Скръбта на човека не изглежда добре на никой екран. Когато човекът плаче, това не е красиво. Конвулсията на прекомерната мъка изобщо не трябва да храни журналистите въоръжени с микрофони и камери, нито да удовлетворява дистанционното любопитство на седящите върху удобните си дивани благополучни свидетели на чуждото нещастие.

Ние нямаме въображение за чуждата мъка и има нещо кощунствено, когато някой търси телевизионен кадър на някой с разкривено от безумна скръб лице. Това трябва да бъде оставено на мира, в тишината на човека в диалога с Бог и с неговата съдба. Ако се помага, това се прави мълчаливо и без никаква показност. Скръбта заслужава своето достойнство.