] мисълта, която ми мина през главата, бе, че никога няма да разбера какво е чувството, докато не опитам”.

При първия опит Йео се удря в предния капак на колата, но след това отскача и пада на пътя, избягвайки на косъм двете коли, идващи отзад. Предното стъкло трябвало да се счупи, за да се задържи върху него, но то остава здраво. Целият екип изтръпва, все още не знаят колко зле се е ударила актрисата. Но въпреки болката тя се изправя. При падането не удря главата си и това е много важно. Все пак Джеки Чан се ядосва: “Добре, добре, това е! Стига! Няма да го правим повече! Това е глупаво! Това е нелепо!”

Само че Йео и режисьорът са готови да опитат отново. По нищо не личи после актрисата да отстъпва назад със страх от болката. Напротив. През 1995 г. тя участва в нова каскада, която се обърква и почти слага край на кариерата й. Йео се хвърля от надлезен мост по време на снимките на “Жената каскадьор”, счупвайки си прешлен и няколко ребра при удара.

Но отново се изправя на крака. Все пак тепърва трябва да бере плодовете на труда си. Холивуд я забелязва още със “Суперченге”.

“Първият филм, който направих, след като дойдох в Америка, бе “Утре никога не умира” с Пиърс Броснан - обяснява Йео. - Джеймс Бонд в този момент беше известен само като мачо, а момичетата бяха само тези със сладките имена.”

Като китайския шпионин Май Лин във филма от 1997 г. Йео преобръща самата представа за момичето на Бонд, спасявайки живота на 007, отхвърляйки неговите ухажвания и заставайки на равна нога с повечето алфа-мъже.

И после предложенията я обсипват от всички страни.

“Тогава хората в индустрията не можеха да направят разлика дали съм китайка, японка или корейка, или дали дори говоря английски - спомня си тя. - Те ми говореха много силно и много бавно.”

Отношението към нея я разочарова и тя отказва да приема роли повече от две години, защото не желае да играе стереотипните образи, които са й предлагани.

Две години по-късно става международна звезда във филма на Анг Лий “Приклекнал тигър, скрит дракон”.

Оттам нататък Йео започва да играе десетки добри и смислени поддържащи роли.

През 2018 г. участва в “Луди богати азиатци” - първия холивудски студиен филм с изцяло азиатски актьорски състав от 25 години. След това актрисата участва в “Шан Чи и легендата за десетте пръстена”, което накара по-младите поколения да мислят за нея по различен начин. За Йео това е еволюция на приемането на азиатски роли и филми в Холивуд, на прегръщането на тази култура.

Във филма “Всичко навсякъде наведнъж”, взел седем статуетки “Оскар” от 11-те категории, в които бе номиниран, тя играе Евелин Уанг, собственичка на пералня на средна възраст, пренесена във все по-объркващи паралелни светове, в лудостта на мултивселената, която е всичко навсякъде.

“За всички малки момчета и момичета като мен, които гледат тази вечер, това е фар на надежда и възможности - каза актрисата в своята благодарствена реч, държейки своя приз. - Това е доказателство, че мечтите мечтаят дръзко и мечтите се сбъдват, и, дами, не позволявайте на никого да ви казва, че някога сте преминали разцвета си. Никога не се отказвайте.”