l Генерал Емилио Гарастазу Медичи изисква демонстрация на близост с Пеле, за да присвои образа му и да укрепи имиджа си

l Притиснат, Краля се съгласява да участва на световното в Мексико и става лице на диктатурата, измъчван от терзания: “В този момент не исках да бъда Пеле”

19 ноември 1969 г. Стадион “Маракана” в Рио де Жанейро.

“Краката ми трепереха”, спомня си Пеле в документален филм за живота си. Подготвя се за дузпа. Сам и ужасен, той си мисли: “Не мога да пропусна това.”

Вратарят се готви за удара от звездния нападател на “Сантош”. Той отгатва правилно... но пак изпуска топката. Пеле отбелязва пред очите на 100 000 фенове. Страхът е само негов - радостта принадлежи на всички! Мнозина нахлуват на терена, ликувайки, след като техният Бог се записва във футболната история, като отбеляза и своя гол №1000.

Три дни по-късно тогавашният диктатор на Бразилия, генерал Емилио Гарастазу Медичи, иска среща с Пеле. Краля се подчинява и незабавно отлита за столицата.

През 1968 г. диктатурата се утвърждава чрез разпускането на Конгреса.

Президентът Артур да Коста-и-Силва съсредоточава властта в ръцете си - много права и свободи са прекратени. Установена е политика на цензура, докато произволните арести и изтезания се превръщат в инструменти за изкореняване на политическото дисидентство. За да скрие престъпленията си, хунтата се нуждае от блестящ успех на международната сцена.

В този климат на институционален терор генерал Медичи - наследникът на Коста-и-Силва - редовно е виждан в неделя в ложата на стадион “Маракана”. Тъй като хората обичат футбола, новият прозорлив диктатор решава да използва спорта, за да се дистанцира от мръсните действия, които се случват зад кулисите. Трябва му да открадне малко от блясъка на обожаваната звезда за лична изгода. Трябва му картинка, изображение, което да се запечата директно в съзнанието и да попие дълбоко в душите на народа.

Футболистът Пеле е на върха в своята игра: “Той беше най-известната човешка фигура не само в Бразилия, а и в света. За Медичи беше от решаващо значение да си присвои образа му”, спомня си Евклидес де Фрейтас Коуто, специалист по връзка между футбол и политика.

Медичи настоява да се снима с Пеле, който усмихнат демонстрира близост, а отличното му позиране помага на диктатора да укрепи имиджа си на обикновен човек, обичащ спорта.

Краля опитва да оправдае себе си, като казва: “Не мисля, че можех да направя нещо друго. Аз съм бразилец и искам само най-доброто за Бразилия. Напълно съм убеден, че съм направил много повече за Бразилия с моя футбол - с моя начин на живот, от много политици, на които им се плаща, за да го правят.” И допълва предпазливо по отношение на политическите си възгледи: “Винаги съм държал вратите отворени, всеки знае това. Дори в най-лошите моменти. Хората винаги искат да заема страна”.

След пиар акцията, последвала 1000-ия гол на Пеле, следващата цел на бразилската диктатура е триумф на световното първенство през 1970 г., което ще се проведе в Мексико. Само че има голям проблем. След горчивото поражение на Бразилия в Англия четири години по-рано Пеле обявява, че няма да се върне на друг международен турнир:

“Нямам намерение повече да играя на световно първенство… Там никога нямам късмет”. Пеле емоционално заявява това, въпреки че печели световната купа през 1958 г. и 1962 г.

В този момент обаче диктаторът Медичи отчаяно се нуждае от Пеле. Той изпраща на футболната звезда много емисари, включително високопоставени войници и министри - в опит да промени решението му. Футболистът живее в постоянни терзания: “Световното първенство беше важно за страната. Но в този момент не исках да бъда Пеле.”

Политическото напрежение не засяга само него. Когато Медичи поема властта, Жоао Салданя - спортен журналист и футболен треньор, поема националния отбор на Бразилия. Член на забранената Комунистическа партия, той постоянно е тормозен от режима. През 1969 г. един от старите му приятели, Карлос Маригела, е убит от правителствени агенти, което предизвиква гнева му.

Когато отлита за Мексико през януари 1970 г., за да участва в жребия за финалите на Световната купа, Салданя раздава досие на международните власти. То включва имената на 3000 политически затворници, както и стотици бразилци, които са били измъчвани или убити от режима. За наказание е уволнен само няколко месеца преди началото на турнира.

Марио Загало, заместникът на Салданя, е подпомогнат от армейския капитан Клаудио Коутиньо, който му дава неограничени ресурси, за да върне Бразилия в пътя към спечелването на Световната купа.

Успехът на националния отбор се превръща в любим проект на военните.

Анализаторите са убедени, че победа в Мексико ще укрепи Медичи, който кара страната да влезе в турнира с поляризиращ, ултранационалистичен лозунг: “Бразилия: обичай я или я напусни!”

“Пеле не беше, строго погледнато, поддръжник на диктатурата - обяснява Адемир Такара, библиотекар в Музея на футбола в Сао Паулу. - Футболистът страда от гнева на режима, критикуван и заплашван заради отказа си да участва на световното първенство. Обвиняваха го, че е “марионетка” и “предател на страната”.

В крайна сметка звездата, под силен натиск от своите съотборници, фенове и правителствения апарат, решава да играе. Превръща се в усмихнатото лице на една зловеща диктатура - от пропагандни плакати с националистически лозунги като “Никой не може да удържи тази страна”.

Пеле е напълно неотделим от бразилския футбол като институция, за добро или лошо. В крайна сметка той извежда отбора си до победа, разбивайки Италия с 4:1 на финала. А страхът, че диктаторът Медичи ще материализира успеха от Световната купа, така и не се случва. Това е просто Световната купа на Пеле.

“Това беше най-добрият момент в живота ми... - спомня си Краля. - Но беше по-важен за страната. Ако Бразилия загубеше през 1970 г., това можеше да влоши всичко. Това, че бяхме шампиони, даде глътка въздух на страната”.