Стрелян съм, раняван съм, две коли ми взривиха! Останалите живи се броим на пръстите на ръката ми

На 21 г. направих въоръжен грабеж на митничар! Поръчителят ми каза: 96-те хил. долара в него са твои, аз не искам нищо, само да го накажа

През 1995 г. с Николай Зарев-Данкина и Красимир Христов-Баката изкарвахме по 14 лади на седмица за Украйна 

Продавахме “Калашников” за 700 марки, “Макаров” за 300, гранати - за 150 марки

Защитените свидетели са предатели, подписват си смъртната присъда. Моят приятел Васко Кеца от “Килърите” го изпя такъв

Автокражби, задигане на каси от домове, грабежи, измами, отвличания, изнудвания, трафик на оръжия и фалшив алкохол. В организираната престъпност Иван Христов (имената са сменени от съображения за сигурност) влиза 20-годишен през 90-те. Днес е на 57 г. и живее в защитено жилище. Пред “24 часа - 168 истории” казва, че не съжалява за нищо сторено и му липсват старите времена: “Хората като нас ги спира само куршум или болест”. Затова и голяма част от тези, с които тогава извършва ударите, вече са мъртви - Николай Зарев-Данкина (убит на 13 ноември 2003 г., близък с Евгений Стефанов–Женята, застрелян 8 дни по-рано) и Красимир Христов-Баката (ликвидиран пред мотел в Ихтиман).

Иван оцелява след няколко покушения, инфаркт и два инсулта. Има четири стента на сърцето. 16 години е прекарал из затворите у нас - Плевен, Белене, Ловеч. Влизал е 5-6 пъти. Парадоксално, но човекът, в чието криминално досие фигурират множество престъпления, вярва, че възмездие за жертвите има, но само за убийство! Затова такова никога не е извършвал. Поне така твърди пред нас.

Роден е в село край Червен бряг през 1966 г. Има завършено средно образование - СПТУ по машиностроене, но по време на прехода “така се случиха нещата, че поех по този път”. Обяснява, че причината никога не е била безпаричие, защото е от “нормално” семейство. Още в началото на разговора ни има условие – не желае името и лицето му да фигурират в статията.

- Какво беше първото престъпление, което извърши?

- Случи се през 1986 г. Аз бях младеж на близо 20 години. Кражба - обрах каса в къща. Не беше грабеж, защото не бях въоръжен. Не ме хванаха. Сумата за онези години беше голяма – 35-36 хил. димитровки (парите с лика на Георги Димитров - бел. ред). Планирах и действах сам. Година по-късно, през месец декември, направих въоръжен грабеж на митничар.

- Как се случи този въоръжен грабеж?

- Беше поръчка. Не мога да кажа от кого, но е свързан с организираната престъпност. Не бях сам, а с още двама души. Имахме оръжия. Бях с автомат “Калашников”. Сумата, която набелязаният човек носеше в себе си, беше 96 хил. долара тогавашни пари. Всичко до последния цент остана за мен и хората, с които го нападнахме. Такава беше уговорката. Поръчителят не искаше парите му, а само да бъде наказан по този начин. Нямаше съобщение към него, нито заплахи или бой. Знаехме точно в колко ще бъде на пътя между Калотина и Драгоман. Беше ни даден маршрутът му, така че да спрем колата му. Обясниха ми, че в себе си ще носи голяма сума.

- Какъв беше този митничар? И защо е бил поръчан?

- Не беше случаен човек. Да кажем, че е от хората, които работеха на принципа “услуга за услуга”. Не му бяха чисти работите. Плащаха му за конкретни услуги. Беше се издънил, но с какво, не знам. Само ми дадоха задача, която да изпълня. Прибрах парите след това. Не съм бързал да ги харча. Разследване нямаше, защото митничарят не подаде сигнал. Как да го направи, при положение че самият той участваше в престъпления. След този грабеж влязох в организираната престъпност - 1990-а. Започнах с кражби на коли из цяла България.

- За чужбина ли изкарвахте откраднатите автомобили?

- За Украйна. Имахме конкретна поръчка – 14 лади на седмица. Изкарвахме по 2-3 хил. марки. Сега за кражби на скъпи автомобили се използват устройства. Модерна работа. Ладата тогава я крадяхме с кабели, чупиш ръчката, волана. Лесно и бързо. Минута е много. Бяхме група от няколко души. Тях вече ги убиха - Красимир Христов-Баката на Ихтиман на мотела, а Николай Зарев-Данкина в София. Имаше и други хора, но много малко останахме живи. Броим се на пръстите на едната ми ръка. След като успявахме да разбием ладата, я карахме на склад в “Илиянци”. Оттам вече ни дават парите и не ме интересуваше какво се случва с автомобила. Друг го изкарваше към Украйна. Ние само покривахме бройката от 14.

