- Заедно с Момчил скоро получихте втората си награда за цялостен принос. Не сте ли млади за две отличия за цялостно творчество?
- Млад, стар - зависи какво си оставил. Ако бях умрял на 27, може би нямаше да имам и този шанс. Но пък щях да съм влязъл в "Клуб 27"! ("Клуб 27" е името на група световни музиканти и певци, които по една или друга причина умират на 27-годишна възраст. Сред тях са Джанис Джоплин, Джим Морисън, Кърт Кобейн, Джими Хендрикс, Ейми Уайнхауз и др. - бел. авт.)
- Мислили ли сте за нов проект с Момчил?
- Никога не е ставало дума и не мисля, че има смисъл да правим каквото и да е пак. Ако ние съумяхме да направим нещо, то е, че се научихме да се качваме, но и да слизаме Когато си само горе, например над седем-осем хиляди метра, кислородът намалява и започваш да се държиш парадоксално, ставаш луд. Трябва да слизаш и да си вземаш въздух. Спряхме точно когато трябва, когато бяхме в пик. След това щяхме да сме едни артисти, борещи се за оцеляване и отегчили целия народ. "Тези пак ли пеят?!" Нашето време с Момчил мина, всеки от нас прави различни неща. Но тезата, че никога не бива да казваш никога, стои. Ако животът ни предложи нова възможност да сме заедно, ще я помислим многократно, разбира се. Но това не ни е цел. Откакто сме се разделили, сме се събирали два пъти - на частно парти у един приятел и в един пиано-бар. Милена Славова ни събра случайно, разбрала, че сме наблизо, и ние изнесохме концерт пред 20 души в бара.
- Имало ли е момент, в който вдъхновението е изчезвало и си казваш: "До тука бях"?
- Не, по-скоро съм имал паузи, предизвикани от самия мен, дълги при това. Правил съм го най-често с мисълта, че
не бива да тека от чешмата Да речем, когато вървеше "Мюзик айдъл", щеше да е много глупаво да пускам песни, а хората да ме гледат по три - четири дни в седмицата нонстоп. Няма нужда от това. Текли сме с Момчил отвсякъде и беше много досадно, най-вече за нас.
- Кой имаше по-голям успех сред фенките?
- Ами не мога да кажа. Публиката ни приемаше като едно цяло. Като се замисля, винаги съм Дони и някой. Дони и Момчил, Дони и Нети, дори Дони и Дони.
- Колко луди са били най-лудите ти фенки?
- Случвали са се и много страшни неща. Звънене, преследване, обсебване. Аз имам фобия от пернати и съм получавал пера по пощата от една девойка, която бях отритнал. Постарала се беше да намери пера, пък и да ги лепи по моя снимка. И куп други случаи, но дори и сега ми е забавно.
- Славата прави ли те резистентен, забравяш ли да ухажваш и да сваляш жени, ако се пренаситиш на вниманието им, и винаги те те свалят?
- Аз винаги съм бил захлупен в това отношение. Примерът за това, че Нети ми предложи брак, не аз на нея, говори достатъчно. И преди с Момчил още в група "Швепс" нас ни сваляха. Явно страхът да не ми откажат е бил огромен!
- Как се чувстваш, когато някой ти каже: "Израснал съм с твоята музика" - поласкан или стар?
- Чувството е прекрасно, безспорно. Майтап е, когато някой ти каже това, и ти да се правиш, че се обиждаш. Фактите са си факти. Сигурно при някои е така, но аз с годините се чувствам все по-добре. Хем знам, хем мога.
- Наградата ви беше за вдъхновители. Какво те вдъхновява и променя ли се то през годините?
- Нося си зрънцето през годините. Аз винаги съм бил вглъбен, може да правя впечатление на много отворен, но съм доста затворен човек. Обичам да съм сам. Не обичам струпване на много хора на едно място. Това е доста парадоксално, защото обикновено на концертите ни има много публика. Може би така съм преборил един свой страх - ставайки изпълнител, артист. За да отговоря съвсем конкретно - вдъхновението и развитието вървят като една река, която има разклонения, но реката е една и съща, откакто си се родил. Тя отива към определено място. Това се нарича карма. Пътят е пълен с кръстопътища и като че ли кармата е въпрос на постоянен избор, нищо не е програмирано.
