Все нямаше време, докато не изхаби набързо цялата си енергия и така съкрати и времето си на тази земя. Уголемено сърце. Звучи като комплимент, но всъщност си е диагноза – вид сърдечна недостатъчност.

Не искаше да ходи по доктори. Дълго се дърпа. "Хората колко болести имат, аз едно сърце", казваше.

Но то неуморно отказваше малко по малко да работи. Едва накрая, когато повярва, че машинка може да му помогне да продължи да има работещо сърце, надеждата в лекарите просветна в погледа му.

Късно дойде тази надежда…

Спомина се дни преди да тръгне за София.

Гълъбът на отсрещния перваз я върна към старите разкази за татко й. Баба й, както разказваше през годините майка й за свекърва си, никак не харесвала страстта на сина си към гълъбите.

Събирал и гледал много и хубави – пощенски и други красавци като за изложба. Изпращал ги, посрещал ги, маркирал ги… Страст и обич му били. Един ден баба ми се качила на тавана и ги изклала всичките… ерген бил още, а с гълъби се занимавал. Представях си я как им къса главите и хич не я харесвах тогава.

Години наред татко не гледал гълъби, но в годините преди да се разболее, отново беше посъбрал пернати на тавана. И нищо че се качваше все по-трудно дотам, оставаше с часове при тях. Предупреждавахме го, че да диша този пух и перушина там, не е най-доброто, но той упорито отказваше да се лиши от срещата си с тези гугукащи създания…

Когато първият му внук вече беше на три-четири, започна да му носи излюпените малки и да му ги показва гордо. Водеше го на тавана и му показваше как ги храни…

Yarali kus - на турски означава “ранена птица”

Татко й обичаше старите градски песни, но тази стара турска песен винаги оставаше накрая, когато, пийнал леко и много развълнуван, пееше с всяка фибра на тялото си… Трябва да я открие тази песен – сигурно се пее за любов… Той я беше научил от аверите си. На младини се събирал с пътуващи по корабите и въртял търговийка с донесеното от тях. Оттам може би беше и любовта му към морето, към гръцката и турската музика… Трябва да я издири тази песен. Вече бледнее споменът за изпълнението на баща й.

Гълъбът на отсрещната кооперация се обади, за да напомни за себе си. Днес е Успение Богородично, един от най-големите християнски празници. За нея сред най-любимите, защото е празникът на Божията майка.

На километри от дома, току до Босфора, в предградие на Истанбул гълъбът на татко й беше дошъл да я навести, за да й даде сила, кураж и подкрепа. Знаеше, че има нужда. Благодареше на Господ!

Гълъбът не мръдна цяла сутрин от перваза отсреща. Чакаше я

да тръгне за онкологичната болница,

за да се увери, че всичко ще е наред!

-------------------------------------------------

Татко – гълъб – ранена птица. С мен е!"