Битка за собствеността на църковните имоти под обстрел

Руската агресия и продължаващата вече девет месеца война се оказа, че не е повод за поне временно замразяване на разколническите действия в средите на православната общност в Украйна. Войната за собствеността върху църковните имоти между традиционната Украинска православна църква - Московска патриаршия (УПЦ-МП), и новосъздадената Православна църква на Украйна (ПЦУ) продължава и под ракетния обстрел на руската армия.

Непрекъснато излизат съобщения за преминаване на епархии или енории от лоното на едната под крилото на другата църква. Водят се дела за собственост. Не спират и грозните сцени на

превземане със

сила на храмове

и манастири,

а клириците от двете страни се обвиняват взаимно в кражба на имоти и рейдърство. Често това става с физически сблъсъци, разбиване на врати, смяна на ключалки.

Разделението в украинската църква, започнало след разпадането на СССР през 1991 г. и обявяването на независимостта на бившата съветска република, продължава и до днес. Отцепили се от традиционната Украинска православна църква (УПЦ)

духовници и последвалите ги миряни успяха да учредят нова

Православна църква на Украйна (ПЦУ), провъзгласена на 15 декември 2018 г., която на 6 януари 2019 г. получава

“томос за автокефалия” от Константинополския патриарх Вартоломей

в катедралата "Свети Георги" във Фанар, Истанбул. Томосът е връчен официално на предстоятеля митрополит Епифаний. Неговата интронизация се провежда на 3 февруари 2019 г. в катедралата "Света София" в Киев, в присъствието на президента на Украйна Петро Порошенко и представители на правителството.

На 30 януари 2019 г. Православната църква на Украйна е регистрирана в Единния държавен регистър за юридически лица и обществени сдружения.

Традиционната и историческа УПЦ-МП пък е самоуправляваща се църква с широка автономия, но от XVII век е в рамките на Московската патриаршия. Тя не притежава статут на автокефалия, но все пак е напълно самостоятелна във вътрешното си управление и независима във взимането на решения. Специалният статут на УПЦ е отразен в Устава на Руската православна църква от 2000 г.

След началото на войната през февруари сблъсъкът между двете църкви се ожесточи. УПЦ в лицето на някои нейни митрополити и други духовници с по-нисък ранг е

обвинявана в проруска позиция

и се налага тя често да опровергава нападките. Враждебността между ръководената от митрополит Онуфрий УПЦ и от митрополит Епифаний ПЦУ не спира.

Още след началото на руската агресия много духовници от традиционната църква спряха да споменават името на руския патриарх Кирил в службите си като протест срещу неговата антиукраинска позиция.

На 12 май 2022 г. на заседание Светият синод в специално изявление се обърна към президента Володимир Зеленски с молба "да се намеси в тази трудна ситуация, да спре религиозната омраза в украинското общество и да вземе необходимите мерки срещу незаконните действия срещу украинската православна църква". Членовете на Синода припомниха, че Украинската православна църква веднага е осъдила военната агресия на Руската федерация срещу Украйна и призовават за прекратяване на кръвопролитието и разрешаване на конфликта с преговори, а не с оръжие.

"Не можем обаче да не изразим загриженост, че въпреки мъдрите и балансирани призиви на президента на Украйна и други държавни служители, в някои региони има чести случаи на

подбуждане на омраза и раздори

на религиозна основа. Вместо да обедини народа в стремежа към победа и възстановяване на мирния живот, в страната пламва вътрешен, религиозен фронт.

Така група народни депутати на Украйна, по пресилени и умишлено фалшиви обвинения, внесоха във Върховната Рада на Украйна законопроекти за забрана на дейността на нашата Църква. Освен това в различни региони на Украйна има случаи на

незаконни решения

на органите на местното самоуправление за забрана или ограничаване на дейността на местните религиозни общности на Украинската православна църква.

