Френската звезда се обърна срещу Путин, когото някога печели с хулиганската си страна: “Както при мен, никой не би заложил и стотинка на него, когато беше на 15 г.”

“Той е най-добрият и най-лошият от нас. Френската персона в цялата си слава и ужас", пише Агнес Поарие

Като дете знаел, че може да угажда на хомосексуалистите на улицата, бил “главорез”, крадец на гробове и бодигард на проститутки

Жерар Депардийо лесно сменя “лицата” си и мястото си в света, без жал предавайки и пренебрегвайки всички, които го приемат с отворени обятия.

Напусна със скандал собствената си родина (Франция), за да намери нова (Русия), а сега и там вече не се чувства толкова у дома. Прочутият актьор винаги е имал полемичен и провокативен публичен образ, като може би това е вид броня или начин да не бъде опростен или поставен в кутия.

Депардийо често дори не може да бъде разбран напълно и винаги изненадва и шокира.

“Той е един от най-противоречивите, сложни хора, които съм срещал в живота си. Той е едновременно суров и толкова изискан, груб и изпълнен с изящество, необразован и много учен, гигантски и аскет.”

Това казва режисьорът Констанс Майер по адрес на френската икона. Депардийо е обичан от някои хора въпреки противоречията си, докато други наистина са възмутени от него. Че е истински хамелеон (или пък лицемер), пролича последно в отношенията му към Русия и президента Владимир Путин.

Преди дни стана ясно, че Депардийо закрива продуцентския си център ПЦЖД в Русия. Като причина бе изтъкнато, че проектите са в пауза и няма активна дейност, което прави разходите, които текат и по време на застои - неоправдани. Продуцентът Арно Фриле изтъкна, че това не е свързано с “настоящата ситуация заради кризата с Украйна”.

От Кремъл все пак не са забравили предателството на френския титан, когато през април той обвини Владимир Путин в “безумни, неприемливи ексцесии” в Украйна. Депардийо тогава каза, че руският народ не е отговорен за поведението на своя президент.

В отговор на това Дмитрий Песков, говорителят на държавния глава, коментира, че актьорът вероятно не разбира напълно ситуацията в Украйна.

За мнозина това изглеждаше като лицемерие от страна на Депардийо, който през 2013 г. бе изключително щастлив и горд, когато получи руския си паспорт лично от Путин в черноморския курорт Сочи. Тогава звездата напусна Франция по данъчни причини и взе руско гражданство, прегръщайки президента и хвалейки новата си родина като “велика демокрация”.

Когато Депардийо подкрепи анексирането на Крим от Русия през 2015 г., Украйна му забрани да влиза в страната за пет години.

За специалното някогашно приятелство между кинозвездата и Путин писателят Паскал Луврие отбелязва в книгата си Gerard Depardieu, че двамата се виждали редовно, преработвали света и обсъждали геополитиката, като освен политическите маневри си припомняли историята на Русия - “най-голямата страна в света”.

Декларирайки родство с Владимир Путин, французинът е признавал: “И двамата можехме да станем хулигани. Мисля, че той веднага хареса хулиганската ми страна. Както при мен, никой не би заложил и стотинка на него, когато беше на 15 г.”.

Действително детството и младостта на Депардийо сякаш са дело на брутален режисьор за уникален киношедьовър. Но както знаем, животът е най-добрият сценарист.

Роден в дълбоки лишения през 1948 г., родителите му са били неграмотни алкохолици. Той си спомня как като малко дете бил свикнал да слуша майка си да му разказва за опитите си да го абортира с помощта на игли за плетене.

“Третото дете, което тя не искаше, бях аз, Жерар. Оцелях”.

Семейството му било толкова бедно, че той помагал при раждането на своите братя и сестри, тъй като родителите му не можели да си позволят акушерка.

Малкият Жерар напуска дома си и се премества на улицата в родния си град Шатору при двама бездомници. Скита се от 10-годишен, знаейки, че може да мине за 15-годишен и че гей мъжете го намират за привлекателен. Според автобиографията му “Така беше” (Sa S'est Fait Comme Ca) той е бил момче “под наем”, бодигард на проститутки, крадец на гробове и главорез, преди да се насочи към актьорството и да открие класическата литература.

“От малък знам, че угаждам на хомосексуалистите - така, когато мъжете се приближавали да питат за секс, той бил готов - ще им поискам пари.”

На 16 години е вкаран в затвора за три седмици за кражба на кола. След това се мести в Париж, където не изневерява на престъпното си поведение.

“На 20 главорезът в мен беше жив и риташе - спомня си Депардийо, който, все още работещ като мъжки ескорт, бил способен на всичко. - Бих изнасилил някои от [моите клиенти]. Бих набил някой тип и бих си тръгнал с всичките му пари.”

