Преди 400 години художничката овластява жените в картините си. Покрива се със слава и е първата дама член на Академията за изящни изкуства във Флоренция

Тя е смела и решена да се пожертва, за да спаси народа си. Юдит е еврейска вдовица, която предприема дързък план срещу нашественика, вавилонския цар Навуходоносор. Надарена от Бог с невиждана красота, тя отива с риск за живота в лагера на военачалника Олоферн, който е обградил град Ветилуя и е пресушил всички извори и кладенци, за да се предадат по-бързо евреите. Юдит привидно се предава в ръцете на врага. Олоферн кани хубавицата на празненство, където се напива безпаметно. Накрая остават само двамата, за да правят любов. Тогава настъпва нейният час – Юдит отсича главата на генерала със собствения му меч, а след това я слага на градските стени, за да я видят всички. Вавилонците се разбягват уплашени и са разбити от израилтяните.

Този сюжет от Стария завет за жената, която символизира свободата и дързостта на слабия, който побеждава силния, е запалила творческия плам у десетки гении на изкуството.

Бронзовата статуя „Юдит и Олоферн“ на Донатело в Палацо Векио във Флоренция е единствената подписана творба на великия скулптор. Библейската героиня вдъхновява и Караваджо, Ботичели, Рубенс, Густав Климт и много други, като всеки вижда по свой начин същия мотив. Едно произведение обаче изпъква сред всички с остротата на емоционалния си заряд.

За да го разберете, трябва да видите първо картината на Караваджо в Националната галерия за антично изкуство в Рим. Художникът е изобразил Юдит нервна и отвратена от убийството, което извършва. Тя се държи на известно разстояние от жертвата, разграничавайки се сякаш от деянието си, докато нейната слугиня чака да поеме отсечената глава.

По съвсем друг начин си представя тази сцена друг творец, повлиян иначе много от Караваджо, който два пъти я рисува. Едната картина днес може да бъде видяна в Музея „Каподимонте“ в Неапол, а другата в галерия „Уфици“ във Флоренция. Те са почти идентични с изключение на дребни детайли – в Неапол роклята на вдовицата е синя, във Флоренция – жълта. Основната идея е една и съща – Юдит прерязва гърлото на Олоферн с удоволствие.

Изражението й е яростно и решително. Нейната слугиня не е просто свидетел на ставащото, а активен участник в убийството – тя помага на господарката си, давайки да се разбере, че заедно жените са още по-силни и могат да отвърнат на един свят, управляван от мъже.

Как мислите? Имате ли колебания, че четката не е била в ръцете на истинска стихия от женски пол?

Това не е просто картина, това е автопортрет. Истинската Юдит от плът и кръв – художничката Артемизия Джентилески, е изобразила себе си – безпощадна, уверена, силна, отмъстителна, прерязваща гърлото на мъжа, дръзнал да се наложи над нея. Нейната творба е по-дива и по-изразителна от тези на господата, работили по същата сцена. Защото е лична. Тя е триумф и преду­преждение на амбициозната жена спрямо всеки, който би застанал на пътя й.

Артемизия Джентилески надхвърля ограниченията на своето време, като през живота си от края на 16-и век до средата на 1600 г. си изгражда репутация на един от най-търсените художници и важни барокови творци в Европа. Става първата дама член на Академията за изящни изкуства във Флоренция. Макар и прочула се в международен план още приживе, нейната слава заглъхва след смъртта й, като днес не е толкова позната на широката публика. Донякъде това се дължи на модата в художествените търсения през следващите векове, макар че самата Джентилески като личност пулсира в такта на далечно бъдеще, от което я делят столетия.

„Ще откриете духа на Цезар в душата на една жена“, веднъж уверява тя свой покровител.

Историята на художничката четете в списание "Космос"