От 7-8 години живея в София и винаги настръхвам, като чуя за жилищния комплекс "Люлин". В главата ми се е загнездила мисълта, че това е най-опасният квартал не само в столицата, а в държавата.
Свързвам го с дилъри, агонизиращи наркомани на шприц, убийци, изнасилвачи, абе казано на уличен език - с най-долната прослойка в България. Едва ли не си обяснявам всички улични проблеми с "Люлин". Сякаш ние, живеещите в идеалния център на София, сме по стока.
Но е факт, че сега
шампионът ни по
бойно самбо се бори
за живота си
повече от месец в "Пирогов" заради ръката на някакъв си Дъмпел - част от люлинска бригада. Не познавам въпросното момче, на всеки може да се случи да се сбие в дискотека, но чак да го наръга смъртоносно - идва в повече. Не искам да съдя нито един от двамата, само те си знаят какво се е случило.
Друга ми е идеята, обаче. Това, че живееш в краен квартал прави ли те лош човек, оправдава ли жестоките ти постъпки в дадена ситуация? Не! Комуникирам с група млади момичета, всичките израснали в жк "Люлин", някои дори живеят там и до днес.
Наблюдавам поведението им и по нищо не приличат на долна измет. Те ми го обясниха с едно простичко изречение: "Славата на квартала е по-страшна от действителността!" Стана ми интересно и ги помолих да ми разкажат какво е било в миналото, щом сега кварталът им е като райска градина.
"Калкута", "Седмиците", "Торнадо" - култови свърталища, в които са ставали зверски извращения. Както си тече купонът, някой бабаит заключва вратата на бардака и кой когото хване, дето се вика. Ама искаш ли, не искаш ли, никой не те пита, щом си вътре, си под ножа.
Гълтането на езика
е най-леката травма,
която можеш да получиш. Боят е част от играта, забавление за мутрите. В този момент в съзнанието ми избликва спомен за едно хип-хоп парче от преди повече от десетина години. Не мога да се сетя за името на изпълнителя, но текстът ме беше втрещил още навремето: "...... 24 часа, 7 дни Люлин сити никога не спи.... Тук сме само лунатици, крадци, убийци и борци, млади гангстери, жадни за пари и към непознатия сме зли, по-добре го запомни....".
Много от живеещите в "Люлин" са поели по грешния път и са намирали утеха в наркотиците, а всеки знае, че по-голяма машина за агресия от дрогата няма. Тя ти дава сила и усещане за власт. В миналото да срежеш нечия буза и да го оставиш белязан за цял живот, е било проява на геройство в този квартал. Ей така, за да всяваш респект и всички да ти падат на колене, когато минеш покрай тях.
Не толерирам саморазправата между мъже, но когато се говори за насилие върху жена, замръзвам. Чух една история, от която настръхнах. Всеясно е, че дилърите в жк "Люлин" са като шахтите на моята улица - част от обстановката. Както във всеки столичен квартал, така и там те си имат един шеф, на когото се отчитат.
Преди години знам, че изкарваха по 10 лв. на половинграмово пакетче кокаин и се избиваха кой ще хване големите клиенти или както ги наричаха помежду си "прахосмукачките". За тях беше важен оборотът. Не се допускаха шанаджии. Дънеха се взаимно пред боса и като се замислиш за какво - за някакви си примерно 100 лв. на вечер. А наказанията са брутални -
рязане на уши, пръсти, завиране на бутилки от двулитрова бира в ануса
и каквото им душа иска.
Е в тази обстановка на пазара в "Люлин" се появява младо момиче, шанаджийка. Работи за себе си и не се страхува от никого. Героиня на деня, но за кратко. Надушват я местните хрътки и я правят трудна за рисуване. Били са я повече, отколкото бият мъжете. Груповото изнасилване е само за цвят в тази грозна картинка. Уличните закони са строги и щом дръзнеш да ги нарушиш, трябва да си готов да ги понесеш, казват в квартала.
Но всичко това е отдавна забравено и заровено в миналото. Старите герои или са умрели по канавките, или са заключени по затворите, или
просто са издрусали
и изпили всичките
си пари
и сега стават да плашат кучетата с тях. Но дали и тях успяват да уплашат, е въпросът?
Сега "Люлин" е едно спокойно място за живеене, някои от жителите му нямат нужда да ходят до центъра с месеци, освен ако нямат неотложна работа там. Факт е, че инфраструктурата на този квартал е една от най-добрите в столицата. Метрото свързва хората с идеалния център много бързо. Минаваш тунела и ето ти и един прекрасен киноцентър.
Вървежни кафета като "Снейк"-а и "Селект"-а, млади красиви девойки, които да радват окото, какво повече може да иска човек. Е тук-там някой съсед може да ти запали колата, че си му паркирал на мястото, но нека това да бъде макропроблемът на микрорайоните в жк "Люлин".
Явно наистина тук славата от миналото отдавна е по-страшна от действителността.
Черна хроника на част
от зловещите
убийства в квартала
 1. На 16.02.2005 г. в заведението "Бъфало" е убит 46-годишният Димитър Тодоров-Бретона, осъждан за хулиганство и грабеж.
2. На 11.05.2005 г. пред бл. 984 е убит 29-годишният Ивайло Рангелов-Джинката, работил с Янко Ваташки и Йордан Гиздов.
3. През февруари 2007 г. наркомани убили 28-годишния Стефан Кудев и го запалили в автомобил.
4. 41-годишният Борислав Георгиев е застрелян в бл. 102 в нощта на 7.04.2008 г. Убитият е изпълнителен директор на фирмата "Атоменергоремонт".
5. След полунощ на 22.01.2009 г. близо до бл. 914 показно е разстрелян Йордан Цонков-Джиджи. Той е виртуозен крадец и доайен на люлинските престъпници.
6. На 24.03.2011 г. гей намушква любовника си от ревност в дома му. При огледа става ясно, че 35-годишният Александър Малков е прободен повече от 32 пъти с нож.
7. 18-годишната Севиля Райкова е надупчена 44 пъти с нож в корема, гърдите, ръцете, шията, лицето и главата от най-добрите си приятели - Антон Ангелов и Янка Младенова.
8. 68-годишна жена е открита мъртва и полугола в дома си в покрайнините на квартала.