Един от най-ценните последни разговори с нея беше на Голяма Богородица, 15 август, когато тя се бореше с всичко това. Беше в Истанбул на лечение. Постоянно ми повтаряше, че ми праща обич."

Докато журналистката е в Истанбул, пише и едно от най-искрените си слова, отправени към баща й. Йовка имала силна връзка с него, но го загубила преди няколко години.

Той обожавал гълъби

и от този момент тя знаела, че когато някой гълъб е наоколо – това всъщност е баща й, който й дава сила. Радиоводещата е кръстила разказа си "Ранена птица",

сякаш е предусещала, че нещо ще се случи

"Ранена птица

Гълъбът стоеше на перваза на поочуканата кооперация отсреща … От прозореца на хотелската стая дотам дали имаше и четири-пет метра… Терасата отсреща беше пуста, явно някой правеше ремонт в това жилище. Но гълъбът беше там. И снощи. И тази сутрин.

Сети се веднага за баща си. Откак се спомина, го търсеше във всеки гълъб. Вярваше, че така е с нея и до нея.

Тя все бързаше като него, макар че в детските й очи той беше бърз като вятъра. Скачаше в движение на колелото, слизаше пак в движение от него… Със залепнала от потта по гърба му риза. Хвърляше я в движение, бързо се преобличаше, търсеше ключовете и хукваше към близката спирка на влака. Където пак в движение ловко се мушваше през вече затварящата се врата на електричката… Онези руски влакове с общите вагони, които все още се движеха по релсите… и чиито врати се отваряха и затваряха автоматично.

Бързаше и бързаше татко й…