Над 200 души екип се разплакват, когато виждат 24-годишния Милен Пенев на “Радецки” в ролята на Войводата в “Свобода или смърт”

Над милион и двеста хиляди за по-малко
от месец гледат лентата, свалена и осъдена да лежи скрита 27 години

С извинението, че е много зает, моли да го убият по-рано от зададеното в сценария, за да си тръгне от продукцията, легендарният Апостол Карамитев, който играе в първия филм за Христо Ботев. Лентата има своята драматична история и е скрита в продължение на 27 години.

24-годишният Милен Пенев, тъкмо завършил ВИТИЗ, облича униформата на Войводата, пред когото се прекланя още от ученик; на поета, чиито стихове може да рецитира дори насън. Самият актьор е висок, добре сложен, с остри черти и тъмни и пронизителни очи. Приликата е поразителна. Вълнението му е огромно, защото отговорността му е много тежка.

Над 200 души го чакат - сред тях са доказани звезди на родното кино, млади артисти, куп статисти и десетки мъже и жени от снимачния и техническия екип. Режисьорът Никола Корабов дава знак и Милен се появява на палубата на “Радецки” - автентичния кораб, възстановен години по-рано и използван за снимките. На борда му, разбира се,

през цялото време

има и “наблюдаващ”

от ЦК на БКП,

който следи за правилния художествен ход на работата. При вида на Пенев, изпълняващ главната роля в продукцията “Свобода или смърт”, всички тези стотици хора около него се разплакват. Пред себе си те сякаш виждат самия Христо Ботев от плът и кръв, възкръснал за нов живот благодарение на магията на киното.

Това разказва с вълнение пред “24 часа-168 истории” свидетел на събитията от 1967-1968 година.

Тази емоция от времето на снимките обаче не благославя лентата с късмет.

Премиерата е на 2 януари 1969 г. и е сериозно събитие Учители и курсови ръководители раздават билети на учениците и студентите си, а присъствието пред големия екран е задължително.

Племенник на човек от операторския екип си спомня, че дори се сдобил благодарение на чичо си с четническа униформа и калпак, с които се фукал в училище. Всички говорели за филма.

“Свобода или смърт” се радва на гледаемост - над милион и двеста хиляди зрители за по-малко от месец. И тогава само след няколко седмици, напълно иронично, макар че властта уж е следила изкъсо работния процес по кинопредставянето на Ботев, лентата е свалена от екраните заради “неуважение към образа на Ботев”.

Критиката е безжалостна към филма, който е осъден да лежи скрит цели 27 години в Киноцентъра,

до “освобождаването”

си чак през 1996 г.,

когато е излъчен

по БНТ.

Крахът на “Свобода или смърт” е голям шамар за Никола Корабов и сценариста Васил Попов. И двамата се хвърлят с много хъс в този проект.

За Попов има само един герой и това е Ботев. Уважаваният писател и сценарист иска да го представи като баща на една чета, като лъв, готов да умре за идеала си, а не като поета, политика и дипломата Ботев.

Предлага на Корабов да довършат заедно сценария с работно заглавие “Жив е той, жив е”. Готовият скрипт е отхвърлен от художествената комисия, което провокира гнева на Попов. Той дори си позволява да влезе остро на директора на студио “Бояна”,

като го предизвиква да си

напише по-добър сценарий,

щом не одобрява този. Не знае тогава, че трябва само да изчака. Идва му времето. Две години по-късно журито в комисията е сменено и “Жив е той, жив е” получава зелена светлина.

Работата тръгва. Сюжетът разказва как през 1876 г. на австрийския параход “Радецки” заедно с пътниците се качват и двеста български революционери, преоблечени като градинари. Предвожда ги войводата Христо Ботев към освобождение на България от османско владичество. Със сила те принуждават капитана да спре на българския бряг. Пътят на четата към Врачанския Балкан е низ от битки и сражения с турските войски. Бунтът във Враца е потушен и никой не се присъединява към четниците. Героите влизат в последната си обречена битка, в която загива и Ботев.

Екипът внимателно се оглежда за актьора за ролята на Войводата и Корабов няма никакво колебание, когато се спират на ученика на Методи Андонов - Милен Пенев.

