- Веско, успяха ли да те направят гражданин на света или все още си признаваш, че си българин?
- Навсякъде се изявявам с направена биография, където задължително пише, че съм българин. Много държа на това. Националността ми е много важна и не бих я зарязал толкова лесно. В Холандия прекарвам поне половината част от годината, но и там всички знаят къде съм роден и откъде идвам.
- Кога за последен път се гордя, че си българин?
- Това е много тъжен въпрос, който няма лек отговор. Май се чувствам най-добре, когато присъствам на концерт на изявен колега. Лошото е, че нямам време да ги посещавам, но винаги си набавям видеоматериал от събитието. Сещам се за изявите на Орлин Анастасов. Гледах кадри от негово представление и ме побиха тръпки. В такъв момент си мисля, че е хубаво да си българин и да умееш да покоряваш сърцата на толкова много хора по света.
- Дали обаче повечето хора у нас ще се сетят кой е Орлин Анастасов?
- Това е друг въпрос. На него едва ли му е цел да бъде на всяка цена популярен у нас.
- Случвало ли ти се е да се срамуваш от своята националност?
- За съжаление, да. Когато застреляха Косьо Самоковеца в центъра на Амстердам, едва ли не всички българи бяха обявени за мафиоти. Преживяхме го някак си. От друга страна се почувствах много добре, когато ни приеха в Европейския съюз. Понякога чувам обидни

неща за държавата ни
от холандци, които не
знаят, че съм българин

Обсъждат как сме им в тежест на тях и на останалата част от обединена Европа. Обвиняват ни, че не си вършим добре работата като член на ЕС. Тогава не издържам и се включвам в разговора. Казвам им: "Добре, аз също съм българин, какъв е по-точно проблемът ви с нас." На доста виновни физиономии съм се нагледал.
- А децата ти коя от двете държави чувстват по-близка?
- Те са родени в Холандия. Там ги приемат първо поколение на емигранти, което е родено в страната. Холандците дори си имат специална дума за подобни дечица, ако и те имат деца - чак тогава ги възприемат за чисти холандци. Самият аз съм с двойно гражданство.
- Синовете ти ходеха ли на българско училище в Холандия?
- Не, ходеха в холандско училище, но сме се опитвали да ги научим да говорят български достатъчно добре. Те са големи момчета, на 18 и 20 години. Опитвам се да им разказвам всичко интересно за България. Самият аз се опитвам да не губя връзката с родната ми страна. За съжаление, напоследък все по-малко време имам да чета български книги.
- Те идват ли да те слушат?
- Да, наскоро имах много голям концерт в Амстердам с моя оркестър. Две вечери пълнихме зала с 2300 места. Синовете също бяха там. Харесват музиката, която изпълнявам, и дори съжаляват, че не са избрали моя път на професионално развитие. И аз съжалявам, че не ги натиснах малко повече, защото са музикални. Единият избра медицина, а другият - биология.
- Гаджетата им холандки ли са?
- Да, холандки са. Интересни са ми холандците като цяло, защото са много по-различни от нас като начин на живот и обноски.
- В какъв смисъл?
- И до ден днешен не мога да свикна с навика на холандците да седнат да вечерят в шест часа. А ние, българите, започваме след осем и половина със салатата и ракията. Те са много честни и открити едни към други. Това е много готина национална черта. Нямат навика да те обсъждат зад гърба.
- Момчетата ходят ли в кофи шоп?
- Не, сигурен съм, че не ходят. Аз самият не пуша и сто процента щях да ги усетя, ако са ходили. Стоят си повече вкъщи, което е много страшно.

