Уникален казус, свързан с новото строителство на жилищни сгради, разгледа административният съд в София на 9 май тази година.
Собственик на апартамент иска да бъде отменен акт 16 на новата сграда, в която живее! В същото време хиляди други се молят да се сдобият със заветния документ колкото се може по-бързо.
Инж. Васил Димитров е открил

над 30 несъответствия в строежа и документите, издадени от ДНСК

на новата сграда в центъра на София, в която си е купил апартамент. Той настоява ДНСК да отменят разрешението за ползване, което са разписали без забележки на строителя. От ведомството са категорични в отговора на жалбата му до съда, че е недопустима, защото няма правен интерес от падането на акт 16.
"Не искам да развалям сделката, а да се отстранят нередностите. Освен това не мога да продам апартамента в този вид. ДНСК трябва да си свърши работата. Искаха да събарят приюта на отец Иван, когото познавам и съм му помагал години наред. Тук са узаконили нещо много по-опасно. По груби сметки строителят е спестил поне половин милион от цялата сграда. Според мен

комисията, разписала акт 16, не е идвала на място

Издали са документ с невярно съдържание. Няма как да не са видели, че входовете на фирмата за производство и доставка на храна са във във вътрешния двор, а не както пише в протокола - откъм улицата. Приели са, че прозорците на апартаментите са отваряеми, но някои от съседите, включително и аз нямаме такива.
Специалистите от приемателната комисия не са забелязали, че на обекта няма и следа от озеленяване, което е задължително. Приели са, че има озеленяване - задължително по закон и по договор със строителя, но от него няма и следа. Питахме строителя защо го няма - отговорът е, че няма кой да полива зелените площи и ще изсъхнат. И тези неща са най-малкото. Да не говорим, че по-пълен човек не може да отиде до тоалетната в новото ни жилище. Светлият отвор на вратата на тоалетната е 57 см, а следва да бъде 63-65 см, според заключението на вещото лице. Не знам какво е замъглило погледа на комисията на ДНСК, че

не са видели над 30 разминавания,

ако въобще са идвали. И това е масова практика, не е само тук, но хората ги е страх да си търсят правата" - посреща ни Васил Димитров пред новата кооперация, в която живее от две години. Разказва, че се е принудил да обжалва акт 16 на дома си, защото не може да си търси правата пред другите институции, които се позовават точно на разрешението за ползване от ДНСК.
Освен това всички новодомци от етажната собственост са завели дело срещу строителя на кооперацията за неизпълнени ангажименти. Управителят на фирмата им предлага 3 хиляди лева и да си стиснат ръцете, но те отказват. Само озеленяването, което го няма, струва поне 10 бона. А фирмата собственик на преустроените офиси в производство на храна не е случайна, показа проверка на "168 часа". Има договори за преустройство на сградата на МРРБ, а ДНСК е структура точно на това министерство. Работи и за НЕК, АЕЦ "Белене", ТЕЦ "Марица изток", прословутия хидровъзел "Цанков камък", ремонтират и Централния затвор в София.
Преди 2 години Васил и Дивна Димитрови решават да се преместят от ЕПК блока, в който живеят.

Там обитават мезонет на две нива,

но е на 13-и и 14-и етаж. Асансьорите често не работят, а Дивна е с бронхиална астма. Жената не може да се качва по стълбите, а при един от пристъпите й лекарите от Бърза помощ едва се добират до високия етаж, за да й помогнат да не се задуши. През 2009 година харесват новата кооперация в центъра на София, между ул. "Пиротска" и бул. "Тодор Александров". Тогава сградата е в груб строеж. Подписват предварителен договор, по-късно изповядват и сделката. Нанасят се на втория етаж в кооперацията през декември 2010 г., когато дори лакът на паркета е изсъхнал.
Как започва съдебната сага? След като показва очевадния факт, че входовете на фирмата за производство на храна са във вътрешния двор, а не както пише в акт 16 откъм улицата, Димитров сочи към чучурите на терасите.
"През зимата отпред става като ледена пързалка, през есента са локви. Това е, защото чучурите на терасите и тръбите за отводняване на дъждовната вода не са отведени в канализацията, както пише в акт 16. Когато вали или си мием терасите, чучурите шуртят направо в по-долните тераси и около блока. Направихме общо събрание на етажната собственост. Беше преди година и половина. Решихме да отведем водата от улуците и чучурите на терасите в канализацията. За три дупки ни поискаха 700 лева. Ядосах се и взех чертежите. Там всичко си беше така, както ние искахме да го направим. Значи сме си платили за това, което не е изпълнено. Започнах да гледам - несъответствие след несъответствие" - разказва Васил Димитров и сочи уникална система как се отвеждат дъждовни води от покривите на гаражите във вътрешния двор. Тръбата на улука е монтирана така, че се излива в съседния двор, където има автокъща. Тя обаче тръгва покрай стената на оградата и в крайна сметка прави течове в подземния гараж на кооперацията.
От одобрените проекти съкооператорите установяват, че

