Саудитецът Абдула извървя 1600 км през пустинята, за да докаже, че няма невъзможни неща

Сантяго от Испания научи по трудния начин, че да вдъхновяваш, може да бъде опасно

Подготовката на двамата в началото е горе-долу една и съща. Първо е обикалянето от офис на офис с надеждата, че ще се намерят достатъчно спонсори. После трябва да се изчисли маршрутът и да се оправи бюрократщината с изваждането на визи за всяка една държава по пътя.

Последна, но не

по важност е подготовката

за самото пътуване

Трябва си много опит и фантазия да изчислиш какво да сложиш в раницата, така че хем да не те затисне за земята, хем да побере всичко необходимо за дни и дори седмици бродене по отдалечени от цивилизацията пътеки.

Щом и последната консерва е натъпкана в багажа, Абдула прегръща най-близките си хора и излиза от вкъщи. По същото време, но на друг континент Сантяго също прави последна проверка на раницата, целува майка си и напуска семейната къща. Първият тръгва пеша от Саудитска Арабия, за да пристигне навреме за световното първенство по футбол в Катар. Вторият също на собствен ход потегля от Испания, за да прекоси няколко хиляди километра и да подкрепи на живо своите любимци в тяхното най-важно изпитание.

Оттук-нататък перипетии, създадени от човешка ръка, и тези, изплетени от нишката на съдбата, отвеждат двамата приключенци в съвсем различни посоки. Саудитецът Абдула пристига навреме за мондиала, за да обере почестите и уважението на катарците.

Испанецът Сантяго е натикан в ирански затвор, където гние и до момента. И двете пътувания са организирани с идеята да покажат, че човечеството е длъжно да руши бариери, а не да създава нови и нови. За съжаление само едната мисия е успешна. Нека разкажем първо за нея.

Още докато учи в Канада, Абдула ал-Салми харесва идеята да прави малко по-дълги разходки от задължителното отскачане до супермаркета за хляб, прясно мляко и цигари. Чуждестранният студент първо решава да се разходи пеша из квартала, след това отскача и до съседния, а след известно време опитва да извърви и разстоянието да съседния град.

“Ходенето ми даде усещане за свобода. Разчиташ единствено на собствените си физически сили и воля. Хареса ми да покорявам нови и нови територии, без да се съобразявам с разписанието на автобуси, самолети и влакове.

Самият аз никога не съм

обичал да шофирам

и най-естественото решение беше да разчитам на двата си крака, с които ме е дарил Всевишният”, казва Абдула. След завръщането си в родния град Джеда той продължава да развива своето хоби, придобивайки не само сила, но и достатъчно опит, за да се отправи на дълго и наистина рисковано пътуване.

“Винаги съм обичал футбола, а световното първенство в Доха беше достатъчно добра възможност да покажа на хората, че с упоритост, трудолюбивост и достатъчно страст могат да се постигнат велики неща”, допълва Абдула. Той върви в продължение на 55 дни през Арабската пустиня, за да достигне до границата с Катар.

“Не си го представяйте като по филмите. Нямаше момент, в който да се влача дезориентиран сред пясъците и лешояди да кръжат над главата ми. Срещнах добри хора по пътя, които ми даваха вода и храна. Предварително бях проучил местата, където мога да се снабдя с провизии. И все пак имаше мигове, в които бях съвсем сам в пустошта, в които усещах величието на това пътуване“, допълва с усмивка саудитецът.

С пътешествието си той получава търсения ефект. В родината му го изпращат с характерния за тези географски ширини умерен оптимизъм, но далеч по-радушно го посрещат в Катар. Още на граничния пункт се е събрала тълпа, която бурно приветства пътника. Той от своя страна охотно показва на феновете изтърканите подметки на маратонките си.

“Дано любимите ми футболисти чуят за моя подвиг и повярват, че чудесата са възможни”, провиква се пред събралото се множество Абдула.

Викът му очевидно е достатъчно силен, за да бъде чут от играчите на Саудитска Арабия, които победиха с 1:0 Аржентина и сътвориха една от най-големите сензации на мондиала. Е, после южноамериканците се окопитиха и си взеха това, за което бяха дошли, но

подвигът на “зелените

соколи” ще се помни

Няма да бъде забравено и пътешествието на Абдула ал-Салми, който на връщане се вози в моторно превозно средство и е посрещнат като истински герой в родния си град.

И докато той се къпе в заслужена слава, другият ентусиаст, потеглил пеша за световното, усеща на собствен гръб как за един миг вълнуващото приключение може да се превърне в спиращ дъха кошмар. Испанецът Сантяго Санчес организира много по-мащабно пътешествие от това на Абдула ал-Салми. Негова цел е да върви в продължение на 11 месеца, бутайки пред себе си малка количка, натоварена с палатка, куфар с дрехи, таблетки за пречистване на вода и малък газов котлон.

По време на своето пътуване той всекидневно публикува в инстаграм снимки и видеа, които се радват на огромен интерес. Последната му подобна изява е малко преди да прекоси границата между Ирак и Иран. 24 часа по-късно

Санчес спира да пуска

снимки и вдъхновяващи

постове, не вдига

и телефона си

“С баща му се редувахме да набираме номера му, но след няколко часа батерията на телефона му явно се изтощи и нямаше кой да я зареди отново. Никой родител не заслужава това, което преживяхме ние”, проплаква майката на 41-годишния опитен пътешественик.

След дни на напрегнато очакване родителите най-сетне получават информация за съдбата на своя син, която обаче не им носи утеха. Сантяго Санчес е арестуван от иранската полиция и е пратен зад решетките. Единственото му провинение е, че е отишъл да си направи снимка пред гроба на Махса Амини – кюрдката от ирански произход, чиято екзекуция заради неподходящо облекло предизвика масови протести в Иран.

Пет месеца след ареста

на Санчес все още

няма яснота

дали срещу него ще бъдат повдигнати някакви обвинения, дали ще получи измислена присъда, или пък ще се случи чудо и той ще бъде пуснат да се върне при близките си.

Поне засега щастливата развръзка изглежда малко вероятна. Иран арестува и други чуждестранни граждани, които гният в средновековни зандани. И колкото по-критичен е Западът към действията на властите в Техеран, толкова по-малък е шансът за спасение на Сантяго и другите жертви на тази Студена война.