23-годишната Елизабет Кокрън заблуждава 4 лекари, за да бъде въдворена в лудницата на остров Блекуел, Ню Йорк, и се превръща в първата разследваща журналистка

”Ура! Три пъти наздраве! Убих дивата! Луцифер, Луцифер, Луцифер.”

Полин Мозер, ирландско момиче, оскъдно облечено, се клати като пияно по коридора на клиниката и скубе косата си, крещейки отново и отново своя рефрен. Тя е само от час в женската лудница на остров Блекуел, когато по коридора срещу нея се задава д-р Дент. В същия момент сестрата - мис Груп, прошепва в ухото на Полин: “Ето го дяволa, който идва, тръгни към него”. Изненадващо момичето не се нахвърля върху лекаря, а само още по-силно запява ужасяващите си словоизлияния. Раздразнена от липсата на по-остра реакция, мис Груп отново прошепва нещо в ухото на пациентката, която започва да крещи съвсем истерично, така че се налага две други сестри да седнат върху нея, за да я държат неподвижна на земята.

”Обслужващите изглежда намираха забавление и удоволствие в това да подбуждат буйните пациенти да направят най-лошото.” Това установява тъмнокосата 23-годишна девойка с пронизващи очи, която наблюдава сцената. Нели също е една от пациентките, въдворени в институцията, но не е там, защото има нужда от помощ.

”Винаги съм се стремяла да казвам на лекарите, че съм нормална, и да моля да бъда освободена, но колкото повече се стараех да ги уверя в моя разум, толкова повече те се съмняваха в това.

- За какво сте тук вие, лекарите? - попитах един, чието име не мога да си спомня.

- За да се погрижа за пациентите и да тествам здравия им разум - отговори той.

- Много добре - казах аз. - На този остров има шестнадесет лекари и с изключение на двама никога не съм ги виждала да обръщат внимание на пациентите. Как може един лекар да съди здравия разум на една жена, като просто й пожелае добро утро и откаже да чуе молбите й за освобождаване? Дори болните знаят, че е безполезно да казват каквото и да било, защото отговорът ще бъде, че това е тяхно въображение.

Изпробвайте всеки тест върху мен - призовавах други - и ми кажете здрава ли съм, или луда? Опитайте пулса ми, сърцето ми, очите ми; помолете ме да протегна ръката си, да работя с пръстите си, а след това ми кажете дали съм нормална. Те не ми обърнаха внимание, защото мислеха, че бълнувам.

Веднъж пак казах на един: “Нямаш право да държиш разумни хора тук. Аз съм нормална, винаги съм била такава и трябва да настоявам за обстоен преглед или да бъда освободена. Няколко от жените тук също са разумни. Защо да не може да са свободни?”

”Те са луди - беше отговорът - и страдат от заблуди.”

Никой експерт в тази здравна институция не успява да разконспирира и дори да заподозре, че тази настойчива пациентка е там с мисия. Всички са абсолютно шокирани, когато разбират, че всъщност те са били изиграни и тя е била под прикритие в това царство на ужаса, за да разобличи нередностите, които се случват там.

***

Всичко започва като предизвикателство и изпитание. В кабинета на редактора на “Ню Йорк Уърлд” Джон Кокърил влиза нахъсаната Елизабет Кокран, една от малкото жени репортери в Ню Йорк по онова време. Тя иска работа, а той - да привлече повече читатели. Двамата са готови да тестват журналистическата й смелост. Редакторът дава задачата. Години наред се носят слухове за лошите условия и малтретирането на пациенти в една от най-известните институции в града - Лудницата за жени на остров Блекуел, сега известен като остров Рузвелт. Идеята е Елизабет да се представи за психичноболна и да прекара 10 дни в прословутото убежище. Кокърил има към нея само три инструкции: да използва псевдонима Нели Браун, за да може той да следи местоположението й; да докладва честно преживяванията си; да спре да се усмихва, тъй като това може да я издаде.

Цялата история четете в списание "Космос"