“Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея - веднага, каквото и да става!”, зарича се Любомир Шарланджиев, когато снима с 18-годишната Невена Коканова

6 години след Катя Паскалева се ражда нейният последен спътник в живота - Иван Росенов, 6 години след нея си отива

Класическото влюбване между режисьор и актриса не остарява. Показват го Луиза Григорова и Мартин Макариев, Яна Титова и Алекс Алексиев, Силвия Петкова и Зоран Петровски

Тя е на 17 г. Ученичка в Търговската гимназия. Изпъква сред най-красивите девойки с благородното си излъчване и вроден аристократизъм. Търсят подходящи лица за масовката на музикалната комедия “Две победи” и вещите лица веднага я забелязват. По същото време той е на 24 г. - бъдещ режисьор, който обаче тогава се изявява като актьор и то редом до Апостол Карамитев в “Това се случи на улицата”. Киното ще събере нея и него още на следващата година пред камерата, когато тя ще бъде Ема, а той Чавдар.

Невена Коканова и Любомир Шарланджиев се срещат на снимачната площадка на “Години за любов” на режисьора Янко Янков. От първия поглед актрисата омагьосва бъдещия си съпруг, който впоследствие ще има ключова роля в нейното кариерно израстване и превръщане в първата дама на българското кино.

Шарлето, както го наричат в гилдията, е неспособен да устои на чара на 18-годишната хубавица и споделя с приятеля си Иван Андонов: “Тя е необикновена, тя е невероятна! Искам да се оженя за нея - веднага, каквото и да става!”

Зарича се и успява. За година. Венчавката им е в Габрово, а тържественият обяд - в Соколовския манастир. Обещават си да са заедно в добро и лошо, докато смъртта ги раздели. Само тя успява.

През следващите години Шарланджиев упорито и систематично оформя своя режисьорски стил и подход, докато с роля след роля Коканова печели всенародната любов и бива коронясана като най-обичаната и несравнимата. Той режисира съпругата си в “С дъх на бадеми” (1967), “Най-добрият човек, когото познавам” (1973), “Спомен за близначката” (1976). В един момент неговата професионална съдба поема по труден път. Цензурата го препъва и го съсипва. За Шарланджиев е голям удар спирането на филма му “Прокурорът” (1968 г.) и той изпада в дълбока депресия. Невена е до него до сетния му час. Той почива внезапно едва на 48 г. В негова памет тя завършва филма му “Трите смъртни гряха”. Дори изпепеляващата любов между Невена Коканова и Раде Маркович, пламнала по време на снимките на “Крадецът на праскови” на Въло Радев, не успява да накара актрисата да напусне своя съпруг.

Тяхната история се нарежда сред многото приказки за любовта в киното и по-специално за класическото влюбване между режисьор и актриса. Макар Невена да става жертва на това клише още в ранната си младост, то другата грандама на родното кино - Катя Паскалева - намира втория си съпруг - режисьора Иван Росенов, в последната глава от живота си.

Той е с шест години по-млад от звездата от “Козият рог” и се нарежда като втори завоевател на нейното сърце, потъващ завинаги в дебелата бохемска сянка на дългогодишния й спътник Георги Божилов-Слона. Росенов е режисьор на документални и игрални филми, артист, авантюрист, който често прелитал между София, Ню Йорк и Бразилия. Кипи във всичко, до което се докосва. Двамата с Паскалева са заедно от 1979-а, като той я снима в два свои филма - “Спирка за непознати” и “Поета и дявола”.

В първия тя и Антон Радичев са несретници, които се срещат на някаква маргинална гара. Тя е стрелочник и разбита от предстоящото й закриване, а той е избягал затворник и неин последен пътник. Вторият филм е посветен на Смирненски. Година преди смъртта си, вече сериозно болен от туберкулоза, поетът получава от високопоставен “ценител на поезията” предложение да замине на дипломатическа работа в чужбина. Скритата цел на това предложение е да бъде откъснат от пролетарската среда, да бъде заглушен неговият глас. Прозрял истината, той отказва.

