За последен път Аделфина Василева вижда сина си Николай през лятото на 2007 г.
В горещата вечер в четвъртък на 22 юли мускулестият мъж, известен с прякора Бокси, се прибира, за да смени леките си дрехи и джапанки със спортно кимоно и маратонки. Обяснява на брат си Боби, че има бърза работа. Излиза и повече никога не се връща в бащиния си дом.
От този ден родителите на Бокси нямат ни вест, ни кост за наследника си. Задълбоченото им паралелно разследване и стотици срещи с приятели на сина им, криминалисти и специалисти по сигурност не дават никакъв резултат. Семейството така и не успява да се добере до актуална информация, но разкрива
горчиви истини за живота
на Николай преди фаталния
ден на изчезването му
"Разбрах, че нашето момче е правило някакви движения с разни грамове. Опитал е да продава "бело", но не като част от организирана група. Явно с това е бил неудобен за шефа на организираната престъпна мрежа, която разпространява наркотици в района - Йордан Тонов, по-известен като Пръча. Така разбирам от полицията", говори като на сън бащата на изчезналия Бокси - Христо Василев, и поглежда купчината жалби, които стискат тънките пръсти на съпругата му Аделфина.
Няколко часа след изчезването на Николай майка му подава жалба в полицията, а баща му и по-малкият му брат Боби започват да го издирват. Обикалят планинския район над Враца, проверяват всички къщи на приятели на Бокси в околните села. Звънят на мобилните му телефони, които ден и половина по-късно продължават да дават свободно. В три часа на 24 юли 2007 г. сигналът и на двата апарата замлъква. Докато притеснението на семейството расте, полицаите са спокойни.
"Петък и събота, неделя - полицията изобщо не е работила. В понеделник отидохме отново там, за да проверим какво става, а полицаите ни попитаха: "Бокси не се ли прибра?" Никой не беше правил нищо през това време и са изпуснали горещите следи на първите 48 часа", впива поглед в една от снимките на сина си Аделфина Василева.
Разследващи са
категорични, че
съдбата на всеки, опитал да разбие монопола на разпространението на наркотици, контролирано от Данчо Пръча, не е розова. "Хората или изчезват или се отказват", обясняват ченгета.
Бивш член на групата на сочения за наркобос във Врачанско Йордан Тонов разказва, че подобни изчезания са типичен стил на работа в криминалната "дружина" от Северозапада.
След като набележел жертвата, Пръча възлагал елиминирането й на този от хората си, който е най-близък с "мишената", обяснява някогашният авер на Тонов. По същата схема през 2003 г. изчезва един от най-приближените му хора - Николай Методиев-Коци, който дълги години бил ангажиран с бизнеса с платена любов в района.
Затова и семейството на Бокси е убедено, че
в дъното на случая е Йордан Тонов и групата му,
която няма конкуренция в Северозапада. Близките установяват, че последният, с който е бил видян Николай, е именно човек на Пръча, чието име изплува и от случая с изчезването на Коци. Криминално проявеният Галин Красенов, по прякор - Синеокия, години наред е сочен за дясната ръка на Йордан Тонов, но по-късно свидетелства срещу шефа си и се превръща в един от най-силните козове, на които прокуратурата във Враца разчита, за да вкара зад решетките Данчо Пръча.
В деня след изчезването на Бокси роднините му опитват да се свържат със Синеокия.
Телефонът му дава свободно в продължение на часове
"Затова отидохме директно до дома му. Попитах го, като са били заедно до последно, къде е брат ми сега. Отговорът беше: "Остави ме пред нас и каза, че си тръгва. Оттогава не съм го виждал", предава думите на Галин Красенов братът на Бокси - Борислав.
Според близките му Синеокия лъже.
"Има свидетели, които са видели двамата да тръгват заедно с колата на Николай от блока на Галин в Мездра.
30 минути след полунощ Галин се е прибрал отнякъде, взел е приятелката си и потеглил към Ботевград. Вместо да минат по главния път за София, са се върнали от Мездра към Враца и са минали по заобиколния път през селата Челопек, Люти брод, Ребърково. Синеокия слязъл на Ботевград, където оставил приятелката си да чака в колата и се забавил 10-15 мин.
След като се върнал, бил много разстроен
Двамата потеглили към Мездра по същия заобиколен път, може би, за да избегнат полицията", прави възстановка на събитията по свидетелски показания, до които се е добрал, Христо Василев и допълва, че ланецът с масивен кръст, който синът му постоянно носел на врата си, бил открит сред вещите на Синеокия.
След изчезването на Бокси баща му разбира, че същата съдба е можела да сполети и него. Пръча искал да елиминира конкурента и обмислял дали ще го пречупи, като удари по слабото му място - баща му Христо, от който Бокси бил силно респектиран.
"Нашето момче е силен психически и физически и не се кланя пред никого. Впоследствие разбирам, че
Йордан Тонов е давал
30 хил. лева на един от
хората си, за да ме убие
Искал е Бокси да си седне на задника и явно тогава се е чудел кой трябва да изчезне - синът ми или аз по-скоро", разказва родителят.
От полицията официална информация по случая и до днес няма.

