Но в онази епоха положението се усложнявапо свой начин. Сърбия е бясна, че България ще избегне фалита, ипредприема брутален ход. В телеграма до югославската информационна агенция първият съветник в сръбското посолство в София Ягич съобщава: “В столицата се извършват кланета, в провинцията

избухват бунтове

и въстания, в цялата страна е обявено военно положение”. Целта на дезинформацията е да стигне до страните в Европа и САЩ и кредитът да бъде спрян. Макар че българският кабинет енергично опровергава клеветата, "операцията" се оказва атрактивна за световните медии и те с удоволствие я раздухват. Истината, макар и трудно, излиза наяве и в крайна сметка изстрадала България получава заема, който ще осигури глътка въздух. Но тъкмо когато голямата цел е постигната,

идва ред на далаверите Стабилизационният заем, който ще крепи валутния борд, е разпределен в банки във Великобритания, Франция и САЩ. Причината е, че тогавашният валутен съвет предвижда освен към златото, левът да бъде “вързан” за долара и наполеона, като стойностите са фиксирани.

И ако някой смята, че тогава не е имало пладнешки обир, както бе по линия на масовата приватизация в края на управлението на Виденов и при синия кабинет, много се лъже. Разкрито е, че френският премиер Реймон Поанкаре е настоявал пред премиера Моллов заемът да отиде за плащания към френски компании и избухва скандал.

За разлика от 1997 г., когато това звучеше доста екзотично и непознато, през 1928 г. идеята се приема на нож. Причината е, че след Освобождението и преди Балканската война - до 1911 г., България също е имала паричен съвет.

По този повод на 16 ноември 1928 г. парламентът започва дебат и банкерът и депутат Георги Губиделников се заема с нелеката задача да защити

новия паричен съвет

"Господа! Със законопроекта се прави една съществена реформа в нашата монета, защото се въвежда златният еталон", заявява Губиделников. Тоест стойността на лева се определя от количеството злато, което съдържа. Аргументът му е, че още първият лев със Закона от 1880 г. е бил равностоен на 4,175 милиграма чисто сребро. Заедно с това е имало златни, сребърни и медни монети в обращение с фиксиран грамаж в ценните метали. Примерно златните “Александър” и “Пол Александър” съдържали точно 6,045 грама злато.

Според Губиделников тогава е имало не сребърен еталон, а двоен - биметализъм. От думите му пред парламента става ясно, че първият ни валутен борд с фиксиране на лева към посочените стойности на златото и среброто е приключил злощастно през 1911 г. със започването на войните. В периода след 1912 - 1913 г. левът е “вързан” за марката и правителството държало в немски банки гаранция за борда от 1 млрд. лв. Когато Германия губи войната, хиперинфлация буквално стопява авоарите ни. Ако в края на войната един долар е струвал 4 марки, то през 1923 г. вече е 4,2 трилиона марки. Резултатът за българския борд и лев е катастрофален - обезценката е между 27 и 40 пъти. В годините след 1911 г. са въведени книжни пари, които не са с фиксиран курс, но лавинообразната инфлация вече няма как да бъде спряна.