Заради фиксирани цени обаче за малко да загине от глад армията на Джордж Вашингтон - точно преди да извоюва независимостта на САЩ

По време на Гражданската война Конфедерацията грохва заради регулации на цените и печатане на обезценени пари

Робовладелецът и бияч на роби ген. Лий е принуден да се предаде след масови бунтове и плячкосване на храните от магазините

В предишния брой на „24 часа - 168 истории“ разказахме как бляскавите цивилизации на Вавилон, Елада и Римската империя загиват заради битките си със спекулата. Ефектът винаги е бил един и същ – след като властите фиксират цени в името на справедливостта, започват дефицити, бунтове от глад и кървави битки.

Този път с машина на времето ще ви пренесем в Нова Англия и бъдещите Съединени американски щати. Там властите провеждат своите сблъсъци със спекулантите, което едва не им коства загуба на Войната за независимост.

Първите заселници в Северна Америка, тогавашна Нова Англия, били обикновени хора пуритани, освободили се от контрола на империята, които мечтаели да създадат нов живот, където в благоденствие да живеят бедните и богатите.

В името на тази справедлива висша цел през 1630 г. се фиксират заплатите на дърводелци, занаятчии, продавачи, зидари, адвокати. Както и стойността на услугите им, за да не могат те да са по-високи от онези в омразната Стара Англия. След това е направена следващата стъпка - заковават се цените на виното, олиото, сиренето, изключително популярните тогава кожи от бобри, царевицата. Благодарение на това само в рамките на няколко месеца напрежението така ескалира, че се стига до протести, жестоки сблъсъци и масово изпокриване на продукцията.

„Тази инициатива тотално се провали“, отбелязват тогавашните историци. Според тях хората били достатъчно мъдри, за да забележат навреме, че всичко това е един грандиозен провал.

Но мъдростта не била повсеместна. Френските заселници също челно се сблъскват с мракобесието на управляващите днешната територия на щата Илинойс. Там стриктно се вслушват в разпоредбите на краля във Версай и на свой ред правят своите грешки. Като начало налагат една и съща цена за бобърските кожи, независимо от тяхното качество. Това поражда такова възмущение и гняв, че траперите и търговците скриват продукцията си. Започват дефицити, властите забраняват износа, воюват с пазара на черно и търговците фалират един след друг, отказвайки да продават кожите на определените цени.

През 1774 г. Конгресът след дълъг размисъл постановява, че цените на стоките трябва да са разумни и справедливи. Няколко месеца по-късно е направена поредна стъпка към независимостта, но тя се превръща във фиаско. Решено е на място да се печатат пари и понеже тръгват обвинения от привържениците на старото статукво, че те са фалшиви, стойността им пада главоломно.