В лагера на смъртта затворник 32407 всеки ден дамгосва стотици под погледа на зловещия доктор Менгеле. Повече от 50 години крие тайната си

Не усещаше никаква болка, докато иглата дълбаеше в кожата му, за да бъдат татуирани пет цифри на лявата му ръка. Мислеше само дали ще успее да излезе жив от този ад, в който беше дошъл доброволно. Дали ще види отново семейството си... Нулата беше почти готова, оставаше само седмицата. Зеленото мастило потъмня, втрито в кървящата рана –то го обричаше да обитава дома на смъртта, то щеше да го спаси от нея.

Готово. Това не беше просто номер. Това беше новата му самоличност. Името му Лудвиг Айзенберг-Лале беше изтрито. Той стана затворник номер 32407 на нацистите в Аушвиц-Биркенау.

Отначало 26-годишният словашки евреин се надява това да е кошмар, от който да се събуди в спокойния си дом в Кромпачи преди войната. Само че всичко е истина. Лале сам се хвърля в този ужас в опит да спаси близките и себе си. Присъединява се към фашистката Словашка народна партия, за да избегне ескалиращото преследване на еврейското население. Когато нацистите нареждат на всички еврейски семейства в Словакия да предадат по един мъж, за да работи във военните обекти, тъй като баща му е възрастен, а брат му има деца, той самоотвержено се явява като доброволец. Със свити сърца и сълзи в очите родителите му, брат му и сестра му отиват на гарата, за да се сбогуват с него. Те не знаят дали ще го видят отново. Той също няма представа къде ще го отведат германците. Всички се надяват, че един ден, ако имат късмет, ще се съберат пак. Но само двама от тях ще се видят отново.

Лале е качен с други евреи от различни европейски националности във влак за добитък. Отправя се на пътуване към неизвестното, което ще завърши на място по-страшно и от най-зловещия кошмар. Годината е 1942 г., когато той прекрачва прага на концентрационния лагер на смъртта в Полша.

Моментално е освободен от малкото си багаж – куфар с няколко книги и дрехи. Войници от СС взимат всичко от новодошлите, строени в редица. Отнемат им дори имената. На всекиго е даден номер, с който да бъде дамгосан като животно. И все пак Лале е късметлия. През целия си живот ще бъде такъв. Още в този първи и съдбовен момент той среща своя покровител, който ще му даде всичко необходимо, за да оцелее. Това е същият мъж, който държи здраво лявата му ръка, докато дълбае в нея тройката, двойката, четворката, нулата и седмицата. В онзи миг младият мъж още не знае, че това е неговият ангел хранител.

На Лале е определено място за спане в блок номер 7 на концлагера. Още през първата нощ той прозира природата на нацистите, като става свидетел на тройно убийство. Разпределен е за работа по покриви и строежи, като се стреми да стои възможно по-настрана от охраната от СС и техния непредсказуем нрав. Едва няколко седмици след пристигането си се разболява от коремен тиф. Тогава за него се грижи Пепан, френски академик и човекът, направил му идентификационната татуировка. Ангелът. Опитен и мъдър, той вижда нещо специално в словашкия евреин и го взима под крилото си. Успява да издейства Лале да бъде преназначен за негов помощник. Пепан го учи не само на занаята, но и как да държи главата си наведена, да мълчи и да оцелява.

Само че един ден французинът изчезва. Лале никога в своя живот няма да разбере какво се е случило с него. Бързо осъзнава, че вече трябва да се справя сам. Решава, че ще се стреми да закриля и подпомага с каквото може другите – така, както Пепан бе направил за него. Ще го замести изцяло. Ще му помогне и това, че езиците му се отдават – знае словашки, немски, руски, френски, унгарски и малко полски. Направен е главен татуист – tätowierer, на лагера.

Цялата история четете в списание "Космос"