Майката на Бокси пише жалби до всички институции, за които се сеща - Апелативна прокуратура, Министерство на вътрешните работи, Окръжна прокуратура.
"Още не сме се отказали.
Постоянно ходим в полицията, оттам
не казват нищо
Щели да разплетат мозайката. Казват, че не може да е изчезнал така. Месеци наред твърдяха, че бил отишъл при чичо си в Америка. Година и половина настоявах да се образува досъдебно производство, че е изчезнал безследно. Никой изобщо не предприе нищо", поклаща глава майката Аделфина Василева и поглежда съпруга си Христо.
"По подмятания на разследващите се разбира, че се е случило нещо лошо, но
до момента няма
никакви резултати
Държавата не си е свършила работата - така ми каза човек от системата. В момента, когато е имало шанс истината да бъде разкрита, пристигат хора от сектор БОП и вземат документите за разследването.
Така вече пета година резултат няма и никой не ни казва какво се случва", казват родителите и си припомнят чистката във врачанската полиция, когато заради нерегламентирани контакти с Пръча бяха отстранени 8 от общо 10 служители на регионалното звено на сектор "Борба с организираната престъпност".
Преди време в очите им проблясват искри на надежда
От стотиците си срещи с познати, приятели и разследващи съпругът й разбира, че Галин Красенов започва да прави самопризнания. Според семейството полицията знаела, че той е човекът, у когото за последно са били двата мобилни телефона на Бокси.
Синеокият дори говори за оръжието на престъплението. Внезапно желанието му да говори по случая се изпарява и разследването отново зацикля. По-късно делото срещу неизвестен извършител е прекратено, а Николай Николов остава в списъка с безследно изчезнали.
"Много е разочароващо. Необяснимо е. Продължаваме да се срещаме и да търсим информация...", опитва се да разсъждава оптимистично Христо Василев. "Да не се случва на никого такова нещо! Неизвестността ни убива. Искаме да знаем какво се е случило с момчето ни, да се надяваме ли, или не. Просто някой да ни каже поне думичка", въздиша тежко съпругата му Аделфина и потърква насълзените си очи, докато внимателно прибира снимките на изчезналия си син.

 

 

Слухове го пращат в Доминикана

Въпреки че всички подозират, че с Бокси се е случило най-лошото, преди време във Врачанско плъзват слухове, че изчезналият е заминал в чужбина. В града се разшумява около версията, че Николай живее в Доминикана, където търгува с наркотици.
"Тайно се надяваме, такова ни е желанието - дано да е някъде в чужбина, в затвор... където и да е, но да е жив. За съжаление никой нищо не казва. Напуснал ли е страната, не е ли. Просто искаме да знаем какво се е случило", обяснява майката Аделфина.

 

Автомобилът му е открит опожарен в Ловешко

Следите на Николай Николов се губят във Врачанско, но автомобилът му е открит няколко дни по-късно в района но ловешкото село Орешене. Опожареното купе е изоставено там с цел да бъде забавено и затруднено разследването около изчезването, категорични са близките.
"Така полицаите във Враца трябва да търсят човека, а колегите им в Ловеч - да се занимават с колата", разсъждава Христо Василев.
Веднага след като научава новината за откритата кола, бащата на Бокси наема отряд от пещерняци, които проверяват скалите и пещерите в района, където е изгорял автомобилът.
"В този район има много дупки, наех доста хора и проверихме навсякъде. Такова издирване направихме... но така и не открихме нещо", обяснява родителят.

 

Откриват скелет край Струпешкия манастир

Една от последните улики, открити от местните ченгета, е скелет на мъж, заровен в района на Струпешкия манастир. Родителите на Николай Николов- Бокси не са единствените, които чакат резултати от експертизите на специалистите, работили по новата следа. Близките на изчезналия по-рано Николай Методиев-Коци също се надяват, че останките може да са свързани с техния случай.
"Другото семейство също е направило писмено запитване какво е показала ДНК експертизата на скелета. Съдебният лекар казал, че останките са на човек с ръст 170 см, което описание отговаря и на двете изчезнали момчета. Предполага се, че скелетът е на 5-7 години", обяснява Христо Василев.

 

Търсят го с врачки, дават награда за информация

Семейството на Николай Николов-Бокси изпробва всички възможни варианти, за да го намери. След като подават жалба, близките му облепват Враца и близките села с плакати с негова снимка, телефон за връзка и обещанието да дадат 10 хил. лева награда на всеки, които помогне с информация по случая.
Не се обажда нито един човек, дори и мераклия с фалшива следа, които иска да вземе част от парите.
В отчаянието си роднините търсят помощ от различни врачки и медиуми. Всеки от тях има своя версия, а виденията пращат родителите в канавки, запустели вили във врачанските села и селскостопански постройки. Резултат няма.

 

Братът трябвало да бъде осакатен

След изчезването на Бокси баща му Христо научава, че по петите на другия му син Борислав неотлъчно върви един от хората на Пръча.
"Искал е да се застрахова да няма отмъщение. Затова са планирали да ранят брат му в крака", разказва Христо Василев.
"Имало е човек, който ме е следял и е чакал удобния момент. Йордан Тонов бил казал, че е по-добре да съм инвалид, отколкото и аз да започна да създавам проблеми.
Точно тогава разследващите и прокуратурата започнаха да работят по-упорито и го вкараха в затвора. Така по стечение на обстоятелствата с мен не се случи нищо", спомня си Борислав.