Резултатът избива в нечувана инфлация от близо 500%.

През 1777 г. конгресът обвинява за всичко злите спекуланти, които са обявили война на правителството. Тогавашните летописци отбелязват, че властта изобщо не е вникнала в причините за чудовищното поскъпване и търси врага там, където го няма.

Привържениците на пазарния подход в един момент надделяват и фиксирането на цените е отменено, но това е само за кратко. В името на справедливостта регулаторите се завръщат и с нови сили се заемат да фиксират заплатите и цените. Приемат закон след закон, но резултатите в Кънектикът и Масачузетс са плачевни.

Най-трагично е положението в Пенсилвания, където Джордж Вашингтон е разположил военните си части, на които Щатите ще разчитат да извоюват независимостта си. За беда, в Пенсилвания също се правят експерименти с контрола върху цените, като надеждата е, че мерките ще поевтинят храните, а това ще облекчи снабдяването на армията. Резултатът през 1777 г. остава завинаги в историята като ювелирна операция какво не трябва да се прави в икономиката.

През нощта, когато системата се подготвя за преизчисляване на цените, те излизат от контрол и се изстрелват към небесата. Поскъпването при вносната продукция, според историци, е неописуемо. Но по-лошото е, че търговците изпокриват най-масовите стоки, отказвайки да приемат цените на властта. Те предпочитат да не продадат нищо, отколкото да бъдат ощетени. Заформя се таен черен пазар, където безценните храни се разменят единствено срещу злато, защото инфлацията галопира, без изгледи да спре.

Според летописците тази зима е истинска катастрофа за армията на Джордж Вашингтон. Той и войниците му едва не загиват от гладна смърт, благодарение на добрите намерения търговията да е „честна“ и за военните да има достатъчно хранителни запаси.