Всички тези факти са резултат от погрешна религиозна политика по време на президентството на Петро Порошенко и разрушителната идеология на така наречената Православна църква на Украйна. Ние сме убедени, че именно тази дейност на предишното правителство и ПЦУ стана една от причините за военното нахлуване в Украйна.

Смятаме, че престъпните действия, насочени срещу Украинската православна църква, имат признаци на подривна и саботажна дейност и са резултат от бездействието на Държавната служба на Украйна за етнополитика и свобода на съвестта, предназначена да регулира междурелигиозните отношения в Украйна. Считаме за неприемливи опитите за забрана на дейността на Украинската православна църква", се казва още в декларацията на Синода.

На 27 май е свикан висшият орган на църковното управление - Съборът на УПЦ, с участието на миряни и духовници, който изрази несъгласие с позицията на руския патриарх Кирил по повод войната в Украйна и прие допълнения и изменения в Устава на УПЦ за

“пълната самостоятелност и независимост

на Украинската православна църква" от Московска патриаршия. Този текст за "независимост" бе подкрепен от близо 80% от гласувалите. В същото време не се споменава думата "автокефалия", което бе доста объркващо.

Изразено бе съжаление за "липсата на единство в украинското православие". "Съборът възприема наличието на разкол като дълбока болезнена рана в църковното тяло. Особено жалко е, че последните действия на Константинополския патриарх в Украйна, които доведоха до образуването на "Православна църква на Украйна", само задълбочиха недоразуменията и доведоха до физическа конфронтация", се казва в приетата декларация на Събора. Настоява се ПЦУ да спре отнемането на църкви и принудителното преместване на енории на Украинската православна църква.

Същата позиция бе препотвърдена и на последното заседание на Светият синод на 23 ноември. "От първия ден на нахлуването на руските войски Украинската православна църква осъжда тази война и последователно се застъпва за запазването на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна.

Ние сме обезпокоени обаче, че в много региони на Украйна продължава незаконната практика на пререгистрация на енории и изземване на храмове на Украинската православна църква. Според нас

голям срам са неприкритите набези, често съпроводени с издевателства

и сбивания, да се случват не само със съгласието, но дори и по инициатива на представители на местната власт. Жалко е, че някои държавни служители си позволяват провокативни изказвания, открито насочени срещу нашата Църква. Подобни действия разцепват обществото, а това при военно положение е особено тежко престъпление", е становището на Синода.

По-младата, ПЦУ е по-предпазлива откъм оплаквания, свързани с църковни имоти, но основната битка е за Киевско-Печорската лавра. Никога не пропуска да подчертае, че е автокефална, категорично да заема антируски позиции и не пропуска да нападне руския патриарх Кирил, наричайки го винаги с фамилията му Гундяев. Никога не нарича традиционната църква УПЦ, а "поделение на Московската патриаршия".

Светият синод на ПЦУ на 18 октомври пък излезе с декларация и възрази срещу "системното създаване на пречки и нарушаване на правата на общностите, желаещи да напуснат юрисдикцията на Московската патриаршия и да се присъединят към ПЦУ". Молят премиера и президента да предприемат мерки за "нормализиране на държавно-църковните отношения".

Допълват, че е "възмутителна" ситуацията, когато държавните органи създават

пречки, свързани

с прехвърляне

на имоти,

сред които "перлата" Киевско-Печорската лавра и др. Оплакват се, че ръководителят на службата, отговаряща за църковно-държавните отношения, прави коментари, които дискредитират ПЦУ, и защитава "съществуващия монопол на структурата на Московската патриаршия".

"В съобщенията на ръководството на органа, който трябва да защити Украйна от руската хибридна агресия в религиозната сфера, систематично се озвучават наративи, напълно съзвучни с пропагандните клишета на Московската патриаршия", добавят от Светия синод и заплашват, че ако създаването на пречки пред ПЦУ не бъде спряно, ще има публични протести.