Георги Първанов очаквано ще загуби битката за председателския пост в БСП, освен ако далновидно не оттегли кандидатурата си. Страстта на президента (2001 - 2011) по ловните излети е най-малкият фактор за това, което ще се случи на червения конгрес. Желанието му да остане на всяка цена във властта вече нагарча дори на симпатизантите му в структурите на столетницата. И това ще е вторият неуспешен опит на Първанов да остане в голямата политика след провала на АБВ-то, което като нищо ще се възроди като проект след загубата от Станишев в надпреварата за върха на БСП.
Първо. Червените избиратели възприемат Сергей Станишев като човек, наложен от самия Първанов за председател на БСП. И опитът на втория да го измести от лидерския пост хич не им допада. Атаките на Първанов срещу Станишев са все едно да се откажеш от детето си с Държавен вестник. Очакванията за послушния младеж Станишев начело на столетницата не се случиха. Още по време на тройната коалиция между двамата течеше тиха война, но това няма как да го обяснят на електората. Откритият днес конфликт между тях още повече отвращава феновете на червените. Прокрадват се съмнения за подмолни компроматни войни - като изкарването на договора на Станишевата Моника с австрийския лобист и използването на този факт от Първанов в "дебата" между двамата. Образът на Станишев в очите на червените баби и дядовци е като "по-добрият и млад Първанов".
Второ. Пенсионерите, които са основното ядро от избиратели на БСП, са доволни от Станишев. По времето, когато беше премиер, той два пъти им увеличи пенсиите. В същото време
Първанов присъстваше на празниците на олигарсите
и държеше скучни новогодишни слова за светлото бъдеще.
Трето. Избирателите на БСП оправдават провала на тройната коалиция с НДСВ и ДПС. Двете партии бяха набутани в кюпа точно от Георги Първанов, който днес твърди, че Станишев не се е справил с партията и държавата. Царят като символ на монархията и кръвен враг на комунизма бе инсталиран до Станишев. Той пък още преди да стане премиер нарече Доган "политически брокер", след като т. нар. Сокол изтъргува участието си в тройната коалиция на изгодна цена с помощта на Първанов, който така му върна жеста за подкрепата на президентските избори. Днес хората на Станишев тихо кълнат деня, в който са се коалирали с ДПС и НДСВ и едва ли ще повторят грешката. Първанов обаче като нищо ще го направи, ако стане шеф на БСП. С гласовете на Доган той стана два пъти президент. Дори различната им позиция за АЕЦ "Белене" едва ли ще попречи на Първанов и Доган да се сближат, за да консумират властта.
ДПС като нищо след време би казало "Да" с условия на АЕЦ "Белене". Неведнъж са доказвали, че са шавливата булка в българската политика и се връткат, накъдето духа вятърът.
Четвърто. Като стана дума за АЕЦ "Белене", май Първанов иска да се върне в изпълнителната власт главно заради този мултимилиарден проект. Остава усещането, че е поел ангажименти към руски политически и бизнес среди, които не е успял да изпълни като президент. А заиграването с големия бизнес и АЕЦ "Белене" е толкова далеч от проблемите на бедните червени фенове, колкото и строежът на магистралата до морето.
Пето. Не случайно Станишев попита Първанов какво е отношението му към основния партиен враг в лицето на ГЕРБ. Като че ли президентът е по-близо до Бойко Борисов, отколкото Станишев. Известни в обществото бизнесмен и банкер минават за приятели както на премиера, така и на Първанов. Дори се говореше, че през 2007 година президентът е пътувал с частния самолет на единия от тях за рок концерт в Сърбия, и то в работен ден, което е абсолютно недопустимо по протокол.
Шесто. Георги Първанов изпусна шанса да бъде българският Путин, за да се прехвърля от президентското кресло на премиерското. Пък и Станишев не е като Медведев. Бойко Борисов му иззе тази функция, като открито заяви, че ще стане президент, след като подкара и втория си мандат начело на изпълнителната власт. Освен черни колани по карате Борисов и Путин имат и харизма, която липсва в тези количества на Първанов.
Седмо и последно. Дори и младите социалисти са на страната на Станишев в партийната битка, сочат предварителните резултати от номинациите. Те помнят управлението му и го познават като партиен лидер. За тях Първанов е човек от миналото, с осъзната дейност по времето на реалния комунизъм, човек на Луканов. След двата мандата като президент Първанов имаше шанс да остане с достойно място в историята на страната. За сметка на това той предпочете да влиза в дребнотемия и да атакува изпълнителната власт като партиен лидер.