- Като автор и изпълнител имаш най-много песни в класацията на великите хиляда песни на България. Как се ражда една песен?
- Пиша бързо. Най-лесното нещо, което мога да направя, е песен. Аз съм всъщност доста некадърен по отношение на бита. Непрекъснато трябва да ми се обяснява кое къде седи, в коя кутийка, което аз винаги забравям.
Не мога да се ориентирам в бита. Вероятно в замяна на това музиката, която е основното ми занимание, идва много лесно. Пиша много бързо и по задача. Ако ми се каже, че трябва да напиша цяла тема или песен, която да звучи в стила на 30-те години - танго в кабаре, ще я напиша за 15 минути. Аз съм и театрален композитор, а там всичко е по поръчка. Голяма провокация към мен беше, когато пишех музиката за пиесата "По-големият син". Там има един възрастен човек, който пише музика, но никога не я показва. Написал е само една страничка, всичко останало е в главата му. Много е талантлив, но никой не знае за това. Та трябваше да напиша симфонична партитура за него, защото не можех да пусна готова партитура на Моцарт или друг голям композитор, което е много тъпо. Та и това съм писал и пак много бързо.
- За всяка поръчка ли би писал?
- Слава Богу, от много години съм в позиция да си избирам поръчките. Пък и никога не ми се е налагало да правя нещо, което не ми харесва. Характер или стечения на обстоятелствата, не знам. Когато пиша музика за себе си обаче, е по-различно и няма времеви отрязък. Често вървя по улиците, когато мелодията идва в главата ми, и нямам възможност да си я запиша и нотирам.
Тогава си вадя телефона и почвам да пея като лудите по улицата и хората се смеят Ама какво да направя, ще я изпусна. После ще ме е яд. Случвало се е някои песни да се връщат няколко пъти, защото ме е домързяло да ги напиша. Такава песен е "Уморени крила", дойде на улицата, а тогава още нямаше телефони.
- От какво са ти уморени крилата?
- Ами не са ми уморени. Ако се отегча от нещо, от една от работите ми - театрална музика, театрална сцена, концерти, записи - веднага се впускам в другата. Нямам момент, в който да си лежа и нищо да не правя. Освен на морето, но и там мозъкът ми работи. И той като сърцето - не спира.
- Музикант къща храни ли?
- Храни. Зависи от музиканта. Разбира се, и от стечението на обстоятелствата. Ако говорим за поп музиката, много от тях не умеят да се продават. На пръстите на едната ми ръка вероятно се броят тези, които се хранят само с музика. Слава Богу, аз съм един от тях, не мога да се оплача. Но, ако говорим за класика, джаз - в този случай музикант може би къща не храни. А имаме прекрасни инструменталисти.
- Получаваш ли пари от авторските си права? Чувстваш ли се ощетен?
- Според мен вземам повече от други. Не се чувствам ощетен. По сводки съм един от най-пусканите. Но има един интересен парадокс - от театрална музика като сборна сума печеля повече, отколкото от авторски права на песни. Не знам какво става. Но пък и мониторинг няма да седна да си правя - то само това трябва да правя, ако се заема.
- Как се промени след раждането на Лилия?
- Преди да се появи тя, хората ни казваха, че след като ти се роди дете, имаш чувството, че цял живот го е имало и е било свързано с теб. То те е имало, ти си го имал, ако изобщо някой има нещо и някого. И наистина е така. Чудил съм се - преди три или четири години, като съм бил на еди-кой си концерт, тя къде е била, какво си е мислила. Сега е много добро дете, изключително контактна, иска с всички да общува, да им се усмихва.
- Наистина ли я водихте вече в Индия, както писаха на много места?
