Натопен е от цяла група руснаци, но след това за компенсация го развеждат из СССР като гост на правителството

1964 г. Тодор Бояджиев току-що е завършил с отличие висшето си образование по радиоинженерство, когато детската му мечта да стане разузнавач се сбъдва. В българските специални служби по това време липсва такова направление и на младежа е направена оферта, която не може да откаже - обучение в най-сериозната школа за шпиони в Москва.

Всичко върви чудесно до един от изпитите, който е на път да преобърне съдбата му. Целта на задачата е бъдещите разузнавачи да се измъкнат от евентуалните си преследвачи. Бояджиев си избира маршрут, който включва и корабче по река Москва. "Така бях изчислил и проиграл качването, че ако след мен имаше

външно наблюдение,

щях да го засека - казва приживе генералът. - Всичко вървеше чудесно, те ме изпуснаха на няколко пъти, което бе доста лош атестат за тях. На 45-ата минута бях на пристана до стадион "Лужники", точно когато пристигаше въпросното корабче."

Районът е безлюден, с което Бояджиев принуждава преследвачите да го наблюдават от голямо разстояние. Това му дава комфорта - без да бърза, да се качи на корабчето и спокойно да изчака отплаването. Понеже няма други пътници по това време, на десетата секунда вдигат трапа. "Точно когато отплавахме, чух свистене на гуми - спомня си Бояджиев. - Колата на външното наблюдение току-що бе дошла и от нея изскочиха трима души. Не можеха да направят нищо друго, освен да ми помахат от брега."

Бояджиев тържествува. Той е успял да се измъкне от външното си наблюдение, което ще му донесе голяма червена точка пред ръководството. Курсистът непрекъснато поглежда часовника си, защото точно след 30 минути има контролен пункт по маршрута. Той е предварително съобщен, като са набелязани местата, където външното наблюдение отново ще го поеме. Доволен от работата си, той се явява на контролния пункт, но там преследвачите му ги няма. Нарочно изчаква два пъти по-дълго от необходимото време в рамките на 3 - 4 минути, но никой не идва. В продължение на половин час по всички правила той педантично проверява дали не се навъртат наоколо. Накрая вече е сигурен, че никой не го следи.

В един момент дори си мисли, че просто не ги вижда. Въпреки че така е избрал маршрута си, че да има множество места, където да ги засече, тях ги няма. Затова в отчета си Бояджиев описва петима работници от външното наблюдение, които е идентифицирал през първите 45 минути. Подробно отбелязва качването на корабчето, след което посочва, че повече не се е провеждало външно наблюдение. Драмата на Бояджиев започва, когато преследвачите му представят своя отчет за ситуацията. Той приключва с изречението: "Обектът не се появи на контролния пункт". Тяхното

описание на маршрута

до качването на корабчето съвпада с това на Бояджиев. След това обаче те го обвиняват, че на своя глава е напуснал едно от най-важните мероприятия на школата и е провалил учебното занятие. При това положение е очевидно, че някой лъже - или Бояджиев, или преследвачите му.

"Бях сам срещу цяла бригада", с горчивина си спомня генералът. Ситуацията се усложнява и от факта, че негов сънародник също не се появява на контролния пункт на едно от мероприятията. През това време отишъл в квартирата на свой познат, където го чакала съпругата му, която току-що била пристигнала от България. Въпреки това колегата му излъгал в отчета си, че по време на маршрута му нямало външно наблюдение. Лъжата бързо е разкрита, след като се оказва, че бригадата все пак е успяла да го прехване и представя доказателства къде и как е прекарал трите учебни часа. Шефът на школата Мангасаров е възмутен, но решава да запази в тайна случая.

Проблемът е, че този неприятен инцидент в школата удивително прилича на мероприятието с Бояджиев. "Почти сигурно бе, че се задава

скандал

- втори българин обвинява външното наблюдение, че не е било на контролния пункт, като първият вече е изобличен в лъжа", казва генералът.

Затова Мангасаров иска от него подробно писмено обяснение. На среща на четири очи Бояджиев отново повтаря всичко, което вече е описал в отчета си. След което арменецът със строг глас обявява, че му дава последна възможност да си признае. Ако го направи, всичко ще си остане между тях. "Отказах категорично - разказва генералът приживе. - Казах му, че ми трябват трийсетина минути да си стегна багажа и да отпътувам за София, но няма да променя позицията си, защото казвам истината и държа на нея."

За младия кандидат-шпионин следващите няколко дни са истински кошмар. Бояджиев не може да понесе мисълта, че една нагла лъжа ще сложи край на мечтата му да работи в разузнаването. Три дни по-късно шефът на школата го кани отново в кабинета си.

При арменеца заварва и двама руснаци. Бояджиев разпознава единия като човек от бригадата, която го е преследвала. Другият е шефът на школата, подготвяща кадрите на КГБ за външно наблюдение. Още докато се здрависва с Бояджиев, той поднася другарско извинение за неточността в отчета на своите курсисти.

Успокоен, Мангасаров вади бутилка с коняк и разговорът става още по-откровен. Преследвачът на Бояджиев с неудобство разказва, че на следващия ден бригадата излизала в отпуск. Затова решили за последно преди ваканцията да си направят купон. Искали преди да отпътуват, да прекарат още малко време заедно вместо да преследват някакъв курсист. Затова приключили отчета с изречението

“Обектът не се появи...”.

За Бояджиев това е истински триумф.

"В този момент ми се искаше да скачам и да танцувам, истината бе победила. Бях благодарен и на момчетата от външното наблюдение, които събраха смелост да си признаят", разказваше Бояджиев. Няколко дни по-късно той разбира как се е стигнало до този неочакван обрат. Мангасаров събрал преследвачите и им казал, че ако те казват истината, това е краят на кариерата на Бояджиев в разузнаването. После надълго им обяснявал какво означава честността и колегиалната доблест.

"Истината е, че заради тази нелепа ситуация щяха да ме уволнят - спомняше си генералът. - Цялата ми кариера бе поставена на карта. Но очевидно моята упоритост амбицира Мангасаров да установи фактите и да разкрие истината."

Когато Бояджиев и двама колеги го помолили да разреши да отидат на екскурзия до Волгоград, той (Мангасаров - бел.авт.) организирал всичко така, че все едно са гости на правителството. "Едва тогава разбрах какво влияние има руското разузнаване", спомня си Бояджиев.

Той завършва школата за шпиони като отличник. Разбира се, дипломи не се раздават.

"Животът щеше да направи това - смяташе генералът. - Школата ни бе научила как се лови риба. Само бъдещата ни работа щеше да покаже дали един ден ще си заслужим майсторското свидетелство."