Израства в бедност, с нестабилен личен живот. Неверен баща на седем деца

Безжизненото тяло, приличащо на купчина смазани кости и плът, бе положено върху плочата. Катастрофата е била брутална. Когато патологът се опитва да премести ръката на мъртвия пилот на планер, бликва кръв. Картината е ужасяваща и се забива дълбоко в съзнанието на 8-годишния Едисон и неговите приятели, които надничат през мръсния прозорец на моргата. Дни наред момчето сънува кошмари. Често се събужда с писъци - както у дома си, така и по-късно, след като се премества в Сантос. Не харесва тъмнината — плаши го. Никога повече не се връща в Aero Club и завинаги се отказва от мечтата си да бъде пилот.

“Отчаяно исках да пилотирам и винаги когато можех, се измъквах, дори пропусках училище, за да се отправя към летището и да се чудя на самолетите, подготвени за излитане или идващи за кацане, и на пилотите, които си вършат работата”, разказва вече порасналият бразилец в автобиографията си. И макар че страхът от смъртта го преобръща в онзи следобед на прозореца в моргата, той все още усеща, че трябва да стигне висините и да лети. Но явно неговият начин е друг. Така легендарният Пеле свежда поглед от облаците и се съсредоточава в краката си и в натъпкания с вестници чорап (или грейпфрут), с който започва да дриблира и трупа умения в най-великата игра, за да се превърне в Краля на футбола.

Въпреки че си спечелва крилете на славата и е определян за футболен бог, той не бива подминат от тежки моменти, поражения и кошмари като обикновен смъртен и те по различен начин и форма го преследват през целия му живот до последната битка в болницата в Сао Паулу, която загуби на финала на 2022 г.

“Най-лошият момент, когато играех на най-високо ниво, беше през 1966 г. — разказва легендата в документалния филм на Netflix “Пеле”. - През 1962 г. се бях наранил, но все още можех да играя. Въпреки това през 1966 г. мечтата ми беше да процъфтявам в Англия, защото англичаните донесоха футбола до Бразилия... трябва да видите колко съм тренирал за това. След тренировката всички се прибраха вкъщи, но аз останах на “Маракана” да бягам. Мислех, че трябва да направя невероятно световно първенство в Англия. За съжаление, се контузих, а Бразилия загуби. Това е нещо, което ме беляза завинаги. Никой друг лош момент не може да се сравни с него, защото исках да се похваля във футболната страна, Англия. Бях шампион през 1958-а, 1962-ра и планирах да завърша кариерата си в националния отбор с титла”.

Страхотен в отбелязването на голове, но по-малко добър в смирението…

“Понякога хората го отхвърлят като малко нервен, когато се забърква в спора “Кой е най-великият?”, обяснява сърежисьорът на филма “Пеле” Дейвид Трихорн. Но Пеле е напълно неотделим от бразилския футбол като институция, за добро или лошо. В началото на световното първенство през 1970 г. английски репортер обобщава ситуацията най-добре, заявявайки, че “той е боготворен до степен, в която е почти затворник”.

Тежка е царската корона. При всички голове, които отбелязва, неговият безумен страх е, че всички всъщност ще говорят и запомнят само тези редки пъти, в които е пропускал.

Извън терена Краля също има своите кошмарни битки. Най-тежката - с рака на дебелото черво, той загуби. Официалното изявление от болницата “Алберт Айнщайн” в Сао Паулу описва причината за смъртта му като “мултиорганна недостатъчност”.

“Само Бог е по-важен от здравето ми. В живота си съм имал счупвания, операции, болки, болнични престои, победи и поражения. И винаги съм уважавал тези, които ми се възхищават”, коментирал е Пеле, преследван от здравословни проблеми в последните десетилетия.

През ноември 2014 г. той е лекуван от инфекция на пикочните пътища след отстраняване на камъни в бъбреците според CNN. Налага му се да претърпи и операция на простатата през 2019 г., след като е приет в болница за втори път в рамките на шест месеца. Освен всичко малцина знаят, че последните 45 години Пеле живее с един бъбрек. През 1977 г., към края на кариерата му, се налага десният му орган да бъде премахнат оперативно.

Когато става въпрос за това наследство на терена - то е безспорно. Много по-противоречиво е участието му в дясната авторитарна хунта, управлявала Бразилия от 1969 до 1985 г., както и емоционалният му личен живот, изобилстващ от афери и нестабилност, признати и непризнати деца.

В личен план той сякаш не може да види себе си и щастието си в лицето на една жена, за която приживе да каже, че е неговата голяма любов. Това не му пречи да създава деца, като за някои дори не знае, че съществуват, дълго време. Официално той е баща на 7 дъщери и синове.

Пеле е признавал, че е бил “твърде млад”, когато се жени за първата си съпруга Розмери дос Рейс Чолби.

“Ожених се за нея, защото я срещнах, когато бях млад. Много я харесах. Но тази страст, когато си лудо влюбен — по-късно ние нямахме нищо от това.” Двойката се сдобива с две дъщери — Кели и Дженифър, и син Едино, преди да се разведе през 1982 г.

“Честно казано, имах няколко афери, някои от които доведоха до деца, но научих за тях едва по-късно”, не крие Пеле.

Звездата отказва да признае бащинството си на Сандра Мачадо дори след като през 1996 г. съдът отсъжда, че тя действително му е дъщеря от негов роман с домашната прислужница Анисия Мачадо. Сандра почива от рак през 2006 г.

Но по това време Пеле се сдобива с още една дъщеря - Флавия (52 г.), от връзката си с журналистката Ленита Курц.

През 1994 г. той се жени за психоложката Асирия Лемос Сейксас, която ражда близнаците Джошуа и Селесте през 1996 г. Двойката се развежда през 2008 г. След това през 2016 г., на 75 години, Пеле отново отива до венчилото с бизнесдамата Марсия Сибеле Аоки.

Краля на футбола е споделял пред камера, че винаги е бил честен и е казал на жените и приятелките си, че е неверен.

Той познава полюсите на битието — все пак се ражда и израства в бедност, за да се покрие с богатство и слава. Кръстен е на Томас Едисон, защото електричество току-що е включено в родния му град в Бразилия, когато се ражда. Момчето чисти обувки и помага с каквото може на семейството си за допълнителни средства. Така помага на баща си, който някога е бил професионален футболист, но контузия го изкарва от терена и клубът му спира да плаща. Жоао Рамос до Насименто, по-известен като Дондиньо, първи учи сина си как да играе футбол.

Едва на 15 години момчето започва кариерата си в младежкия отбор на “Сантош”, а още на следващата година става голмайстор на бразилския шампионат и само 10 месеца след подписването на първия си професионален договор е включен в националния отбор на Бразилия.

Оттам насетне полетът е само нагоре.

През 1958 г. Бразилия се превръща във футболна сила, като печели световното първенство срещу домакинството на Швеция и става първият неевропейски отбор, който печели в Европа. Пеле е най-младият голмайстор на финал, само на 17 години. Междувременно голът му във финала през 1970 г. бележи оттеглянето му от международния футбол. Двете му победи идеално допълват първата златна ера на футбола в Бразилия.