има бариера пред вътрешния двор на сградата,

която не са виждали реално. Освен това има предвидено и включено в цената озеленяване на общите части от 20 до 30 процента, което не е изпълнено. Липсва дори аварийният агрегат за товарния асансьор за автомобили, който е изискване на пожарната. Новодомците от кооперацията нямат дори технически паспорт на сградата, което е задължително по закон от 2006 година.
"Можеше да не се стига до това дело. Исках от строителя само две неща - да ми оправи топлоизолацията, която е некачествено положена, и затова имам мухъл, както и да не мирише от производството на храна в апартамента ми и околоблоковото пространство. Самото производство е разположено на кота - 0,60 и използвайки газ пропан-бутан според мен е опасно, тъй като газта е по-тежка и при пропуски би създала опасна концентрация. Но това не се случи и реших да предприема тази стъпка към обжалване на акт 16 чрез съда. Все някой трябва да го направи, но хората се страхуват. Сигурен съм, че има нови сгради, които са много по-зле от нашата. Ако създам прецедент да се отмени разрешението за ползване и ДНСК да си върши работата по закон,

много хора ще потърсят правата си по този начин,

защото няма друг път" - твърди Васил Димитров.
Влизаме в сградата. Още на входната врата Димитров показва помещение, където трябва да стои денонощната охрана. Пазачът явно трябва да е слаботелесен, защото мъж с нормални габарити няма как да стои спокойно там. Освен това ги няма и задължителните мивка и тоалетна за удовлетворяване на естествените му нужди. Така или иначе, пазач няма.
Слизаме в подземния паркинг. Кабел от инсталацията стърчи извън изолацията, по стените има течове.
"Освен авариен агрегат са забравили да сложат и оборудване на подземния гараж - помпи за отводняване, пожарогасители, азбестово одеяло и др.
До ден днешен пожароизвестителната инсталация в подземния гараж не е работила. Интересно как го видяха от ДНСК, когато са правили протокола на акт 16. А тук, според мен противозаконно, на кота минус 0,60 има производствен цех за храна, където трябваше да бъдат офиси. Разбрахме по-късно, защото са правили преустройство на гаражни клетки. Освен че се изпускат миризми, фирмата за кетъринг работи с газови бутилки. При липса нааварийно захранване на вентилацията има голяма вероятност от взрив" - разказва Васил Димитров. После показва друго

уникално архитектурно решение

Точно пред вратата за аварийния изход в подземния гараж има паркомясто.
"Как ще излязат хората при екстремна ситуация, когато точно пред изхода има спрян автомобил? А жена с детска количка? А инвалид?" - риторично пита Димитров, който е инженер и 10 години е работил като инвеститорски контрол. Освен това не излиза и сметката за паркоместата. Освен че са по-малко от предвидените, те са тесни, част от тях - коси, и само автомобилен състезател с дълъг стаж може да паркира спокойно и от раз.
Качваме се в асансьора. Кабината е много по-малка от изискванията в наредбите. Вместо 90 см, както е в акт 16, входната врата е с отвор 80, през който не могат да минат всички видове инвалидни колички. Няма го и задължителният парапет от трите страни на кабината, който хората в неравностойно положение могат да ползват при качване и слизане.
Слизаме на етажа на сем. Димитрови. Новодомецът държи да покаже как се отварят димоуплътнителните врати.
"Предполагаме, че има аварийна ситуация. Хората са в паника и тръгват да бягат. От горния етаж слизат по стълбите, в този момент се отваря димоуплътнителната врата на този апартамент, която препречва напълно пътя на бягащите отгоре. Това е некачествен монтаж, в пълен разрез с разпоредбите за пожарна и аварийна безопасност" - недоумява Васил Димитров и отключва жилището си. Не пропуска да отбележи, че бравата на входната врата вече се е повредила.
Преди да посочи нарушенията по строителството в апартамента, показва любопитен номер, който не е вписал в жалбата си до съда. Пуска абсорбатора над печката.