Гаджетата си ги намериха
в университетите

Големият ми син Виктор учи микробиология, но иска като малкия Артур да запише медицина.
- Какво е първото нещо, което правиш, когато се върнеш в България?
- Когато имам възможност, се качвам на Витоша. Обичам спокойствието и тишината, които намирам в планината. На морето също има места, на които човек може да си почине далеч от голямата шумотевица.
- Какво ти липсва от нашата храна в Холандия?
- Всичко, каквото се сетите. У нас е много по-вкусно, а ритуалът на хранене е доста по-различен. Ние сме свикнали да хапнем в компанията на приятели. Там са много по-затворени. Хората са приятелски настроени, но само толкова. Не те допускат близо до теб.
- Преди малко видяхме цигулар, който свиреше на улицата. Има ли улични музиканти в Холандия?
- В Амстердам е пълно с най-различни улични представления. Повечето го правят за удоволствие, а не да печелят пари като тук. Според мен няма нищо лошо в подобни изяви, независимо с каква цел са.
- Всеки емигрант казва, че не може да разчита на сънародник в чужбина. Подкрепят ли се българите в Холандия?
- Българите в Холандия нямат навика да си помагат. Много лесно се отчуждаваме едни към други. Виждам, че други нации са свикнали да си помагат и да се грижат едни за други.
- В Холандия бродят ли бездомни кучета по улиците?
- Моля ви се! Невъзможно е. Това е ужасно чисто българско явление. Няма как да обясня на холандците, че у нас има опасност на улицата да те нападнат няколко едри кучета и да те разкъсат.
- Работата ти не те ли е срещала с наши политици? Защо не повдигнеш този въпрос?
- Нямам чак такъв достъп до политиците, а пък с премиера Борисов никога не съм се срещал. Каня го между другото на свой концерт. Ще ми е приятно да му представя изкуството ни.
- Гласува ли на последните избори за президент през октомври?
- Не успях, защото бях на път. Обичам да гласувам и винаги, когато мога, го правя, защото знам за какво става дума и вярвам, че с гласа си управлявам собствената си съдба в България.

Интересувам се активно какво става в държавата

В Холандия гледам много български телевизии и следя събитията в България.
- Къде те спират по-често на улицата?
- Интересен въпрос. Май в България по-често ми се случва. В Холандия също ме разпознават, но там съм интересен предимно за аудиторията, която слуша класическа музика.
- Холандската кралица Беатрикс май ти е голяма фенка?
- Има много добро отношение към нас и няколко пъти съм се виждал с нея. Кралицата е изключително интелигентна жена и разбира. Знае всичко и за нашето изкуство. Била е близка приятелка на големия челист Ростропович. Той лично идваше да свири за нея в Амстердам. С нея не са разговаряли за България.
- Кой е най-емоционалният ти концерт?
- Трудно ми е да дам конкретен пример. Няма да забравя никога първата си изява в Ню Йорк, в Карнеги хол. Тогава много се притеснявах, изпитвах страхопочитание от залата. Знаех какви имена преди мен са свирили и се чувствах доста дребен и незначителен.
- А случвало ли ти се е да се главозамаеш от славата?
- И да се е случвало, Станислава, приятелката ми, моментално се намесва решително и ме сваля на земята. Много е важно кои са хората около теб. Трябва да разчиташ на тях, че ще дадат най-реалната оценка на твоите усилия и постижения. Родителите ми не са ме възпитали да летя в облаците и да надценявам собствените си умения, за което много им благодаря.
- У нас представителите на популярната музика имат богат набор от номера да привличат фенове. Ти опитвал ли си да предизвикаш интереса на хората към класическата музика?
- Определено се стремя да търся интереса на хората. Нямаме навика да издаваме нови албуми и да правим лъскави клипове. Замислете се, че ние по принцип свирим неща, които може да са написани преди стотици години. Бетховен, Брамс, Моцарт, Чайковски са написали нашите произведения. Сякаш е нелепо да говорим за записването на нови албуми. И все пак на мен ми предстои да запиша диск. Да уточня, че той ще е с музика на Йохан Себастиан Бах, написана преди 300 години.
- Не се ограничаваш само с класическа музика. Направи дуети с Деси Добрева и Дани Милев. Имаш ли други планове в тази посока?
- За последно работих с "Акага". Интересно ми е да свързвам двата жанра и се надявам тепърва да осъществя някои интересни проекти.
- Вкъщи какво слушаш за разпускане?
- Обичам музиката от 50-те и 60-те години като Франк Синатра например. Мои приятели постоянно ми пращат дискове с българска музика. В колата на връщане от работа цари пълна тишина. Няма как след толкова репетиции да си пусна нещо. В подобни моменти тишината е най-добрият релакс.

