Рискува с най-опасния избор, за да блесне сред 20 000 и да влезе в Академията по актьорско майсторство в Оксфорд

Или умирал от студ, или от жега в костюмите на княз Баян, но целият екип на сериала го глезели непрестанно

“Стремя се много нависоко, поставил съм си големи и трудни цели. Нямам представа какво ще последва”, признава актьорът

Многообещаващият сериал “Войната на буквите” продължава да бъде на прицел на зрителската критика след своя шести епизод и да бележи с всяка изминала седмица отстъпление в интереса на публиката пред малкия екран.

Рейтингът му пада от януари, когато стига до 5,54. За сравнение, в неделя, 12 февруари, с най-висок резултат за БНТ е “Денят започва с Георги Любенов”, следван от новинарския блок, а тв поредицата е на трето място със средно 3,3 процента. Това показва справка на агенция ГАРБ. Шестият епизод от последната неделя отстъпва чак на четвърто място с 3,0 пункта, изпреварен и от Възпоменателна церемония по повод 150 години от гибелта на Васил Левски и документален филм за майката на Апостола.

Анкета на сайта 24chasa.bg също разкрива настроенията към продукцията - 36,6% не харесват “Войната на буквите”, докато 32,4% го следят с интерес, а 30,4% не са го гледали и нямат мнение. Същото изследване сочи, че най-много от гласувалите оценяват високо сериала “Вина” (76,6%), а след това “Дяволското гърло” (54,5%) и “Скъпи наследници” (44%). Сериозен процент изобщо не са гледали заглавия като “Аз и моите жени” (66,6%), “Порталът” (56,2%), “Белези” (68,6%) и “Лъжите в нас” (56,5%).

В социалните мрежи не стихва разборът на “Войната на буквите” - пропуски в представянето на епохата, бутафория в декорите, слаби места в начина на снимане и определени нелогични моменти, които едни и други виждат. Сред “дразнещите” публиката обстоятелства са изтъквани например, че Константинопол не е изглеждал така, както е представен, и че времето явно не е фактор, защото армията и главният герой “прелитат” разстояния, които са изисквали много повече време. За някои “вадят очи” турски килими и модерна, остъклена табела в базиликата “Света София”, а други се чудят защо Баян обикаля подземия с малка свещ вместо с факла, но далеч по-странно им стои един “прекрасен, модерен, бетонен вълнолом” на брега на морето край Солун и т.н.

Почитателите на поредицата подчертават, че все пак “Войната на буквите” използва историческия план само като отправна точка и сценарно се основава на художествения сюжет от книгата на Людмила Филипова.

Каквито и забележки да имат зрителите, сред тях липсва негативно мнение за играта на 22-годишния Даниел Върбанов, който е в главната роля на княз Баян. Напротив - положителните коментари към звездата на сериала взимат превес, фен базата му расте, както и интересът към него и личния му живот.

Дали с харизмата си изгряващият актьор би могъл тепърва да спечели зрителите пред малкия екран и да издърпа нагоре “Войната на буквите”?

“Сериозна тежест е това и се надявам да си я поделяме с всички замесени - казва пред “24 часа-168 истории” Върбанов. - Засипван съм от комплименти от различни хора. Не ми остава време да се занимавам с негативните реакции, но смятам, че критиката винаги е много стойностна, когато е градивна.

На такава обръщам внимание. Това е проект, който е възможен благодарение на усилията на адски много хора. Дали е успех, или провал - не може да падне върху един човек. Всички много се раздавахме, дори повече от възможното. На 150% с желание и страст. Такъв проект изисква огромни ресурси, където не сме ги имали, сме се опитали да наваксаме”.

Тайната на Даниел е, че той знае как да превърне собствената си самоличност в най-голямото си оръжие.

От съвсем малък е сигурен, че иска да е актьор. Подкрепян е изцяло в намеренията си от своето семейство. Той е син на бившия министър на земеделието Венцислав Върбанов и манекенката Камелия Върбанова.

В дръзкото преследване  на мечтата си успява на 18 години да влезе в Академията по актьорско майсторство в Оксфорд. За да впечатли комисията, той избира да рискува, като залага от самото начало на драматичен монолог от “Хамлет”, макар легендата в средите да гласи, че Шекспировата трагедия (запазена за най-великите) вещае провал на кандидат-студентите. Опасността привлича Даниел, той скача и печели в битката, в която за места в престижната академия се борят ожесточено над 20 000 души.

“Имаше едно вълшебно усещане, че се случва нещо уникално. Не е било трудно или неприятно - разказва актьорът. - Накарах студентите да се забавляват или поне аз се забавлявах. Правилният ход е да си спокоен, а не да опитваш да бъдеш неща, които не си. За изпита трябва да подготвиш два монолога - един комедиен и един драматичен, както и една проза, едно стихотворение, песен, танц и ако искаш, може да имаш резервни. Започваш с едно от тях и впоследствие комисията вижда все повече и повече от теб. Моят съвет към всеки, който иска да кандидатства, е, да избере за старт материал, който го разкрива и показва какво го вълнува, какви страхове и мечти има.