От всички контакти
в апартамента и ключове за лампи започва да духа

"Жена ми работи на компютъра тук, до контакта. Все се оплакваше, че се схваща. Установих, че като се пусне абсорбаторът, се изпуска и въздух от контактите. Дори от бутоните за пускане на водата в тоалетната. Това означава, че вътрешните стени имат връзка с външните по кухините на тухлите. По-късно установих, че са от гръцките."
След това Васил Димитров започва да разказва по същество защо иска от съда да отмени акт 16 на сградата, в която живее. Започва с електроинсталацията. Сравнява написаното в протокола на ДНСК за акт 16 и действителността.
"Първо. Пише, че има дефектнотокова защита. Задължителна е по закон за новите сгради. Тя се задейства при развалени елуреди и дори ако се бръкне с пръст в контакта. Такава няма монтирана в повечето от апартаментите.

Платили сме я в цената

Второ. Няма захранващи бойлера табла пред баните. Нещо повече - бойлери няма. Всички сме си ги купили, въпреки че в акт 16 пише, че са монтирани. Трето. Не можем да си прекараме телефон и кабелен интернет, защото няма трасе. Четвърто. Пожароизвестителната инсталация не работи. Има и още, но сега не мога да се сетя" - хваща се за главата инженерът. И подхваща най-болната тема - мухъла, който пречи на съпругата му да диша. Показва плесените по стената в спалнята. Уточнява, че има уред за изсмукване на влагата и модерен климатик с влагорегулатор, но и те не вършат работа. "Това е от неправилно положена топлоизолация. Няма друг вариант да се появява мухъл. Прието е, че новите сгради имат влага, защото бетонът съхне. Фирмата, монтирала естествения паркет, направи замервания на влагата в бетона и установи, че е 42% и въз основа на това ми дава 10 години гаранция за паркета. Но това са две години и мухълът не изчезва въпреки всичко. А и строителната влага е толкова малко, че човек, който се поти, изпуска повече. Истината е, че топлоизолацията не отговаря на изискванията или е поставена неправилно. Другото, което предизвиква мухъл, са прозорците. В акт 16 пише, че са отваряеми, а те не са.

Спестено е от
обков, от материали,
от изолация,

от всичко" - казва Димитров. Терасата пред спалнята му е странно наклонена надолу, а негов съсед се е сдобил с обратен наклон на балкона, което е причина дъждовната вода да се стича към стената на стаята му и да мухлясва. Зор виждат и момчетата, които трябва да монтират климатика, без да паднат тухлите от стената. Ползват специални болтове и дюбели. Казват му, че тухлите са от гръцките и са с повече кухини.

 

 

 

Адвокатът Марио Топчийски:

Строителят е изпълнил задълженията си, Димитров е лаик

Става дума за лошо домашно възпитание на г-н Димитров. Строителят си е изпълнил задълженията. За да има сградата акт 16, означава, че инвестиционният процес е финализиран. Това са над 100 документа. Всички те са подписани от компетентни специалисти. Димитров твърди, че те са излъгали. Нещо по-важно. Преди акт 16 има акт 15 и той е по-важен. Преди да го подпишеш, можеш да правиш възражения като съинвеститор. Имало е такива възражения, включително и от жалбоподателя по делото, и всичко е отстранено. На акт 15 е одобрен проектът и строителят не може да се отклони от него. Той се опитва да спекулира и да манипулира хората от етажната собственост, за да реши проблемите между строителя и него.
Делото на Димитров срещу разрешението за ползване на сградата от ДНСК е нон сенс. Пуснал е жалбата си една година след акт 16, а срокът е 14 дни! Това не може да е административно дело. Има друго дело, заведено от част от етажната собственост срещу строителя за неизпълнени ангажименти. 1 процент е вероятността да спечели и да падне акт 16 на сградата и тя ще стане незаконна. Тогава ще доведе на съседите и на себе си още проблеми. За да се узакони сградата, трябва наново да се извадят над 100 документа. Съседите му ще трябва да извадят между 50 и 100 хил. евро за това и според мен ще го линчуват. Освен това е некомпетентен.
Васил Димитров е лаик. Пише в жалбата защо няма бариера. Ами защото я няма в проекта, който е разписан от тях. Пита защо асансьорът не е пригоден за инвалиди. Да, има такова изискване, но то е за обществени сгради, а в техния случай не са го заложили. Нямало второ захранващо независимо устройство. Напротив - има. Така че ситуацията с това дело е абсурдна.