• След метамфетамин виждах, че съм в космическа станция, а бях в хола. Друг път пред мен седеше мъртвата ми майка

• Само в моето училище шестима продаваха! До адреса ми идваха възрастни и келеши на моите години

• Инфлацията може да е вдигнала старите цени, които бяха 20 - 25 лв. за 1 грам амфетамини, 60 лв. за пакетче кристали, 120 - 140 лв. за грам кокаин и 20 - 25 лв. за марихуана

• Абстиненцията или „златната седмица“ – цялото ми тяло беше крампа! Всеки един мускул се сковаваше, потях се, бях с температура, нямах мотивация за елементарни неща

Инфлацията в световен мащаб доведе до общо повишение на цените на стоките и услугите. Това, на което тя все още не успява да повлияе, са наркотиците. Но се очаква "уличната" цена на забранените вещества да се покачи.

“20 - 25 лв. за 1 грам амфетамини, 60 лв. за пакетче кристали, 120 - 140 лв. за грам кокаин и 20 - 25 лв. за марихуана”, разяснява пред “24 часа - 168 истории” запознат с “менюто”.

Ниските цени не само поддържат, но и засилват интереса към дрогата. Учениците, които посягат към опиати и към стимуланти, са все повече в последните години.

24-годишната Анна-Мария Лазарова разказва за своята наркозависимост, която започва още в 7-и клас, както за и пагубните последствия от нея.

- Анна, колко време беше наркозависима и от колко време вече си “чиста"?

- Приблизително 7 - 8 години бях наркозависима. Започнах в 7-и клас, сега правя 24 години. Да изясня - не съм пушила наркотици и никога не съм ги приемала венозно. Взимала съм амфетамини, метамфетамини, кокаин. Относно това от колко време съм чиста - трудно е да фиксирам дата, защото когато си прекалявал с наркотиците, в един момент получаваш петна и нямаш реална представа за времето.

- С какво започна?

- Лично мен марихуаната не ме привлече достатъчно, защото аз съм с ниско кръвно и ефектът не беше като при другите. Започнах с амфетамини. Първия път беше ужасно. Бях на гости при приятелка, за която това беше ежедневие. Спомням си добре първата линия. Целият процес в тялото - прилив на енергия, адреналин, говорех супермного, бях хиперактивна. Лошото беше, че прекалихме ужасно - 6 грама за една вечер. Познавам много наркомани, които не правят така. След това повръщах, което не е нормална реакция дори след амфетамини. На следващия ден си като парцал. Болеше ме адски много главата. Но не се стреснах! Опитах 2 дни по-късно. Афтърът обаче си е афтър - това е състоянието, след като те пусне ефектът. Отпаднал си, дехидратиран си, защото не си пил никаква вода, изтощен си, но не можеш да спиш. Имаш миникриза - не искаш да говориш с хора. Към “афтъра” не се привиква, има го винаги. Като махмурлука.

- След това минаваш на по-силно, защото спира да ти действа, или това е мит?

- Не! По-скоро сменяш количеството и качеството. Винаги започваш с нещо гадно, защото не си запознат с това, че има с 10 лв. по-скъпо от същото, но от него няма да има страничните ефекти. След евтиния наркотик се пробваш да ядеш, но тялото ти отхвърля храната. При по-скъпата версия някой готвач на дрога, който разбира от химия, си е поиграл доста и този ефект вече го няма.

- След амфетамините?

- Не мога да кажа точно в кой момент се случи, но минах на метамфетамини, които са по-долната версия на амфетамините. Те съсипват психиката, защото ако прекалиш, имаш халюцинации. При амфетамините трябва много време да си взимал, но дори и тогава не стигаш до тази фаза, до която стигаш с метамфетамина при малки количества. При амфетамина можеш да чуеш някой странен звук, да видиш сянка, все едно си в страшен филм. При кристалите са пълни халюцинации - смяна на пейзажа. Аз съм била в хола си и съм мислела, че съм в космическа станция. Беше живо, истинско. Идеята на наркотиците никога не е била да си в готино настроение, може би с кокаина е такава, но с останалите - не. Ако си прибягнал до метамфетамините, значи вече си толкова пропаднал, че просто искаш нещо да шмъркаш и ти е все едно какво ще стане с теб. При амфетамините си казваш - ще ходя на парти, трябва да съм свеж, но при кристалите това го няма. Когато спреш да оправдаваш друсането пред себе си, тогава си най-зависим. Преди това просто можеш да си кажеш, че е фаза, любопитство. Мислиш ли - друса ми се просто ей така, приключил си.

- След метамфетамините?

