„Опасно е дискредитирането на парламентарната институция и партиите. Този процес се води от хората, които мечтаят за силната и здравата ръка. Това обаче е диктатурата. Няма човек, мачо, който да ни поведе към рая. Дори Христос не е успял. Не вярвам в идеята за силните лидери, а в тази за добрите”. Това каза в откровено интервю пред Мариян Станков – Мон Дьо бившият депутат, външен министър и посланик, едно от лицата на промените у нас – Надежда Нейнски.

Тя определя себе си като „обикновено момиче, което успя да постигне повече, отколкото си е мечтало, скрит бунтар, който се надяваше, че в един момент ще му се отвори възможност да започне пътешествие отвъд завесата”. Споделя, че когато е получила предложение да стане говорител на СДС, е била изключително развълнувана.

„Тогава бяхме много наивни – толкова наивни, че да смятаме, че промените ще станат лесно. Но това може би е било и хубаво, защото, ако си давахме ясна сметка за всичко, щяхме да се страхуваме”, казва още Нейнски.

Тя сподели кои са били най-щастливите и най-трудните моменти в политическата ѝ кариера.

"Най-щастливият ми миг в политиката беше, когато паднаха визите. Помня колегите в залата по-добре, отколкото собствените си емоции. Това беше моят миг! 2001-ва пък бе най-лошата ми година - тогава, когато загубихме изборите от Симеон Сакскобургготски. Ако бяхме изкарали още един мандат, България щеше да достигне точка, в която да е съпоставима с тогавашните нови демокрации – във всяко едно отношение. Онова, което се случи след нас, беше лишено от всякаква политическа логика”, категорична е Нейнски.

Тя коментира и настоящата ситуация в политически ни живот. За кабинета „Петков” смята, че е бил „поколенчески бунт, който за един период от време ги изолира само в тяхното поколение”. Според Нейнски доброто образование е необходимо, но не е достатъчно. И по-младите държавни мъже нямат основание да не вземат доброто, постигнато от предшествениците им.

„Най-големият грях на политиците днес е неумението им да общуват. Компроматите, вицовете, песните идват, когато не ти стигат аргументите”, коментира Нейнски.

В личен план онова, за което най-много съжалява, е че навремето не е прекарвала достатъчно време с двете си дъщери. А за половинката си Светлин Нейнски твърди, че заедно ги държи „магията да откриват живота заедно”.

„Той прави живота ми интересен. Казват, че човек остарява, когато дойде скуката. А аз със Светлин не скучая. Той ме научи да вярвам в себе си”, откровена е Нейнски.

На въпроса на Мон Дьо „Какво ще напише историята за Вас?” събеседничката му отговори: „Тя се опитваше да променя света около себе си. Тепърва ще видим дали е успяла”.