Аз избрах своя драматичен монолог от “Хамлет”, в който героят разбира, че чичо му е убил баща му. Усещах го близък и свой. Опасността ме привлече.

Най-ценният опит, който получих в академията там, може би бе, че актьорът трябва да осъзнава собствените си качества и сили. Че когато превърнеш собствената си самоличност в най-голямото си оръжие, ставаш по-уверен в себе си и използваш това кой си в професионалната си среда. Едно оръжие може да го извадиш и да стреляш или да го държиш в джоба си и то да ти вдъхва увереност. Ние, актьорите, разполагаме с нашето тяло и нашата същност.”

След първата година в академията студентите трябва отново да се явят на изпити, за да продължат, а конкуренцията и изискванията стават все по-ожесточени. Върбанов преосмисля посоката си и се връща у нас, като през 2019 г. е приет в НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов. През 2022 г. печели “Стипендията на Ламбо”, посветена на Стефан Данаилов. Днес не съжалява, че не е останал в Кралството.

“Така се получи и може би за по-добро. Тук научих едни по-различни житейски уроци и в крайна сметка може да се окаже, че са по-ценни - признава Даниел. - Там сигурно щях да науча други, да, но съм доволен как се разви ситуацията и не мисля, че съм загубил нещо.”

Смелостта да расте и да се доказва със сигурност е сред талантите на Върбанов, а самият той признава, че това е нещо постигнато с времето.

“Има една тънка граница между смелостта и глупостта. Трябва да имаш натрупвания и собствени постижения, които да те карат да вярваш, че можеш да постигнеш повече, за да действаш смело. Защото, ако без нищо се хвърлиш в най-дълбокото - това си е откровена глупост. Трябва да знаеш какво да избереш, така че да се предизвикваш и да развиваш себе си, но и да не си поредният глупак.”

За главната роля на княз Баян се явяват над 130 нахъсани млади артисти, но Върбанов изпъква сред тях в серия от кастинги.

“Спомням си много ясно, че след всеки един от кръговете си тръгвах с едно усещане, че съм бил себе си и съм показал себе си. Когато си верен на това, което си, после няма как да съжаляваш. Повтарях си, че не ми е важно да бъда избран, а да покажа кой съм. И ако сметнат, че не съм подходящ - няма никакъв проблем. Това е нагласата, с която всеки актьор трябва да подхожда. Ти не отиваш на тест, а на една среща - може да се окаже, че сте перфектни един за друг или че изобщо не се харесвате, но това не е лично и трябва да продължите да търсите.”

За него една от най-големите трудности по време на снимките на "Войната на буквите" е била постоянната борба с климатичните условия.

“Моите костюми бяха страхотни. Марта Миронска ги прави, тя е един от най-опитните професионалисти в тази сфера. Разбира се, те са изработени да изглеждат добре пред камерата, а не да са удобни. На мен или ми беше много, много топло, или зверски студено. Постоянно си мислех: “Днес вероятно ще умирам от студ сутринта, следобед от жега, а вечерта пак ще зъзна.”

Все пак целият екип се грижи за мен, дори твърде много. Направо си ме глезеха. Дори грипаджиите в момента, в който видеха, че ми е студено, идваха и ме завиваха с одеяла. Повечето хора сигурно не знаят, грипаджиите са много важни хора в киното - те помагат на оператора да изгради перфектния кадър. Та искам да кажа, че трудностите помагат на нас, актьорите, да влезем по-истински в обстоятелствата.”

Върбанов споделя, че се е сближил много с всички от екипа по различен начин. Някои от актьорите е усетил като ментори - Захари Бахаров, Теодора Духовникова, Деян Донков, а с по-младите е изградил приятелство.

“С Ненчо Костов, Александър Тонев и Кирил Недков - много братски и добре се усетихме. Както и с Цветан, който играе най-добрия приятел на Баян. Един ден се поознаваме и на втория, все едно вече сме се познавали цял живот. Много ценни приятелства създадох.”

На Даниел не му е неприятно да гледа себе си на малкия екран и за него това не е кошмар като за други актьори. Спомня си как, докато снимат една сцена с Климентина Фърцова (принцеса Мария), двамата решават, че не се е получило достоверно и са го направили погрешно. Напрягат се, депресират се и два часа след това ту се успокояват един друг, ту се самокритикуват. Впоследствие, когато гледат епизода и сцената, за която смятат, че ще е падение за тях, виждат, че е една от най-добре получилите се.

Върбанов предупреждава, че сега “Войната на буквите” достига до повратна точка и момент, изграден от сценаристите, в който всичко ще се обърне, персонажите ще се променят и предстоят големи изненади за зрителите.

А иначе самият той гледа смело напред и е амбициран да катери все по-големи върхове в кариерата си.

“Стремя се много нависоко, поставил съм си големи и трудни цели. Нямам представа какво ще последва, защото животът е непредвидим, но се надявам това да е само началото.”