- Минаваш на каквото има, колкото и странно да звучи. Например пико. Продавали са ми и неща, които не съм знаела изобщо какви са. Нямаш претенции не заради парите, такива винаги можеш да намериш. Просто в този момент вече нямаш изисквания, защото си ужасно зависим и идва момент, в който дори не си сигурен какво взимаш, защото дилърът ти казва, че това е еди-каква си дрога. Вярваш му! После се оказва, че е нещо друго. Преди имаше тренд да напояват амфетамините с ацетон (лакочистител - бел. р.). Чак когато го изшмъркаш, усещаш този ацетон. Пържи мозъка ти. Относно екстазито - никога не съм била фен на халюциногенните наркотици, защото могат да направят голяма каша в главата ти, въпреки че и те действат различно на всеки спрямо психиката му. Познавам хора, които са на бонбони, но си разсъждават съвсем нормално.

- Къде вземаше наркотиците - сама вкъщи или се събираше с други хора?

- Събирах се с други наркомани в дупки, така ги наричам. Това са апартаменти, в които живее наркозависим и няма проблем в жилището му да се съберат още наркомани, без значение дали ги познава. Не е обществено място, а нечий дом. Има и ъндърграунд барове за такива дейности, но там по-скоро е за превзети богаташчета, които току-що са научили какво е екстази. В местата, на които аз ходех, не познавах никой от хората лично. Наркотиците ни обединяваха. Нямаше близост и не си говорехме. Идеята беше да влезеш, за да не си сам. Хората там бяха разбити, нещастни. Ходехме, за да не сме дъното, а то е - да друсаме сами вкъщи. Не знаех имената на никого, но тези хора, въпреки “схващането”, че наркоманът не се поддържа външно, всъщност не бяха нито мръсни, нито нехигиенични, не спяха и по палатки. Точно обратното - когато се напиеш например, се преструваш на трезвен, а когато си наркоман, всички пари, които ти паднат отнякъде, отиват за неща, които ще те накарат да изглеждаш по-добре. Имаш един разбит телефон, който е в джоба ти и използваш, но имаш и един нов, който слагаш на масата, за да го видят хората. Нищо че в него дори нямаш карта. На въпроса - накрая съм друсала и сама вкъщи.

- В тези места пред теб самата някой колабирал ли е от свръхдоза?

- Да, вадила съм иглата от вената на момче. То беше единственият хероинаджия сред нас, но никога не го правеше, така че да го виждаме. Отиваше в другата стая. Винаги обаче се връщаше след това. Този път не се върна и се чу някакво силно тропане. Спогледахме се, никой не искаше да отиде. Аз го направих, защото някой трябваше да го стори. Мразех игли, но когато видях, че е колабирал, я извадих. Заради него, не защото бях друсана и не осъзнавах, а защото никой не заслужава да си отиде толкова тъжно. Той имаше вид на човек, който си отива. Последваха шамари и студена вода, за да дойде в съзнание. Намираш се на такова място, че викането на линейка е последното, което можеш да направиш. Накрая си отвори очите. Това беше достатъчно в такива ситуации. Нищо повече не можеш да направиш, освен да го държиш буден.

- Тази ситуация на косъм от смъртта не те ли уплаши така, че да спреш?

- Не. Не беше първият умиращ човек, когото виждам пред мен. За целия период, в който бях наркозависима, единственото, което ме уплаши и ме накара да се замисля, бяха халюцинациите. Особено тази, в която видях мъртвата ми майка. Всъщност бях наясно, че това е халюцинация. Винаги знаеш, че това не е реално. Тези халюцинации обаче са различни от халюцинациите при кристалите. Едните са сформирани от по-невинната част на съзнанието ти - тази, която има инстинкт за самосъхранение и иска да те запази жив. Другите са сформирани от най-големите ти кошмари. При кристалите халюцинациите идват от много лошо място в съзнанието ти. Те събират всичко онова, което те кара да се чувстваш зле и ти го дават. Изчезва границата между фантазия и реалност.

- Можеш ли да изчислиш колко пари си дала за наркотици и как вървяха цените?

- Може би колкото за един апартамент. Имах дълга заигравка с кокаина, а 1 грам от него струваше 140 лв. За тези пари например можеш да си вземеш 5 грама амфетамини. Ясно е кое избират повечето хора. В случая с кокаина може да се каже, че той не е толкова зле като останалите, защото времето му за действие е ограничено. При амфетамина не можеш да спиш поне 20 часа, при кокаина те държи максимум 40 минути и след това можеш да спиш спокойно. След него няма гадните странични ефекти, затова е т.нар. светиня на наркотиците. Проблемът е, ако прекалиш. Повечето хора ги избива на дива агресия, но за това ти трябват доста количества - поне два дни да не си спирал. Когато говорим за цената, ти никога не плащаш само за наркотиците, имаш странични разходи. Ако си много зависим обаче, цифрата варира - нещо, което струва 20 лв., ти го дават за 40. Възползват се от твоето отчаяние. Амфетамините почти винаги са били между 20 - 25 лв. за 1 грам, който никога не е един грам. Кристалите са по-скъпи, поне на мен ми ги даваха за 60 лв. пакетчето, но никога не знаеш в него точно колко има. Кокаинът винаги е вървял между 120 - 140 лв. на грамаж, а марихуаната между 20 - 25 лв. в зависимост от къде я взимаш. Инфлацията сега ще вдигне тези цени. Често пъти като ме питат какво работеше през годините на зависимост, дори не мога да отговоря. Спомням си, че в някакъв момент бях пицар, но просто спрях да ходя на работа. Въпреки това винаги намирах, за да си купя.

