В оценката си за сериала „Войната на буквите” режисьорът Нидал Алгафари публикува убийствена критика: „Дворецът на Симеон Велики бе обзаведен с няколко кожи тук-там без никаква пищност. Константинопол - улици, пазари, дворец и Магнаурската школа бяха показани като село с малко тържище.”

Според мен тези думи са крайни, но без съмнение представянето на двата най-велики града на средновековна Европа от Х в. не е на най-високото ниво. Ами какво да искаш, като художникът-сценограф е французин. Та нали, когато Велики Преслав изгрява на европейския небосклон, Париж бил среден по големина град в разпадащата се империя на Каролингите, който още наричали с римското име Лютеция.

Но нека видим как е изглеждала столицата на Българската империя в онези времена.

През 893 г. княз Борис-Михаил и църковно-народният събор детронират неговия син - отстъпника от християнството Владимир и поставят на трона брат му Симеон. Едно от решенията е за преместване на столицата от Плиска във Велики Преслав.

Археологическите проучвания показаха, че още след приемането на християнството в 865 г. княз Борис е обладан от идеята да направи Велики Преслав столица.

За тази цел той демонтира някои от сградите в стария аул, строи върху тях нови постройки, издига великолепни църкви. 893 г. е просто датата, когато се извършва официалният акт на преместването. Симеон продължава строежите с още по-голяма сила. Но може би най-мощното строителство и благоустройство се извършва по време на 40-годишното мирно управление на сина му Петър, често пренебрегван и упрекван за безхарактерност в нашата историография.

Този порив към монументалната архитектура у българските владетели съвсем не е случаен. Още след огромните завоевания при хановете Крум и Омуртаг в началото на ІХ в., България се превръща в суперсила на Стария континент. Земите й се простират от Днепър до днешна Будапеща и от Карпатите до Средиземно море. По територия тя е сред трите най-големи държави заедно с Византия и франкската империя на Каролингите.

С приемането на християнството от княз Борис е премахната последната пречка по пътя към легитимирането пред света. И тогава се оформя идеята за създаването на Българската империя.
Според средновековната концепция за властта световната империя може да е само една и тя е наследникът на Рим. Дълго време това е Византия, легитимният продължител на Римската империя. През 800 г. обаче за император се обявява владетелят на франките, Карл Велики. Другият, който прави това, е Симеон, приел след великите си победи над Византия титлите „цар” и „император на римляните”.

Идеята за световна империя далеч не се изчерпва с военните победи и завоевания. Претендентът трябва да има развита култура, висока книжовност, изящно изкуство. Именно с това се обяснява възхода на духовността по времето на царете Симеон и Петър. Не случайно първият е величан като „книголюбец” и „нов Птолемей” по аналогия с известния античен меценат на изкуствата.

Но особено важни са монументалните градежи на стремящия се към императорския титул. И в това отношение българските владетели достигат несъмнен връх, изграждайки един от най-големите градове на средновековна Европа от ІХ-Х в. За прототип им служи Константинопол, столицата на легитимната Източна Римска империя.

Велики Преслав се състои от три концентрични каменни крепости, както и от обширни предградия достигащи почти до днешните Шумен и Търговище. Във вътрешността и в аристократичните крайградски квартали археолозите откриват множество светски и духовни имения. Особено известни са тези в местностите „Под Зъбуите”, „Бял бряг”, „Аврадака”, „Патлейна” и редица други. Това са затворени от верижни сгради комплекси с обширен вътрешен двор, на който обикновено се издига красива църква. В постройките се разкриват различни занаятчийски работилници и художествени ателиета за керамика, бижута, фино стъкло.

Аристократите и игумените на манастирите са живели в представителни дворци, украсени с мраморна декорация и мозайки. Често до тях се намират бани с басейни и подподово отопление (т.нар. хипокауст).

Външният град на Велики Преслав е изцяло ограден с дебела до 3 м каменна стена и обхваща площ от 5 кв. км. Тя има очертанията на петоъгълник като се съобразява с особеностите на терена, по който минава. За разлика от ранните фортификационни строежи в българската държава, зидът вече се гради не само от масивни квадри, а с пълнеж по средата.

Това строителство е значително по-евтино и същевременно по-ефикасно при отбрана.

В центъра на укрепената територия се намира също защитеният с мощна крепостна стена Вътрешен град. Неговото ядро е старият аул от езическия период, който към началото на Х в. е уголемен на север с обширна нова част. Днес са проучени неговите южни зони, където се откриват помещенията за охраняващите владетеля гвардейски полкове, църкви, магазини и стопански сгради. За благоустройството на Велики Преслав свидетелстват останките от каменния фонтан, пред който пътниците се изправяли след влизането си през Южната порта.

Всичко във Вътрешния град е предназначено да се обслужва Големия дворец на българските царе, ограден със собствена крепостна стена. Зад високите зидове се разигравали пищни церемонии и коварни интриги, за които обикновените хора чували само слухове. С него се завършвала концентричната схема на българската столица, заимствана от ненадминатия Константинопол. Във Велики Преслав укрепленията се редуват както Теодосиевата, Константиновата и Дворцовата стена в старата столица на Римската империя!

Изграден да бъде столица на хилядолетна империя, Велики Преслав е превзет от нашественици само век по-късно. В 970 г. водените от император Йоан І Цимисхи византийци навлизат в града след кратка обсада. Мощните укрепления се оказват твърде обширни за да могат да бъдат въобще защитавани. По тази причина бранителите пазят единствено крепостните стени на Големия дворец на българските царе. За императора-победител това е най-голямата военна победа в живота му и той прекръщава бившата столица на своето име, Йоанопол. След освобождението през 1185 г. Велики Преслав за известно време става резиденция на втория брат от новата династия на Асеневци, Петър. Споменът за миналото величие се съхранява дори по време на мрачното петвековно турско робство, когато завоевателите наричат града Ески Стамбул (Стария Константинопол).

Гласове от миналото: Описание на Велики Преслав в „Шестоднев” на Йоан Екзарх (Х в.)

„Когато някой обикновен и беден човек и при това чужденец, идвайки отдалеч, стигне до портите на царския двор, още щом го зърне, започва да се учудва и изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли да го пуснат. И като влезе вътре, той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и целите изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено красиво с камък и дърво и различни краски, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато, той няма да знае с какво да ги сравни, защото в своята родина този бедняк не е виждал такова нещо освен сламените колиби. И той ще се учудва и ще изглежда, че сякаш си е изгубил ума.”