МВР иска от Валентин Петров да върне апартамента
Война за 180 квадрата апартамент водят МВР и бившият главен секретар на ведомството Валентин Петров, научи "168 часа" от източници във вътрешното министерство.
Петров купува огромното жилище в дипломатическите блокове на ул. "Жолио Кюри" през 2006 година на цена три пъти под пазарната.
След като ГЕРБ идват на власт, е разпоредена проверка за сделките с имоти, които са сключвани с техни служители.
Най-фрапиращ се оказва случаят с апартамента на Петров
През 2010 година юристите на МВР завеждат дело срещу бившия си началник. Искат да върне апетитния имот, който е придобил за жълти стотинки, но делото повече от две години се точи по различни причини.
Сделката на Валентин Петров за апартамента е сключена на 27 ноември 2006 година. Тогава той е шеф на Националната полиция, а година по-късно става главен секретар на МВР. Той живее там от 2004 година, когато идва да работи в София. Апартаментът е основно ремонтиран с пари на държавата. Цената за Петров е определена на 135 хиляди лева. Изчислена по пазарни цени, сумата е 3 пъти по-голяма. Година след като купува огромното жилище, Петров напуска системата на МВР.
Още през август 2009 година инспекторатът на МВР започва да проверява сделките с апартаменти, които са продавани на бившите служители. Жилището на Валентин Петров веднага проболо очите на проверяващите. Освен това когато го е купувал, той пропуснал да декларира, че има и други имоти в страната. Затова е даден на прокурор, защото би трябвало за това да носи наказателна отговорност. Държавното обвинение не открива престъпление в случая и след отказа за образуване на досъдебно производство МВР завежда гражданско дело срещу генерала от запаса.
От вътрешното министерство настояват договорът за апартамента на Петров да се развали и той да го върне. Освен него като ответник е призована и съпругата му Гергана, както и областната управа.
Ходенето по мъките
започва още през февруари 2010 година, когато Валентин Петров и съпругата му са дадени на съд. На първото заседание МВР е задължено да предостави удостоверение за данъчна оценка на имота. На следващото са принудени да внесат и държавна такса от 1% от данъчната оценка, която е над 200 хиляди лева. Валентин Петров е поискал от съда да изиска от МВР декларацията му за имотно, гражданско и семейно състояние.
През 2011 година делото е отлагано няколко пъти по молби на Петров и съпругата му, както и за събиране на доказателства. Изискани са документи от областната управа, МРРБ и Софийския нотариат.
През март тази година делото е пренасочено за разглеждане от друг състав. Следващото заседание по него ще е чак през юни, но изгледите да завърши скоро са нищожни.
В същото време Валентин Петров продължава да обитава луксозния апартамент в дипломатическите блокове на баровския квартал "Изток", където жилища имат и други бивши служители на МВР и службите за сигурност.
Най-четени
-
Защо тази пиеса и защо точно в България? Василев да има достойнството да си отиде далеч от Народния театър
Примабалерината и балетен педагог акад. Калина Богоева, която е признат авторитет в областта на класическия танц у нас, изрази пред "168 часа" недоволството си към поставянето на пиесата "Оръжията и
-
Галерия Днес се появи моята малка и прекрасна внучка Крисия
Роди му се внучка, Сузанита ще е леля на малката Крисия Обичаният певец Орхан Мурад отново стана дядо, научи "България Днес". С внучка го зарадва Александра - доведената му дъщеря от брака му с Шенай
-
Галерия Преди 80 г.: Принцеса Мафалда Савойска, сестра на царица Йоанна, е погубена в Бухенвалд
Гьобелс я споменава в дневника си, като я нарича: "Най-лошата кучка в цялата италианска кралска къща" Мафалда означава “могъща в битка”. Име на принцеса
-
Заради липсата на памет бяха грозните изблици пред Народния театър
Нашият проблем с паметта не е разрешен. Все още няма критична маса от обществото, която да има правилна и обективна оценка за това, което е било, и което е сега
-
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук
Ако през 1890 година в България имаше фейсбук, щеше да има много статуси, които гласят: „По турско време бяхме по-добре. Имаше сигурност, хлябът струваше само 2 гроша, децата ни се изучиха