- Не, не сме я водили в Индия. Трябва да сме луди, за да го направим. Всякакви глупости излизат и след това сериозни издания ги цитират. Това е малоумно. Процесът е двустранен- след като някой разчита, че само заради заглавие може да продаде един вестник, значи има такива, които четат само заглавия и си вадят изводи.
- Отскоро имаш нов проект - Acoustic Beatles Project. Защо "Бийтълс"?
- Това е групата, която ме е формирала. За 30 дни с останалите момчета направихме 30 песни, което е почти невъзможно, но успяхме. Наложи ми се отново след 16 години пауза да свиря на бас китара, а накрая на концерта и на пиано. "Бийтълс" са групата с най-много безспорни хитове - да влезе и дете, и възрастен човек, и барманът, и разпоредителката и да знаят песните - валидно е само за "Бийтълс". Те първи свирят на стадион и поради това нито групата, нито публиката е чувала нещо. Не са знаели каква техника им трябва. Важното е, че са прокарали пътя. Ще свирим скоро пак в София - на 2 юни, на 8-и сме във Варна, а на 30 май сме в лятното кино в Пловдив. На "Аполония" през септември към нас ще се присъедини и Кирил Маричков.
- Ако не беше музиката, с какво щеше да се занимаваш?
- Сигурно щях да правя нещо, свързано с търговия или фармация, не знам.
 Щях да съм много нещастен човек, без да знам защо, и да се занимавам с нещо, което не ми е на сърце
 Да ходя по някакви уикенди, да не знам защо съм там, защо да се връщам. Много съм благодарен, че се занимавам точно с това.
- Какво е отношението ти към попфолк индустрията?
- Ами аз чудесно се разбирах и с трите певици, които бяха жури в "Мюзик айдъл". Но изобщо нямам досег до тази музика. Глория например много се изненада, че не знам нито една песен, а имаше цял кръг с такава музика. Пък и нямахме право да знаем коя песен ще ни изпълнят. А аз нищо не знам, не мога да се сетя за нито една попфолк песен. Този сектор не ме занимава, не го отричам, просто живея независимо от него.
- Ходил ли си в чалга клуб?
- Не, кракът ми не е стъпвал. Никога.
- Ако Лилия някой ден се прибере от детска градина и ти запее такава песен, защото я е чула от други деца, как ще реагираш?
- Ами не знам. Не съм се замислял. Ще реагирам тогава.
- Какво мислиш за Азис?
- Който е станал популярен с пеене в България и е успял да задържи популярността си, не е случаен. Казвам го с пълна увереност. Мисля, че Азис е природно интелигентен, човек с чувство за хумор, чудесен глас и прекрасна автоирония. Всички тези неща на едно място показват, че този човек има за какво да го уважаваш. Има един род интелектуални талибани, които ни учат кое е добро и кое е лошо. Не искам някой да ми казва и да ми сочи.
Не мога да мразя някого, защото си слага пера
По-скоро ме дразнят тези, които сочат с пръст и поучават.
- Какви са пороците на Дони?
- Не ме интересува думата "порок", защото тя е клише. Не пуша, не пия, не ям месо, но не съм и някой херувим. Ганди е казал да бъдеш промяната, която искаш да видиш в света. Аз имам много да се променям, но не го разбирай като ограничение на пороци.
- Какво мислиш за забраната за пушене като непушач?
- Никога не съм пушил в живота си, но работата е в средния път. Не може преди две години да караш някой да инвестира в заведението си и го разделя на две, а сега да му казваш да си гледа работата. Аз съм за правото на избор - да има заведения за едните и за другите. Когато ти отнемат избора, те правят робот или крепостен.
- Имал ли си избор да не останеш да правиш музика в България?
- Да, през 1989 г. можех да замина за Милано да уча музика по предложение на моя преподавател по пеене Стефан Анастасов. Тъкмо бях почнал да свиря в "Атлас", бях изкарал някой лев за първи път сам. Трябваше да звънна до 12 ч на обяд на другия ден, за да кажа дали заминавам или не. И аз не се обадих. Цяла нощ не спах, мислих варианти. Никой не беше поискал да ми прави албум, отивах да уча. Може би щях да се занимавам с класическа музика и нямаше да мога да пиша, а това ми качество на композитор според мен е по-ценно от певческото. Певецът в мен е на второ място.