- Лесно ли намираше?

- Навсякъде. Само в моето училище имаше 6 човека, които продаваха наркотици. Сега е още по-зле. Не съм разчитала само на един човек, имаше много хора. Всеки, който взема наркотици, знае, че дилърът не трябва да е един, защото, ако го задържат, оставаш с нищо. Ако са двама, пак не става - конфликт на интереси. Трябва да са поне петима. Всеки от тях си пази клиентите. На мен например са отказвали да ми продадат. “Ходи си лягай, стига ти”, ми каза тогава един от тях. Когато видят, че клиентът им е прекалил, те могат да откажат. Виждала съм как чупят носа на свой клиент, за да спре да взима. Логично е, че искат да си жив, за да продължиш да купуваш. Ако нещо ти се случи, лесно се стига до човека, който е продал. Никога не съм знаела каква е съдбата на дилърите ми. Знам, че никой, който продава, не взима. Просто си вършат работата, но това е избор. На края на деня те имат семейства, деца. Идвали са при мен всякакви хора - на средна възраст, както и келеши на моите години. Накрая се отчитат на някого. Нямаш избора да се откажеш, защото, ако си готвач например, не можеш да напуснеш - оплетен си и знаеш имена, както и при кого отиват парите. Познавам такъв човек - на години и с професия, който иска да се "пенсионира", но му отказват.

- Външно как ти се отрази зависимостта?

- За 2 седмици свалих 20 килограма. Лицето също се променя - изострят се черти, скулите се събират, получаваш огромни сини кръгове под очите, защото бъбреците ти вече са пред отказ. От познати зависими съм наблюдавала, че се появяват тикове. Ако спреш, те остават след това. Аз например постоянно бръчкам вежди. Преди лицето ми беше спокойно, отпуснато. Остана ми и постоянната усмивка - говоря за ужасни неща и започвам да се усмихвам. По тялото нямам белези, защото те се появяват при венозните наркотици. При хероина са петна, които се получават от киселината, тъй като се разрежда с лимонтузу, в капачка от ракия в повечето пъти. Ако сте виждали труп на няколко дни, върху него се появяват едни посивели петна, същото нещо, само че по-бавно, се случва с хероинаджиите. Тялото им се разлага отвътре навън. Цялата венозна система, защото вените по ръцете им започват да изчезват и търсят такива по краката. Тези петна са на умирачка, защото в един момент не можеш да прецениш какво количеството лимонтузу към точно колко хероин да сложиш. Започваш да мешаш, колкото сам прецениш.

- Как спря сама и без професионална помощ?

- Имаш фаза на насищане на организма. Трудно обаче ще стигнеш до нея, ако вземаш по 10 грама на ден, но при мен не беше така. Аз си давах почивки - дни, в които не излизах никъде, за да не взимам нищо. Единствено спиш и пиеш вода. Така тялото ми се рестартираше.

- Как се чувстваше в първите дни, след като спря? Имаше ли го този ефект на т.нар. “наркотични абстиненция”?

- Първата седмица я наричам “златната седмица”. Агония! Чисто физическа - боли те тялото. Всеки е имал крампа на крака си, докато спи например. В този случай цялото тяло е крампа. Всеки един мускул се сковава, започваш да се потиш, с температура си. Колкото повече наркотици си употребявал, толкова по-тежко е, когато решиш да се изчистиш. Тялото ти е придобило навика да му даваш тези субстанции и реагира, когато му ги спреш. Психически е още по-зле. В депресия си - не искаш и не можеш да станеш от леглото. Нямаш желание да ядеш, да се изкъпеш, да комуникираш с някого, който не е дилърът ти и не може да ти донесе нещо. Тогава вече нямаш приятели, загубил си ги отдавна.

- Колко свързан е трафикът на хора с наркотиците?

- Много свързан! Хора, които са наркозависими и нямат близки, сиреч - собствените им деца са взети от някого, или родителите им са се отказали от тях, мигновено стават рискова група. Никой няма да разбере, че те липсват, просто защото няма кой да подаде сигнал за тях и да ги търси. Това е изпипана схема. Просто не трябва да са много млади, защото ще имат социален кръг. Началото винаги е като бартер - нямаш пари вече за дрога и това е вариант да ти дават, но я заработваш по този начин. В този ред на мисли познавам не една или две проститутки, които не са оттук, а са ги довели от друг град. Те си казват - “За тази седмица съм тук, другата няма да ме има, така че кажи колко пари даваш и какво искаш?”. Имаше едни девойки, които познавах, но в един момент една от тях изчезна. Като се върнаха нейните колежки, се заговорихме и ги питах къде е тя, казаха ми - “Пратиха я вече, пътува”. Тоест - работи на друго място. Нея кой ще я търси?