- Само за Украйна ли бяха поръчките за откраднатите лади?

- За Украйна искаха лади. После, когато излязоха по-нови модели автомобили, започнаха поръчките за Обединените арабски емирства. Изкарвахме ги през Испания - ауди, мерцедес. Тях вече ги разбивахме с декодер. Не ни ги искаха на седмица, както при ладите, а на месец. Имахме конкретни поръчки. Звънят ти и ти казват: Трябва ми Audi 80 C, трябва ми Mercesed C class, трябва ми джип “Тойота”. Тогава струваха цяло състояние. Печелех много пари - щом второто BMW 7-а серия в България беше мое, значи правете си сметка. Първото беше на шефа на митницата от Сливен, второто - мое, купено от Германия.

- Получавал ли си поръчка за автомобила на някой известен политик, певец, актьор, спортист?

- Имам интересен случай от 1989 г. Откраднах мерцедеса на Мануела Малеева (най-добрата ни тенисистка - бел. ред.), но ме хванаха. Не на момента, а по-късно. Пак беше поръчка - конкретно за нейната кола. Знаехме добре коя е тя. Приех поръчката, защото ни обещаха печалба от по 5 хил. марки на човек. Бяхме двама. 

- След автокражбите с какво се захвана?

- Трафик на оръжия. Съден съм за незаконно притежание на оръжие и разпространение – на пистолети, на калашници. Канала го движеха други лица, но бях наясно с цялата система. Хората, които се свързваха с нас и искаха да си купят, бяха само престъпници. Обикновени хора - никога. През 1994-1995 г. в Украйна беше голяма криза – със 100 долара си капитан. Те ги вкарваха у нас и ни искаха малки суми. Имаше амбулантни търговци. Вземахме количества. Продавахме ги само на вътрешния пазар. “Калашников” например струваше към 700 марки, “Макаров” беше евтин – 300 марки. Имахме още белгийски пълнители, нападателни и отбранителни гранати – те вървяха за 150 марки. Много поръчки. После дойде и фалшивият алкохол – ром, водка, коняк, уиски.

- Откъде вземахте спирта за фалшивия алкохол?

- Етикетите от Владая, спирта - от Горна Оряховица. Правехме го в домашни условия – бидони из различни забутани села край Монтанско и Видинско. Стигали сме до 1600 кашона на вечер. В един кашон имаше по 12 бутилки. Изнасяхме пак за Украйна, но давахме и за нашия пазар. Хвърляхме по 10 тона спирт за 2 седмици. Много пари изкарвахме.

- Какво последва след фалшивия алкохол?

- Имах най-добрата група за битови престъпления из цяла България. Без грабежи. Кражби, но свързани с измами. Обяснявам ви защо - аз търсех къде има хора, а не места/къщи, в които няма никого. Чувам, че някой продава големи количества ракия. Добра е, търси се, цената й е изгодна, което означава, че този човек печели добре. Или продава месо, има ферми. Отивам при него с едри пари, давам му ги и го карам да ми върне 50 или 100 лева нацяло. Човекът отива да си извади пари, които държи някъде – примерно в каса, но без ключ. Проследявам го, за да видя точно къде са. Излизам и предавам на моя човек отвън. Връщам се и продължавам да говоря с този, когото ще обираме. Разсейвам го. През това време моят човек идва, за да вземе парите и да се изнесе тихомълком. От тези кражби, които на някого ще му се сторят дребни, сме изкарвали само за 3 дни по 10-15 хил. лв. на човек. Бяхме група от четирима души. Влизахме по два пъти в месеца. След това ни задържаха. Няколко пъти се е случвало, но ние връщаме парите и си продължаваме. Имах досег и до дървената мафия.

- Как си работил с нея?

- Говоря за предприятие или няколко такива, които зареждахме с тополи за целулоза. Изкупуваха ги на много сериозна цена - 200 марки за кубик. Правехме по 80 до 100 кубика на вечер. Печалба с минимални разходи. Ако си направите една много бърза сметка, ще разберете, че изкарвахме луди пари. Плащахме си на ченгетата.