- Би ли се върнал в телевизията като водещ?
- Ами да, аз вече два пъти съм бил, но и двата пъти съобразявайки се с възможностите и вкусовете на други хора. За съжаление не оценявам тези две изяви като успешни, защото нямах автономия. Ако получа ново предложение и е с екип, който работи на моята честота, най-вероятно ще приема. Но мога да живея и без това. Ако тепърва трябва да търся сечението между мен и други хора, няма смисъл, много баби - хилаво дете.
Засега успешните ми изяви
в телевизията са повече
от неуспешните
  - три "Мюзик айдъл" срещу два пъти тв водещ. От успешните ми е и образът на бабичката в "Спукано гърне" - пълна импровизация, но беше много смешно и гледано. Дотук 4:2. Дори си мисля, че като криейтив и продуцентска мисъл ще съм много по-полезен, отколкото да бъда отпред.
- През декември ще можем да те видим в ролята на злия магьосник в мюзикъла "Аладин". Ще ти отива ли да играеш лошия?
- Аз досега не съм играл добър, мисля, че ще се справя и ще ми отива. Още в началото им казах: "Аз няма да играя лош, злият магьосник си има теза, той за себе си не е зъл и си е прав. Аз ще играя от това име и ще се водя от добрите примери". Няма да стана Ал Пачино, но той така изигра адвокат на дявола - от позицията на винаги правият.
- Играеш и в театъра, със "Секс, наркотици и рокендрол" поставихте рекорд за най-дълго играна постановка.
- Да, тази година наесен честваме 20 години на този спектакъл и през юни ще пообиколим страната. Ще сме в Троян, Тетевен, Тутракан и Свищов. Всеки месец играем поне по три-четири пъти извън София. С това представление сме винаги в контакт с публиката, не се подчиняваме на законите на традиционния театър. Най-смешните неща са ми се случвали покрай "Секса" - ние така си го наричаме. Веднъж на репетиция ми се обади една журналистка, на която бях обещал билети, а телефонът ми беше включен на високоговорител. Аз съм на сцената и там се мотаят други журналисти, снимат си. И тя казва: "Дони! Обеща ми "Секс" днес!" Аз изобщо не се усещам и питам: "Ама колко човека сте?", а тя отговаря: "Ами пет приятелки сме!" "Е, не мога да ви поема пет, десет имам дотука. Хайде другия четвъртък! Обещавам!" - казвам аз. Чак после се замислих как е звучало всичко това.
- Най-големият гаф на сцена?
- Пак беше на сцената на "Секса". Трябва да се отвори една бира, Коцето Калки не знам защо реши да импровизира и подхвърли на мен бирата, която той трябваше да отвори. Докато я отварям, тя се разтече, а сцената е цялата в найлон, ще се пребием, имаме още час да играем. Мислех си да я метна по Коцето, за да се отърва, но щях да олея всичко, та реших да я метна назад към кулисите. Да, ама гримьорката точно тогава се завряла да гледа. Не съм я уцелил по главата, а по корема и се чу един много странен звук. Обръщам се и я гледам, действието тече, аз имам реплика след пет секунди, а тя просъска "Ще те убия!" И така докрая на представлението си намирах работа по сцената, за да не я срещна зад кулисите.
- Натрупа ли се в теб разочарование от славата?
- Не. Натрупах изводи. От и за хората, които са минавали покрай нас. Всичко, което ми се е случило, е било урок.
- С какви мечти е пълна кошницата ти?
- "Кошница с мечти" е един мой текст за група "Медикус". Разбрах за всички тези години, че човек е по- щастлив, когато не мечтае и не крои планове. На надгробната плоча на Казадзакис на остров Крит пише: "Аз нямам мечти. Аз нямам надежда. Аз съм свободен." Това е много близо до това, към което се стремя. Искам утре да е добре, нищо повече.
- Кое е слабото ти място?
- Лилия и Нети са ми и слабостта, и силата.