Защо пиарът осветява родителите на политиците и какъв е обратният ефект от тази пропагандна хитрост

Обострянето на политическата борба и ниският потенциал на новите лидери наложиха нестандартни пропагандни похвати. В разгара на скандала с канадското гражданство на Кирил Петков миналата година “Промяната” излезе с авангардна тактика за отвличане на вниманието – освети образа на бащата.

Пред обществото бе разигран вълнуващ сюжет на семейно щастие, безгранично доверие и дълбока привързаност. И така, вместо да са непримирими, че харвардският възпитаник не поема отговорност за нарушаването на конституцията, избирателите се умиляваха от

емоционалните откровения на татко му Петко

“Това, което жертва Кирил - разказваше той във всички възможни ефири, - да се откаже от канадското си гражданство, аз не бих могъл да направя.

Канада е прекрасна държава, която ни е дала много повече от българската държава, и двамата я обичаме много. Кирил намери сили в себе си и за доброто на България направи своя избор.”

Целта бе постигната, лъжата не засегна зашеметяващата кариера на сина, а съпричастната аудитория си мислеше с болка:

“Това можеше да е моето дете”

Същият похват е прилаган в миналото при сериозни кризи по върховете на държавата, но никога не е бил много ефективен за обръщане на нагласите. Родителската опека над пораснали деца в повечето случаи води до неловки ситуации, излишно преекспонира личността.

Бащата на Иван Костов бе осветен навремето като символ на скромността. Гледали сме изповед и на Павел Найденов, бащата на Илия Павлов: “Синът ми беше добре възпитан, нищо лошо не е направил, в условията на криза той с останалите добри младежи откриха много работни места. Изправи се срещу глада и създаде условия за труд и бит.”

Показвали са ни бащи, които очернят синовете си в преследване на лична вендета: “Делян е манипулатор отвъд закона, държи се брутално и не зачита хората”, заявява през 2009 г. Славчо Кънчев, родител на Пеевски.

Проблемът с внедряването на некултивирани корективи и поставянето на театрални сцени в политиката е, че понякога случайните субекти се оказват по-напористи от очакваното. Заживяват собствен живот под прожекторите, след като са изпълнили пропагандната си роля. Претърпяват еволюция извън контрола на кукловодите и в самозабравянето си, без да осъзнават, започват да нанасят тежки имиджови поражения върху публичния образ на своите чеда.

Такъв е случаят с Петко Петков – за по-малко от година поруменелият от гордост родител се е преобразил в Робин Худ и последна морална инстанция.

Бившият строителен министър Гроздан Караджов разказва как експремиерът е поканил в Министерския съвет

татко си на консултации за довършването

на магистрала “Струма”:

“И аз водих с него повече от час разумен разговор по този въпрос. Предложението за етапност дойде от бащата на Кирил Петков, изключително разумен човек и отдаден еколог.”

Насред разгорещените дебати за връщането на хартиената бюлетина групата на ПП напуска пленарната зала, за да посрещне пред парламента татко Петко като водач на разгневения народ отвън. Желаното внушение за морето от хора обаче не бе постигнато заради скромния брой протестиращи. Телевизиите игнорираха “събитието”, но Рамадан Аталай съобщи за него от трибуната, за да няма празнини в историческите хроники.

Връх в паралелното лидерство на Петков - старши е един от пресните му постове във фейсбук, който издава, че освен арбитър при вземането на решения от сферата на националната сигурност той е светел и на отношенията между “Промяната” и президента. Петко Петков описва по следния начин защо се е доверил на държавния глава за своя син: “Румен Радев навремето разказа трогателна история как Бойко Борисов е допринесъл баща му да се разболее от рак и след това скоропостижно да почине. Разказваше историята със сълзи на очи и аз повярвах. Смятах, че това е достатъчно силен мотив да се бори истински с модела “Борисов”, и му се доверих.”

Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов предобри номера с роднинството и онзи ден нападна по тази линия номинирания от ГЕРБ за премиер: “Родословното дърво на проф. Габровски е много червено и затова е подбран, за да съберат подкрепа от БСП.” Но профанизирането на българската политика все пак си има граници и

дори партийните медии на ДБ оставиха думите

му да заглъхнат безславно

В крайна сметка всеки политик сам решава дали да вика баща си, когато го бият. Някои мъже обаче, колкото и високо да се качат, не изоставят надеждата, че татко ще им купи колело, ама друг път.