• Там лобираха за по-малко регулации, но изведнъж забравиха либертарианските си възгледи
• Урокът за нас: бизнесът трябва по-малко да разчита на попътен вятър, евтино финансиране и растяща инфлация

За няколко дни три регионални банки затвориха в САЩ. Ориентираната към криптовалутите Silvergate Bank в Калифорния обяви големи загуби и започна доброволна ликвидация. Друга банка, силно обвързана с криптопазарите, нюйоркската Signature Bank, беше затворена в неделя. А в петък затвори и калифорнийската Silicon Valley Bank, която е фокусирана върху новосъздадени компании, т.нар. стартъпи.

Именно Silicon Valley Bank (Банка на Силициевата долина), привлече най-голям интерес, защото тази банка се ползва от повечето иновативни компании в Силициевата долина. Техните основатели и инвеститори са много влиятелни, но също и много гласовити в туитър и други социални мрежи.

От петък насам те забравиха традиционните си либертариански възгледи

и постоянно настояваха, че банката трябва да бъде спасена и да си получат всичките парични средства – въпреки че повечето са над лимита от 250 хиляди долара, застрахован от Федералната корпорация за застраховане на депозитите.

И в голяма степен постигнаха това, което искаха.

В крайна сметка, банката не беше спасена, но още днес всички вложители ще си получат парите от Федералната корпорация за застраховане на депозитите. Дори вложители с милиардни депозити ще получат всичките си пари веднага, което е доста странно – все пак те би трябвало да могат да си управляват риска и да си носят отговорността. Със сигурност собствениците на банката, ръководителите и облигационерите няма да бъдат защитени и ще загубят инвестициите си.

Все някой трябва да понесе отговорност за фалита

Още повече че шефът на Силициевата банка лично е лобирал за намаление на регулирането на регионалните банки. Аргументът му е, че регионалните банки имат нисък риск и затова няма смисъл да им се утежнява животът с тежки регулации. Това лобиране е успешно и през 2018 година става закон, така че всички банки с активи под 250 милиарда долара са освободени от засилените изисквания за ликвидност и капитал.

В резултат можем да очакваме и други регионални банки да бъдат под натиск и дори да фалират – и няма на кого да се сърдят освен на себе си. Не е случайно, че в понеделник сутринта се сринаха драстично акциите на няколко регионални банки в САЩ, а в Швейцария пострада Credit Suisse, която от доста време има проблеми.

И при трите затворени банки има зависимост от един-единствен сектор на икономиката, т.е. няма диверсификация. С вдигането на лихвите криптовалутите бяха ударени – коментирали сме и фалита на FTX. Но освен криптото, вдигането на лихвите удари и стартъпите, защото стана по-трудно да набират ново финансиране – съответно те започнаха да ползват парите от банковите си сметки. Обаче се оказва, че банката на Силициевата долина е инвестирала в дългосрочни облигации, чиято цена спада при растеж на лихвите.

Така, заради намалението на депозитите

банката е принудена да продаде облигации на загуба и това я води до фалит

Така че говорим за елементарна грешка, но грешка, която са направили и други регионални финансови институции. За да се ограничи разпространението на проблемаq Федералният резерв на САЩ обяви, че в следващата една година ще отпуска ликвидна подкрепа на всички банки, които имат нужда, съответно вложителите ще могат без проблеми да си изтеглят парите. Но това няма да спаси институции, които са натрупали големи загуби. Така че регулаторите ще трябва да разчистят проблемите в този период и да премахнат неразумното изключение в регулациите за регионалните банки.

Малко вероятно е фалитът на регионална банка да се превърне в нова световна финансова криза – най-малкото защото не беше допуснат неорганизиран фалит както при “Лемън Брадърс” преди 15 години, а и Федералният резерв показва, че няма да допусне системен проблем. След световната финансова криза Европа доста затегна изискванията към банкитеq като създаде и специален фонд за преструктуриране на банки, в който

вече са събрани близо 66 млрд. евро

и се очаква да достигне 80 милиарда през настоящата година. Тези средства са събрани от самия банков секторq като целта е фондът да се справя с банкови проблемиq без да се налага да се ползват държавни средства, за разлика от предишната финансова криза. В този смисъл Европа е дори преди САЩ, където тепърва обмислят създаване на подобен фонд. Разбира се, най-добре е да не се стига до използване на този фонд и регулаторите да действат превантивно.

Но това не е краят на историята. Рязкото повишение на лихвите от големите централни банки рязко промени ситуацията и ще има последствия за реалната икономика. Един от

големите рискове е централните банки да прекалят с вдигането на лихвите

- целта на вдигането на лихвите е да се намали инфлацията, но ако се прекали с високите лихви, това може да удари силно икономиката и да я вкара ненужно в рецесия, с всички негативни последици от една рецесия.

Така че вероятно централните банки ще бъдат по-внимателни при последващи вдигания на лихвите.

Това вдигане влияе особено негативно на страни извън големите валутни зони – например Унгария беше силно ударена миналата година, като валутата ѝ се срина драматично на моменти, а инфлацията ѝ е най-висока в Европейския съюз. Така че такива страни ще продължат да са под натиск да си намалят дефицитите и дълговете, които при високи лихви вече не е толкова лесно да се финансират.

България е с валутен борд и валутата е стабилна вече 25 години, но също трябва да внимаваме с дефицита и дълга.

Повишените лихви ще разчистят пазара от неефективни бизнеси,

които са съществували последните години само заради ултраниските лихви и лесния достъп до финансиране. Това разчистване по принцип е добра новина - ще повиши икономическата ефективност и производителност, ще отвори нови пазарни ниши, но без съмнение ще има и сътресения.

Ние в България засега сме малко назад в цикъла, доколкото тук лихвите все още не са се вдигнали особено, а кредитната експанзия продължава, особено при ипотеките. Но това неизбежно ще се промени, така че бизнесът трябва повече да мисли за ефективност и производителност и по-малко да разчита на попътен вятър от евтино финансиране и растяща инфлация.