След двете правителства се налагат спешни стабилизационни заеми

Само сегашният валутен съвет е късметлийски, останалите завършват с пълен провал

Звучи парадоксално, но управлението на Жан Виденов оставя България в ситуация, подобна на тази след Първата световна война и кървавите балкански конфликти, довели до фалита след 1922 г. и до създаването на валутен борд през 1928 г., вземане на стабилизационен заем, ликвидиране на банки, сливане на оцелелите и национализиране на дългове. Двете истории така си приличат, че ако човек чете отчета на БНБ за 1929 г. и дебатите в парламента, сякаш се пренася в далечната 1997 година.

И все пак през 20-те при правителството на Александър Стамболийски е имало много повече обективни причини всичко това да се случи. Страната е

изтощена финансово, обсадена от хиляди прииждащи бежанци,

които повишават безработицата до космически нива.

Бюджетът буквално е на ръба, когато победителките от Първата световна война налагат непосилните репарации - осем пъти над националното богатство - тоест, всичко, което притежава държавата тогава. Правителството опитва да компенсира с печатане на пари, но ефектът е предвидим и катастрофален - до 1922 г. инфлацията е напомпана до фантастични нива -

над 3000%

Ако индексът на най-необходимите стоки - храна, отопление, облекло през 1911 г. е 100, то през 1928 г. той вече е 3923, стигайки до 4200.

Само няколко години преди Голямата депресия, след 1926 г. България вече преживява своята. Борсата е пред колапс, защото е обхваната от паника. За да се ограничи хаосът, борсата бие последния звънец и затваря. Хората теглят авоари от банките в опит да спасят спестяванията си, а правителството, за да овладее този процес, моли различни страни за заеми. През 1926 г. вече е безпощадно ясно, че нито една чужда банка повече няма да финансира българската икономика, защото така само се отлага неизбежното.

Любопитното е, че тогава не е имало Международен валутен фонд, затова правителството отправя

молба

към Обществото на народите за спешен стабилизационен заем. Ситуацията е драматична и бъдещата ООН отпуска 5,5 млн. британски паунда - колосална сума за тогава, която може би днес би представлявала 4 млрд. лв. Лихвата е почти непосилна за изтънелия ни бюджет - 7,5% годишно, защото България се води “рискова”. Финансовото положение допълнително се влошава заради опитите за връщане на Пиринска Македония в пределите на страната. Затова кабинетът е предупреден, че може да бъдем окупирани от чужди войски, а кой би дал кредит на такава страна? Целта на спешния заем е - да реанимира БНБ, която е абсолютно декапитализирана, и да спре свободното падане на лева. Дотук ситуацията е почти “копи-пейст” с тази по време на Жан-Виденовата криза 1995-1997 г.