В лентата Паскалева играе Дамата, което е последната голяма роля в киното и единствената важна в общия им житейски път с Росенов. Той е неотлъчно до нея, докато тя две години води тежка битка с рак на гърлото, преди да издъхне. Иван е човекът, който издава в книга нейните последни записки, които тя, останала вече без глас, пише върху карирани листчета.

“Поразителни бяха последните й дни в болницата - разказвал е режисьорът. - Тя продължи да се самоизследва, сякаш за да разбере как може да изиграе и тази финална роля без нито един стон. Две години се бори с болестта. Но когато й направиха трахеостомата, тя разбра, че няма вече надежда, и се вкопчи в писалката. Накрая аз едва я извадих от ръката й.”

Паскалева умира само на 56 години. Също от рак си отива и Росенов едва шест години след нея - точно толкова време, колкото се ражда след нея. Сякаш така му е било отредено да я следва.

Единият води, другият върви подире му. Така става често в любовта. Да води парада и да командва, се отдавало с лекота на актрисата Цветана Гълъбова - вдовица на Методи Андонов. Неслучайно Георги Парцалев я наричал Полковника.

Истински огън от малка, тя искала да е режисьор, но й е отредено да се разпорежда не на снимачната площадка, а вкъщи. Цветана кандидатства във ВИТИЗ зад гърба на родителите си, които искали да учи архитектура. Свикнала да бъде първа, тя се нарежда именно такава в списъка на приетите в актьорско майсторство и четвърта в режисура - след Людмил Кирков, Методи Андонов и Асен Траянов. От комисията я съветват да се запиша в актьорската паралелка, защото от жена режисьор не ставало.

Още от първи курс тя и Методи стават неразделни дотам, че всеки ходи с другия в неговите часове. Андонов споделя на любимата си, че от първия миг, щом я видял, си казал: “Това е тя, жена ми!”

Само че майката на Цветана не иска изобщо да чува за Методи. Влюбените обаче нехаят за това. Даже когато се подготвят да играят в “Милионерът” на Йовков - тя е булката, а той младоженецът, - решават да се снимат и да пратят снимката на майка й, за да я подразнят.

Не закъснява и истинската венчавка. Раждат им се и две дъщери - Милена и Невена.

Бракът не е така безоблачен, напротив. В артсредите обичат да обсъждат техните драми и изневери - провокирани от търсене на тръпка и отмъщение. Андонов паднал в капана на обаятелна артистка, може би повече от веднъж, а самата Цветана години след смъртта на мъжа си е признавала - без съжаления, че е имала афера с Георги Калоянчев.

И въпреки всичко съпрузите са заедно до смъртта на режисьора. 10 години по-късно вдовицата му заживява с Петър Слабаков.

Актрисата признавала, че е имала два живота - “25 години с Методи и 25 години със Слабака”, а всеки от тях е бил до нея в точния период и й е дал много.

Без добри чувства обаче приключва историята между режисьора Людмил Стайков и актрисата Виолета Донева. Дори след трагичната смърт, която застигна звездата от редица български филми, нейният бивш съпруг не намери как да каже добра дума за нея. Актрисата бе убита на 79 години от своята внучка Ивет Стайкова.

Донева и Стайков не съумяват да запазят добрия тон след развода си. Иронично през 1972 г. тя взима награда СИДАЛК за женска роля за изпълнението си в лентата с красивото име “Обич”, режисирана именно от него. Двамата минават под венчилото и имат един син - Иво.

Някога, след краха на любовта им, актрисата говори за техните отношения с пренебрежение: “Това беше една съзнателно поддържана от мен фасада. Създавах фалшивото благополучие на семейство. Не само за това, но и за неговата кариера. Да, изтрито е вече от мен. Останало е само раждането на сина ми и в този смисъл е трябвало да стане. Не бива да се прави брак, ако той започне на благотворителна основа. Последствията са много тежки, когато изконсумираш жеста. Човекът, към когото си проявил това, започва да те ненавижда. Ти си бил свидетел на някаква част от живота му, която не е представителната, и той предпочита да мълчи. За да тръгне нагоре обаче, стъпва на твоите рамене и иска да си отмъсти за доброто. Не съм наясно с тази човешка психология.”