- С изнудвания и отвличания занимаваше ли се?

- Да! Обикновени хора лично аз не съм изнудвал. Само престъпници. Такива, които са стъпили накриво – решили да крадат, или пък, че парите са само за тях. Голяма грешка. Имало е и отвличания с цел откупи, но те са били на лица, пряко свързани с организираната престъпност. Не са подавали сигнали и не са търсили полиция. 

- Какво беше последното престъпление, което извърши?

- Точно преди да се разболея, може би 6-7 години минаха. Кражба на каса, 56 хил. лв. В Плевенския край. Хванаха ме, защото не забелязах, че отсреща, на нещо като сайвант има камера. Бях сам и на записа се виждах само аз. За тези пари знаех от 3-4 години. Взех ги, но точно на гръцката граница, към 15,30 ч, ме хванаха, когато опитвах да мина. Половин час по-рано ме бяха обявили за национално издирване. Парите не бяха в мен. Чак 2021 г. смениха прокурора и следователя и обновиха делото. Предложиха споразумение – казваш ни кои бяха с теб, ставаш свидетел. Викам им: “Няма как да стане.”. В тези среди е така – ако кажеш имена, си подписваш смъртната присъда. Не говоря за този случай конкретно, а за нещата, които съм правил през всичките години. Те се обърнаха към мен с думите: “Еми тогава ще лежиш седем години.”. После: “Връщаш парите и две години споразумение.”. Пак аз: “Прокурор, няма как да стане, нека бъдат седем години зад решетките.”. Ще ги излежа, ще минат. Взех двама силни адвокати. Стигнах до споразумение - 1 година затвор. На 6 юли 2021 г. им върнах парите – 50 хил. лв., но директно в съда. Само нови стотачки. На 26 юли влязох в плевенския затвор и година по-късно излязох. Никога обаче не съм предател. Защитените свидетели си подписват смъртната присъда. Моят личен приятел Васко Кеца от “Килърите” го изпя такъв.

- Никога ли не си изкарвал парите си легално?

- Опитвал съм, но не е моето. Аз съм лежал 15 години в затвор. Влизал съм 5-6 пъти зад решетките. Бил съм в Плевен, Белене, Ловеч. Който си е тарикат в живота, е тарикат и в затвора. Не ми е било проблем. След първото излежаване на присъда не съм си казвал: повече няма да правя престъпления, за да не попадам тук. Помислих си - прави ги така, че да не те хващат и да не се връщаш зад решетките.

- Получавал ли си поръчки за убийство?

- Да! Опитвали са се да ме наемат за убийство, но съм отказвал. Предлагали са ми огромна сума пари. Аз съм вярващ човек, макар че съм престъпник. Най-големият грях е да отнемеш човешки живот. Дали пред мен са убивали някого, няма да казвам.

- Имало ли е покушения срещу теб и от кого са били?

- Стреляли са по мен. Взривиха ми и две коли. Единият автомобил във Враца пред една дискотека, докато хората на Иво Карамански се стреляха вътре. Тези, които ми сложиха бомбата с часовников механизъм, объркаха часа, в който трябваше да се кача в нея. На косъм се разминах тогава. Аз съм с много здрава психика. Другия ми автомобил също го взривиха, преди да вляза в него. Ранявали са ме и съм изпадал в клинична смърт също. Стана по време на един бой в заведение. Наръгаха ме в гушата на милиметри от сънната артерия. Случи се през 1996 г. Оцелях. Разследвания не е имало. Не съм подавал жалби. Аз осъдих сам човека. Получи лична присъда от мен. Не ви говоря за убийство. По време на тези покушения никога не съм се страхувал. Не съм развивал параноя. Когато убиваха хора около мен, най-вече такива, с които съм работил рамо до рамо, не съм изпадал в паника. При този начин на живот беше ясно как се развиват нещата. Пазиш се по свой си начин. Носил съм оръжие. В тези моменти няма полиция, сам си. Ако оцелееш - оцелееш.

- Вече си на 57 години, но в кой момент реши да приключиш с този начин на живот?

- Този начин на живот, когато съзнателните ти години са минали така, не решаваш ти кога да приключи. Хора като мен ги спира куршум или болест. Голяма част от нас вече са мъртви, а аз съм с инфаркт, 4 стента на сърцето и 2 инсулта - след втория бях 6 дни в кома. Докторите ми даваха 2 процента живот, но пак оцелях. Липсват ми старите времена.