Актьорът не скрива също така, че е помогнал на мъж да изрови току-що погребани тела в гробището и да открадне бижута и обувки от тях. Няма да забрави и как е обирал джобовете на студенти, участващи в антиправителствени протести през 1968 г., докато те спят по улиците между редиците с полицията.

Депардийо пише, че късметът му се е променил и е бил спасен от нищетата, когато гей търсач на таланти в театъра му предлага да плати да учи драма.

Демоните му все пак не го изоставят и по пътя оттам нататък. Жерар не се свени и не опитва да крие пороците си - като способността да изпие до 14 бутилки вино за един ден.

Веднъж дори пресушил цяла бутилка лосион за коса, тъй като я сбъркал с шише италиански ликьор.

След претърпяна сърдечна операция, за която той се явява в болница на мотоциклет, лекарите го предупреждават да се откаже от алкохола и любимите си цигари Gitanes. Той спира да пуши, но успява само да намали приема на вино на шест бутилки на ден.

Обяснявайки необходимостта от опасния си навик за пиене, Депардийо пише: “Обсебен съм от шума в тялото си, от биенето на сърцето ми, от клокоченето на червата ми, от пукането на ставите ми... Превърна се във фобия до степен, че ако съм сам в хотел, трябва да пия, за да не го чуя, за да не полудея от това. Не мога да заспя, освен ако не съм мъртвопиян.”

И това не е всичко. Неотдавна срещу звездата беше повдигнато обвинение в изнасилване и сексуално насилие, извършени през 2018 г. срещу 22-годишна актриса. Първоначалното разследване е прекратено през 2019 г. поради липса на доказателства. Отворено е отново в средата на 2020 г., което довежда до повдигане на наказателни обвинения. Актрисата обвинява Депардийо, че я е изнасилил и нападнал в дома си в Париж при два различни случая през август 2018 г. Адвокатът му Ерве Темим коментира тогава, че клиентът му, който е на свобода, но под съдебен надзор, “напълно отхвърля обвиненията”.

В друга държава и друга индустрия вероятно Депардийо щеше да намери много по-малко поддръжници. Но неговата Франция страстно го прегръща без значение колко зле се е държал той към нея.

73-годишният актьор е в главната роля в лентата Robust - първия игрален филм на режисьора Констанс Майер, който казва за решението си да го избере: “Знаех за обвинението в изнасилване и колкото и да подкрепям и насърчавам жените и мъжете да говорят, аз също не искам да живея в свят, в който обвинението е като присъда”.

Депардийо е бил наричан от собствения си син “страхливец и измамник”. Той има четири деца - Гийом, който почина от вирусна пневмония на 37-годишна възраст през 2008 г., и Жули, 45-годишна, са плод на 26-годишния му брак с актрисата Елизабет Гиньо. Има дъщеря Роксан, на 26 г., от актрисата Карин Сила и син Жан, на 12 г., от Хелен Бизо.

Именно Гийом се оказва засегнат по най-лошия начин от бащиното присъствие. Той също е работил като момче “под наем”, когато е бил разорен, и е излежавал присъди за търговия с хероин и заплаха срещу мъж с пистолет.

“В живота му няма нищо друго освен измама - избухвал е по адрес на своя прочут родител Гийом. - Той е единственият човек, когото познавам, който лъже своя психоаналитик. Той е гнил докрай.”

Когато децата на Депардийо се оплаквали, че са свързани с него, той им казвал: “Какво искате? Сменете си името, за бога, ако ви притеснява”.

Когато предизвиква възмутени заглавия в британската преса, след като се облекчава в бутилка с вода по време на полет на Air France до Дъблин през 2011 г., а после неволно я разлива върху килима, реакцията на сънародниците му е доста по-толерантна.

Журналистката и критик Агнес Поарие отбелязва: “Когато новината излезе наяве, ние просто вдигнахме рамене, усмихвайки се на последния удар на Жерар. Какво друго имаше да се каже?

Жерар си е Жерар и на великите мъже (или жени) трябва да им се позволяват собствени малки странности от време на време”.

Те все му прощават, но дали той се впечатлява от това? Дали съжалява, че през 2012 г. описва Франция като “мръсна бъркотия” и страна, “населена от чужденци и малоумници, правещи вино и миризливо сирене”. И след предложената по-висока данъчна ставка се премести в Белгия.

Майер описва връзката между французите и Депардийо като нещо като огледало: “Той е като символ на Франция, дори начинът, по който пренебрегва и критикува собствената си страна, е толкова френски”.

Осъждането на Депардийо е равносилно на вид самонараняване.

“Той е най-добрият от нас и е най-лошият от нас. Той е въплъщение на Франция. Като Сирано и в други роли той е френската персона в цялата си слава и ужас”, пише Поарие.