Репетирам поне по четири часа, после пращам мейли
и денят неусетно преминава

Трябва да мисля и за нови неща, които да предложа на публиката и което няма да е същото, което са предложили десетима преди мен.
- Кой ти е любимият български изпълнител?
- Васко Найденов, и то защото обичах да го слушам още в ученическите си години.
- У нас хората на изкуството продължават да се оплакват, че държавата не им помага. Ти каква подкрепа си получил от България?
- Изучил съм се тук. Ако не беше образованието в Консерваторията, не знам къде щях да се намирам сега. Едно време обучението в училищата и университетите беше много по-интензивно. Виждам, че в момента младите, които учат висше образование, са по клубовете и на другата сутрин стават в два-три. Едно време ми се налагаше да стана в осем, за да се упражнявам до два. Възможностите, които аз съм използвал, за да стигна до сегашното си положение, младите в България сякаш насила ги губят.
- Пропуснал си студентските купони, така ли?
- Много рядко ми се отваряше възможност да изляза, може би по веднъж в месеца. Бях известен сред приятелите си с това, че не мога да ходя като тях по дискотеките. По едно време дори спряха да ме канят, защото знаеха какъв ще е отговорът ми. Може би и синовете ми затова не пожелаха да станат музиканти. Бях пределно честен с тях и отрано им обясних точно какви усилия трябва да положат, за да стигнат до моето равнище. Усъвършенстването в моята професия изключва възможността за луди купони и излежаване до късно.
- Кажи сега за положителните страни. Покрай професионалните си изяви си се запознал с приятелката си Станислава.
- Това е истина. Заедно сме от година и половина.

Много сме щастливи, тя живее при мен в Холандия

Запознахме се в София. Тя свири на виола. Вече получи ангажименти в Холандия, но се връща да работи и в България.
- Малка държава сме, а имаме много изявени музиканти като теб, Васко Василев.
- Става дума за талант, а той не зависи от количеството хора. С Васко се познаваме от деца. Той замина по едно време за Москва, но след това се засякохме в Лондон.
- Няма ли някакво съревнование между вас?
- При нас положението е малко по-международно, ако мога така да се изразя. Пътуваме на много места по света и пътищата ни рядко се засичат. Съревнованието, завистта и други отрицателни човешки отношения се зараждат, когато хората са събрани на по-малка територия.
- Ти свириш на уникален инструмент. Всички хора са чували за Страдивариус, но цигулките на Гуарниери са много по-ценни. Защо?
- Гуарниери е създал по-малко на брой инструменти и затова в момента са много по-ценни. А и звукът е много по-добър. Имам щастието да свиря на подобна цигулка. Тя е притежание на бизнесмен, който е създал една от най-големите фирми за изследвания на подпочвени ресурси. Застрахована е за толкова внушителна сума, че дори ми е неудобно да я споменавам.
- Не те ли е страх да пътуваш по света с толкова скъпа цигулка?
- Има си определени начини да бъде опазена. На практика за мен е безценна. От 12 години имам шанса да свиря на нея и още не мога да повярвам какъв късметлия съм. Доста често тя се движи с бодигард. Може да прозвучи смешно, но този инструмент никога не може да остане без наблюдение.
- Как се поддържа подобен уникат?
- На всеки два месеца отива на лекар и цялостен преглед. Поддържаме я в много добро състояние, въпреки че се свири много интензивно. Наскоро собственикът искаше допълнителен преглед от независим оценител. Проверката, грубо казано, беше изненадваща, без да имаме време да подготвим цигулката. Дойде специалист от Чикаго, за да я прегледа и след това получихме поздравления за усилията ни в тази посока.
- Има ли някакъв срок на годност?
- На практика е безсмъртна. Колкото по-стара става, толкова е по-съвършена. Когато я взех, тя беше стояла дълго време като експонат и беше неразсвирена, казано на наш език.
- Кой свири първа цигулка в живота ти?
- Станислава е в момента на първо място.