Злите езици говорят, че докато снимали лентата “Обич”, Виолета, макар и жена на режисьора, не останала апатична към неустоимата харизма на секссимвола Стефан Данаилов.

След тази продукция Донева играе главните роли във филмите на мъжа си, но докато настъпи часът той да заснеме “Време разделно”, двамата вече са се разделили.

По повод ужасяващия край на актрисата Стайков коментира, че с “тази личност” не са поддържали връзка от поне 50 години.

Времето минава, лицата пред и зад камерата се сменят, но магията на любовното привличане става все по-силна.

Пример за това са актрисата Луиза Григорова и режисьорът Мартин Макариев. Те се запознават на снимките на видеоклипа към песента на Миро “Август е септември”, но се забавят с още 2 години, преди да се влюбят един в друг. Срещат се отново на снимачната площадка на сериал, за който Макариев режисира няколко епизода. И от кадър на кадър... двамата осъзнават, че са пред прага на нещо много специално, намирайки другия.

Стават съпруг и съпруга през лятото на 2017 г. в Лозенец. Днес вече имат и син - Бран, като Макариев има и още едно по-голямо момче от друга връзка.

Хармонията между Григорова и Макариев личи и се пренася на снимачната площадка. Той я режисира във филмите “Привличане” (2018), “Диви и щастливи”, сериала “С река на сърцето” и в последната им обща кинолента “Игра на доверие”.

Още от първия поглед пък актьорът Алекс Алексиев и режисьорката и актриса Яна Титова разбират, че: “Това е!”... любовта.

На 30 декември той отива да гледа постановката “Полет над кукувиче гнездо” в Народния театър, в която играе баща му (Стоян Алексиев). След края на представлението отива на служебния вход да посрещне баща си и едно момиче минава зад него.

“Яна, ела да те запозная с Алек”, казва Алексиев, а миг по-късно забелязва, че между сина му и младата му колежка прехвърчат искри. Титова оставя инициативата на Алек, който обаче тогава живее още в Америка и си заминава след три седмици. Продължават да си говорят по скайп, а след като тя се дипломира, двамата заживяват заедно в Англия.

Яна го режисира в “Доза щастие” - лента, в която той се изявява пред камерата в една от ролите, а също така е и продуцент.

“Тя е един от най-добрите режисьори, с които съм работил! - признавал е Алексиев, без да има нищо против да бъде навигиран от половинката си на снимачната площадка. - Нали в самото влюбване, 2010 г. или когато е било, ти се влюбваш в човека, но и в таланта му, че е супердобър в това, което прави. Преплитат се нещата в един момент.”

Нещата по някое време се преплитат и за актрисата Силвия Петкова и режисьора Зоран Петровски. Двамата стават двойка, след като са приятели повече от 10 години.

Петровски няма да забрави как по време на снимките на “Революция Z”, бил силно влюбен в Петкова, а тя винаги имала милиарди мнения относно работата. Постоянно му обяснявала разпалено: “Тази сцена ще я направим така. Тука не така, този текст не е хубав”. А той седял и само мигал, гледал я и се съгласявал, каквото и да кажела. Никаква режисура от негова страна.

Веднъж празнуват заедно Нова година, а месец по-късно се срещат в столичен бар, когато той най-сетне решава да действа. Тогава мислел, че Силвия има приятел, но в три сутринта не издържал и директно я попитал, за да разбере, че няма такъв. Петровски си казал, че ако не действа сега, ще трябва да чака още десет години.

“На другия ден се прибрахме заедно, след два дена вече почнахме да правим дете, след един месец вече беше бременна, след три месеца започнаха битовите проблеми и след четири години вече сме застаряваща двойка, вече сме преживели всичко на света”, разказвал е режисьорът.

Макар и вече родители, двамата се разделят и събират, а отношенията им минават през доста трудности. Миналата година Петкова и Петровски решават единодушно и окончателно да сложат край.

Всеки продължава по пътя си, а с днешна дата вече гравитират слухове, че режисьорът май отново се е влюбил... в друга актриса.