Дъщерята на Алекс Сърчаджиева е сензитивна и дисциплинирана на снимките на “Игра на доверие”, докато нейният родител е бил палав и своенравен за “Васко да Гама от село Рупча”

“Тя е нешлифован диамант”, смята режисьорът Мартин Макариев

Малкият Иван изчезна в Барселона по време на снимки, за да се пазари за радиокасетофон, разказва Павел Поппандов

На 12 години София Ласкин прави своя страхотен дебют в киното и очарова целия екип на филма “Игра на доверие”.

Съдба или случайност, но тя е на същата възраст, на която някога нейният баща Иван Ласкин е открит от режисьора Димитър Петров за култовия 6-сериен филм “Васко да Гама от село Рупча”.

За момичето важи с пълна силна поговорката, че крушата не пада по-далеч от дървото.

Все пак в нейните вени тече и артистичната кръв на майка Александра Сърчаджиева, а за таланта и характера на баба Пепа Николова още се носят легенди. Не бива да се забравя, че тя е внучка също така на големия ни актьор Йосиф Сърчаджиев.

София играе малката Елена в “Игра на доверие”, лента по идея на Яна Маринова, която пресъздава моменти от нейния живот и този на майка

Пред “24 часа-168 истории” режисьорът на филма Мартин Макариев коментира, че за ролята са се явили около 150 деца и тестовете са били в продължение на два месеца.

“Още от първия кастинг София показа правилната сензитивност и разбиране за персонажа. Разбира се, това, че е дете на актьори, също наклони везните. Много натурална игра”, категоричен е той.

40 години по-рано режисьорът Димитър Петров също трескаво търси из цялата страна момчето за главната роля на Васко.

в продукцията, която ще снима по сценарий на Братя Мормареви. Сред стотици хлапета не вижда подходящото. И така до един ден, в който със съпругата му седят на пейка в градинката на църквата “Св. Седмочисленици”, а около тях играят деца.

“Тогава на Митко Петров му прави впечатление едно от тях, което се отличава. 12-годишно момче изпъква с характер и изявено Аз. Палав и див. Това е именно Иван Ласкин - разказва пред “24 часа-168 истории” големият актьор Павел Поппандов, който играе във филма Слави Фотев, бащата на Васко. - Канят го на пробни снимки. И става ясно, че е роден за ролята.”

Снимките започват през септември 1983 г. и всички на снимачната площадка са впечатлени от лекотата, с която малкият Иван се вихри пред камерата.

По подобен начин София прави страхотно впечатление по време на снимките на “Игра на доверие”, но не с палавост и необузданост, а тъкмо обратното. Яна Маринова изтъква, че тя е много благородна и зряла. Макариев също споделя мнението, че при нея са липсвали чисто детските капризи.

“Нейната сензитивност помогна много, както и на мен - коментира режисьорът. - Вярвам, че това е наследено от родителите , както и дисциплината, която прояви. С нея се работи сравнително лесно, все пак е дете, без актьорска школа и въпреки това на моменти забравях, че говоря с дете, а не с актьор.”

Ако трябва да се правят аналогии, звучи сякаш София е наследила повече от характера и дисциплината на майка си Александра, защото нейният баща Иван от съвсем малък е истинска фурия и като такъв винаги ще го помнят всички. Павел Поппандов и днес го смята за един от най-истинските хора, които е познавал.

“Когато започнахме да снимаме, ми направи впечатление, че той беше изключително свадлив и не изпълняваше това, което искаше от него режисьорът - разказва Поппандов. - Същевременно беше и много своенравен. Въобще си беше момче с характер. Спомням си един много забавен епизод с него.

Бяхме в Барселона. В първите два автобуса пътувахме в много намален състав. Снимахме само това, което е между нас и него, капитана и екипажа. На самото пристанище по време на снимките изведнъж той изчезна. Настана страшна паника. Започнахме да го търсим. След около 10-15 минути той се появи. Дойде до мен и ми прошепна, че е влязъл в един магазин, в който продавали радиокасетофони и се спазарил с продавача да му продаде един с пет долара по-евтино. Това го споделя само с мен. През това време Митко Петров му обясняваше какво трябва да прави, а той му отвръща само: “Да, добре, чичо Митко”.

Миг преди да пуснат камерата, се обърна пак към мен и каза: “Обаче сигурно може да ми свали още пет, ако се пазаря още”.

Такъв беше Иван. Въобще това, че е своенравен и не търпи неправдата, се запази и пролича в характера му и когато порасна. Което ми харесваше на мен.”

Според Поппандов пред камерата Ласкин се е справял отлично, макар че е бил труден за навигиране.

Митко Петров имал безпогрешен усет за децата и му се удавало да открива младите таланти.

Въпреки това звездата от “Оркестър без име” не е очаквал, че Иван може да продължи да се развива в професията, защото е бил на такава възраст, че е можел да завие накъдето поиска. А и самият той не е споделял своите бъдещи амбиции.

“След това, като завърши ВИТИЗ и продължи нататък, се видя, че е роден за професията - обяснява Поппандов. - Никога не съм си позволявал да го уча на каквото и да било. Нито него, нито друг от детските филми с мое участие. Децата са най-неподправени и най-чисти и с тях е най-приятното и истинско партньорство.

Иван си беше едно прекрасно, лъчезарно момче. Няма да забравя също така и че по време на самите снимки, които бяха на кораба, той беше много респектиран от Гец. Не знам каква представа е имал, но за него Гец си беше все едно истинският капитан на кораба.”

Твърде рано е да се каже и как ще се развие София и дали ще продължи с актьорството. Таланта и даденостите са налице, другото зависи от нея.

“София е нешлифован диамант, вярвам, че ако прояви същата дисциплина в живота си, каквато имаше на терен, ще има много светло бъдеще, с каквото и да се захване”, сигурен е Макариев.

Със сигурност всички са любопитни дали тя не е бъдещата голяма звезда на българското кино, сцена и телевизия, също като баща си.

“Няма как това дете, като кръстоска от две такива благородни дръвчета, да не е хубав плод - разсъждава Поппандов. - Не познавам добре майка Александра, но с нейната баба бяхме близки приятели. Пепа Николова беше безпардонна, не цепеше басма. Притежаваше много сходни качества с Иван. Сега така даже се замислям колко много се препокриват двамата като характери. Талантлива беше и тя много, колкото и Иван. 

При това момиченце се предава от няколко места. Любопитно е как ще се развие, наистина.”