С нетърпение очаквах много добре рекламирания нов сериал "Войната на буквите". Опаковката - тийзърът - му беше много, много добра. Впечатляващо добра. Макар да очаквах сериал, изграден чрез филмови способи, приех и телевизионната театрална форма.

Бях изненадан от няколко много фрапиращи неточности, въпреки консултациите на видни историци. "Всичко ще фръкне във въздуха" е израз - метафора, която не е била позната в този исторически период. "Програмата ми" - изказано от един от героите, е също странна за периода от тогиз.

Сцената с конфискацията на кравата, реакцията на двете жени беше толкова нелепа и странна, че останах с усещането, че им е все тая на двете жени. Физическите сблъсъци между героите, бяха на пародийно ниво. Сцената със съветниците на Симеон в началото се повтори и след пристигането на царя.

Актьорите подредени абсурдно, не помръдваха, всеки вглъбен по Станиславски в своя си свят. Диалозите бяха на съвременници на 19-20 век, сякаш българският не се е променил с нещо от тогава. Дворецът на Симеон Велики бе обзаведен с няколко кожи тук там без никаква пищност.

Константинопол, улици, пазари, дворец и Мангурската школа бяха показани като село с малко тържище.

Приемам този телевизионен театър като добро постижение за упражнение на студент, трети курс в НАТФИЗ.

За пореден път е видно, че да пресъздадеш епоха е трудна задача. Нужни са много средства финансови, интелектуални, занаятчийски и най-вече сценарни.

ЯЗЪК!

От фейсбук