Трагедията във Вали Фордж е неописуема, военните са изнемощели, едва ходят и мнозина се съмняват, че изобщо могат да воюват. Накрая след редица ожесточени спорове, на 4 юни 1778 г. уж изпъстреният с благородни намерения всеобхватен закон за контрол на цените най-накрая е отменен с резолюция на Конгреса.

Според нея опитът е показал, че тези мерки са крайно неефективни и водят до „много лоши последици“, че те са нанесли огромни вреди и са довели до потисничество. Затова няколко щата отменят разпоредбите, свързани с контрола, след което са последвани от останалите.

Стресът е огромен, защото Войната за независимост е поставена на карта. След освобождаването обаче цените първоначално се повишават, след което бързо намират равновесното си положение от преди войната. Тогава и най-мракобесните любители на регулациите в Конгреса са принудени да признаят, че ситуацията на пазара трябва да се приеме такава, каквото е. Макар и да не им се вярва първоначално, снабдяването за армията на Вашингтон много бързо е възстановено, търговците отварят складовете си и стоките поемат по своя път към обозите и дюкяните.

Малко по-късно, през 1779 г., Джордж Вашингтон ще отбележи, че политиците са създали такава ситуация, че дори с вагон пари не е могло да се купят никакви провизии за армията. Въпреки този злощастен опит, който е могъл да завърши със силово умъртвяване на борците за независимост, отново се намират политици в Конгреса, които настояват да се върнат регулациите.

Според тях цените могат да се съобразят с повишението на доходите. Заедно с това обаче расте и едно мощно движение, което, анализирайки 150-годишния опит, стига до извода, че най-глупавото нещо е да се налага контрол върху търговията. Експертите прогнозират, че пазарът ще извърви своя път и със сигурност ще работи по-добре без външни намеси.

80 години по-късно обаче някои щати все още не са научили този мъчителен урок. Всъщност именно битката със спекулата погубва Конфедерацията, обединяваща щати, които настояват робството да се запази.

Между 1861 и 1864 г. там е решено цените да се поддържат ниски и приемливи за огромната армия на робовладелеца ген. Робърт Лий. За него са запазени свидетелства, че лично е бичувал робите си, защото никой от подчинените му не е искал да го прави.