Едва ли е моя работа да се произнасям за българското киноизкуство. А и рядко гледам неговите разнообразни постижения, поради което е възможно да греша. Но когато се случи да ги гледам, ме прорязва една дълбока и безнадеждна досада, примесена с тъга.

Тъгата е заради проблясъците на талант, заровен дълбоко в пясъците на бездарни сценарии, скудоумие и сюжети, сякаш изсмукани от пръстите.

Защо “Роза Дамаскена”. Защо? Та тя не е даже “една българска роооза”, както обичат да пеят комунистите на своите конгреси за нея и за нейният “ароматен глас”. Тя е сирийска роза. От Дамаск.

А дестилацията и екстракцията на розово масло, както и всички процеси, включително фракциите на ракията и всички концентрати са изобретени от арабите и се извършват в аламбик.

Ал амбик —арабска дума. Ал—кохол, също арабска дума. Захар, шекер, шугар—пак арабско изобретение. Ракия —турска или може би монголска дума, не е съвсем българска. Но да оставим това. Става дума за филмите.

Розовото масло е изконна българска гордост. Още от Бай Ганьо с мускалчетата, а и от преди това. Законна гордост впрочем, защото ароматната сирийска роза добре се е развила в Розовата Долина и е донесла поминък и доходи на работливото ѝ население в миналото. Произвело е то доста масло, та като дошли “освободителите” върху съветските танкове, си присвоили няколко тона от него с цена по-висока от златото. И доста тютюнец също —ориенталски, от най-добрите сортове си взели безплатно. Нейсе. Било каквото било.

Но не това е сюжетът на този филм, а други високи и благородни страсти и вълнения, изиграни и изречени с патетична, неестествена интонация, изучавана прилежно в театралните акдемии.

Няма как и да бъде иначе, когато единственият смислов център, около който се мотае въображението на сценариста е “една българска роза дамаскена” и оттам нататък се започва мержелеене в пустотата.

Или да вземем виното. Добре, правени са много симпатични филми за виното и за лозята, за връщане, фигуративно казано, “към корените”, за корпоративният, загубил душата си индивид, който наследява лозето на вуйчо си, екологичен симпатяга, умрял с кърчаг вино в ръка под асмата, който накрая прозира истината и започва да копае лозето на вуйчо си. Умилително и гледаемо, без особени интелектуални претенции.

Има разбира се и чудесни филми за виното, “Sideways” ми идва на ум, преведен мисля като “Отбивки”. И много други, малко или повече качествени филми.

Но ето, започва сериал за виното и у нас. Заимстват се някои конфликтни моменти, сценарият скача в екологично-изедническата фабула без да се колебае, защото сега така се прави. И разбира се в Мелнишката лоза, защото тя е широка и известна още от времето на Михаил Палеолог и с мелнишкото вино може да се свири на гайда, но не вярвам да му се размине и на Мавруда. Чисто български сорт и той, от “маврос”, което на гръцки означава черен, без да задълбаваме повече в ампелографията. Важното е за сценария да търси нещо вълнуващо-патриотично и конфликт на идеалистичното с комерсиално капиталистическото. Няма лошо.

Така е правилно и комисиите, одобряващи сценариите обичат това. Може би го смятат за високо, некомерсиално изкуство, което даже да не е особено гледаемо, изпълнява социална функция и възпитава морално. Дано да е така!

Филм центриран около хубавото българско агнешко, малка драма на честен фермер, задушаван от новозеландски хищен внос, изнемогващ на върха на планината, заибиколен от своите каракачански кучета засега не съм гледал, макар че е възможно да е правен. Но българските овце вече толкова намаляха, че може би темата вече не е актуална.

В едно обаче съм почти сигурен. Предстои да бъде написан филмов сценарий за българското кисело мляко. Ще бъдат загатнати образите на Иля Мечников, Асидофилус булгарикус и д-р Стамен Илиев. Действието ще се развива в мандра и ще бъде изключително драматично. Ще има юмручен бой между чуждопоклонници на йогурта, местни производители на кисело мляко с каймак и чужда агентура с натовско финансиране от диверсионната група “Данон”.

Вероятно ще има хора, които ще го гледат.
България е аграрна страна с развита филмова индустрия.

*От фейсбук