По желание на читатели ще отворя дума за българската следа в тазгодишните Оскари. “Навални”! Това е бг следа не просто в Оскарите, а в забъркването на един шпионски трилър, който гледаме в реално време с реални последствия и пластове. И ако получи Оскар, това ще означава, че Академията взима страна. Това, което е било замислено като епопея на забравения Навални, обаче вместо да му изпише веждите, га че ли му е изболо очите. Цялата работа изглежда доста неловко сценографирана. Навални не просто си играе зле ролята, а изглежда нарцистично налудничав. И не просто, неубедителен, а направо несимпатичен. На Христо Грозев пък е дадена ролята на хай тек нърда на Джеймс Бонд, който с две траквания по клавиатурата намира от дълбокия руски нет телефонните номера на отровителите на руския опозиционен лидер. Като за данните плаща от джоба си. И вика: само да не разбере жена ми!

Не, не се майтапя, тва си е реплика от филма. После сядат и почват да ги набират един по един, докато най-тъпият клъвва и си изпява всичко. По телефона! Щото руските тайни служби са пълни с крет$ни. Били се опитали да отровят Навални с новичок в гащите! Пълни деб$ли! Путин унизен, да живей Навални.

На финала Алексей Анатолиевич се завръща геройски в Русия, където по същество доброволно се предава на властите и бива заточен в Сибир. И понеже като отидеш в Сибир, дорогие друзя, всички те забравят, две години по-късно се налага да си припомним кой беше тоя… с номинация за Оскар. А Христо Грозев дава интервюта от Ел Ей.

Значи, вижте, аз не съм предубеден човек. Не изключвам всичко да е било точно така. И дори съм убедена, че руските тайни служби са пълни с идиоти. И нямам нищо против да ме лъжат дори. Но интелигентно и талантливо.

От Фейсбук.