Той не просто е като

двойник на Ботев,

но го боготвори.

Няма по-подходящ от него. Затова и горчилката от неуспеха на лентата остава завинаги у артиста, който ще намери края си в една зимна вечер на пейка в Докторската градинка в София (мистериозната смърт на Милен Пенев ви разказахме преди два броя в “24 часа - 168 истории” - бел. авт.).

За да се гарантира зрителският интерес още повече, във водещия каст са привлечени най-големите и талантливите - Коста Цонев (Подвойводата Перо Македонеца), Апостол Карамитев (Давид Тодоров), Кирил Господинов (Иваница Данчев), Васил Михайлов (Поп Сава Катрафилов), Стефан Илиев (Никола Войновски), Иван Братанов (Дишлията).

Тежките снимки

продължават 100 дни

в Калофер, Враца, Трявна и на кораба “Радецки” със съдействието на Народната армия. Както стана ясно, властта държи юздите на продукцията. Много неща трябва да бъдат представени по определен начин, макар и крайният резултат пак да се оказва незадоволителен за някои хора.

В артистичните среди разказват как Апостол Карамитев, виждайки как върви всичко на снимачната площадка, казва, че е много зает и моли да го убият по-рано, за да се спаси.

Днес от изключителния екип на продукцията почти всички главни лица са покойници. Единствено Васил Михайлов този април ще отпразнува своя 84-и рожден ден.

Когато играе в

“Свобода или смърт”,

той е на 29 години.

В своята кариера големият актьор нито за миг не се заблуждава, че има лесен и правилен начин да се представи историческа личност, блестейки с ключови изпълнения в “Хан Аспарух”, “681 - Величието на хана”, “Време разделно” и в главната роля в тв филма “Капитан Петко войвода”.

“За такива хора, легенди (Ботев, Левски), не бива да се правят филми, защото за тях знаем много малко. И си измисляме - обяснява пред “24 часа - 168 истории” Михайлов. - Когато хванахме да правим най-сложния филм за българска история - за робството и Априлското въстание, имахме една дебела книга - “Записки по българските въстания”. А когато снимахме и не се получаваше, казваха:

“Захарий Стоянов

така го е написал.”

За Ботев и Левски знаем само едно за двамата заедно. То е, че са нощували в една мелница в Румъния. Левски даже още не е Левски тогава. И Ботев разказва, че спътникът му е много весел, дърво и камък се пукат от студ, а той пее. Само това. Как да тръгнем да правим каквото и да е за тях…? Сега по една или друга причина хората трябва да правят филми, но според мен не такива. Нивото е много... не искам да коментирам.”

Приживе режисьорът Никола Корабов разяснява, че е искал да представи своя Ботев като един млад човек, който тръгва на смърт заради кауза, а не за да става министър.

“Отива, за да докаже достойнството на българина - разказва той в интервю за “24 часа”. - Когато превзема кораба “Радецки”, обявява на Европа, че в България има роби, но че иска да бъде свободна. Така ли е? Ботев изгради небето на България, както казваше Илия Бешков. Но партийните ръководители тогава не харесаха тази концепция.”

Финалът на лентата предизвиква най-много критични тълкувания. Гъдуларчето се провиква: “Ей, поганци! Елате, стреляйте!

Убийте ме!... Не можете!

Ще се родя отново...”

Запява песента на стария хайдутин: “Майчина буля думаше” и се съблича голо. Гръмват го, Ботев притичва и го прихваща. Сцената очевидно пресъздава Христовата пиета и свалянето на мощите на Спасителя от кръста на Голгота - символизирайки безсмъртието.

След премиерата Корабов казва, че е нарочен за национален нихилист. Той обяснява, че грешката му е била, че е дал на Ботев човешко лице. “Свобода или смърт” е спрян шест месеца след погрома на Пражката пролет в Чехословакия, когато Александър Дубчек се бори за социализъм с човешко лице.

“Майко Българийо,

ти знаеш безумието ми...

И погрешките ми не са скрити от тебе...” - възкликва Ботев на финала на филма, преди да падне, пронизан от куршум.