Съпругата на Кръстю Лафазанов била най-добрата приятелка на поетесата

"Аз ти пиша. И знам, че никога не ще прочетеш тези писма. Но аз ти пиша. Ще си говоря с тебе, ще те сънувам... И мъртва, ти си по-близо до живота, отколкото много други, които чувам и да говорят, и да се смеят до мене.

В радост, гняв и обида съм споделяла всичко с тебе. Била си моят изповедник. В трудни часове ти ме спасяваш. Когато ти говоря, зная, че ме разбираш, и съм спокойна…".

Tези слова, адресирани до Петя Дубарова малко след смъртта й, пише нейната най-добра приятелка - Елена Начева. След години тя ще бъде уважавана актриса, съпруга на актьора Кръстю Лафазанов, но тогава е едно момиче от Бургас, изгубило безценната си приятелка, преди да успее да й сподели толкова много неща за живота си.

Елена Начева-Лафазанова, която си отиде на 61-годишна възраст, прекарва най-хубавите си, но и трагични години близо до поетесата Петя Дубарова. Двете ги свързва необичайно приятелство - общуват предимно с писма, въпреки че учат в един випуск на бургаската английска гимназия.

"Бяхме приятелки, пишехме си писма, четяхме стиховете си една на друга, споделяхме си момичешки тайни. Тя искаше да бъде поет и режисьор. Аз - актриса. Приятно ни беше да си бъбрим, да се шматкаме по улиците, да джапаме с навити крачоли по хладния черен пясък покрай Фрегатата. Споделяхме момичешките си вълнения. Часове се губехме из Лунапарка, за да ловим влюбени момчешки погледи. Страхотно се забавлявахме. Чувствахме се красиви, желани, значими. Веднъж Петя ме попита дали харесвам едно светлооко момче с пепеляворуса коса. Грубичко я отрязах, че не. А тя търсела одобрението ми, защото момчето й заприличало на неин любим. Още ме пари това огорчение. За жалост, в младостта си сме спонтанни и често безпощадни. Мечтаехме за сцена, да влезем в "голямото изкуство". Още не знаехме, че в изкуството не се влиза. Или то е влязло в теб и го носиш, или не. Артистичността не може да се овладее в професия. Артистизмът беше стил на Петиния живот", разказва в спомените си Елена Начева.

Тя до последно пази всички писма, които двете с Дубарова са си разменяли. Те крият много откровения за страховете и на двете. Затова и младата Елена, която по-късно става Лафазанова, често е споделяла как, препрочитайки написаното след години, още по-силно вижда колко крехка е била душата на Дубарова.

Двете ученички се изразяват по-лесно чрез писане. Върху лист хартия изливали всичко, което не знаели как да споделят искрено, докато са в някое кафене, в коридор, на плажа или по улиците.

"Петя ме е изследвала отстрани, била съм й интересна с "царствената си осанка, непристъпна и горделива". Истината е, че точно тогава съм нещастна и отнесена. На 16 март 1978 г. в самолетна катастрофа над Враца загива мой приятел, първото ми момичешко влюбване... Бях затворена в себе си. Когато си на 15 години, потресението от смъртта на друго дете е неописуемо. Избягвам закачките на съучениците си, смятам ги за лековати. Някак бързо пораствам - защо, как, къде и кой пише съдбата ни? Тогава духовно се събираме с Петя. Случайно?! Не, неслучайно. Тя е още по-пораснал човек.

След писмата се разбираме с малко думи и без дълги обяснения. Сякаш чрез писмата си даваме код за тайния сейф - сърцето. Усещаме се, търсим се", разкрива подробности за момичешкото общуване Елена.

Петя се сърдела на своята приятелка затова, че не споделя нищо за любовните си увлечения и не излиза с момчета. Според Лафазанова именно заради необичайната кореспонденция, предимно чрез писма, двете стават толкова духовно близки.

"Аз съм сухарка. Понякога въздържаността ми я дразни. Тя просто иска да се забавлява, а аз не поемам топката: "Що пак се правиш на светица - нали ти казах, че не ти отива ни на женствените форми, ни на светещите очи, а ти обеща да не ми се сърдиш. Изпий една бира, за да се усмихнеш!", съветвала Дубарова своята приятелка. Двете имат различен вкус за момчета. Веднъж бъдещата актриса си харесала малко пълничко момче, а нейната приятелка веднага я срязала, че отсега е готова да бъде образцова майка. Всъщност Дубарова едва ли е осъзнавала колко е права.

Елена се запознава с Кръстю Лафазанов в трети курс във ВИТИЗ и години наред е пример за съпруга и майка.

Звездата от "Улицата" и "Комиците" често споделя в интервюта как неговата съпруга е най-голямата му опора именно заради своята душевност и способността й да открива красивото в малките неща.

Пред Елена Начева Петя споделя и за своята първа любов. В онези редове тя разкрива трепети, които нейната приятелка препрочита с годините. Сама за себе си търси обяснението възможно ли е една любов да е белязала Петя по такъв начин, че да поиска своя край.

Писмото за случилата се любов Елена получава след края на снимките на филма "Трампа" на Георги Дюлгеров с участието на Дубарова. След появата му Петя става известна, което обаче ще я накара по-късно да признае пред своята изповедница: "Дълбоко съжалявам, че участвах в този филм".

В думите си до Начева поетесата разказва на шведа Пер, когото среща в Боровец.

"Искам да ти кажа нещо за Пер, за да нямаш чувството, че непрекъснато ти намеквам за някаква тайнствена история и никога не ти я разказвам изцяло. Всичко с него всъщност беше много просто и доста хубаво. Запознахме се в дискотеката в Боровец - изневиделица той дойде и ме покани да танцуваме.

Поласкана бях, че той се спря на мен въпреки големия брой красавици в дискотеката - все пак той беше най-хубавият - такова беше общото мнение. Когато започнахме да танцуваме нежния блус, аз за миг осъзнах, че много го харесвам, че бих стояла цяла нощ така и бих танцувала с него. Не знам какво се случи, но по едно време като през сън усетих, че той ме целуна. Съвсем се обърках. После ми казаха, че и двамата сме били толкова хубави, че всички нас гледали.

Излязохме навън. Имаше звезди...

Устните му бяха страшно нежни и страшно топли. После аз си тръгнах, защото на другия ден сутринта ме чакаше работа, а после си тръгнах ненадейно за Бургас. Дори не можах да го видя и да му се обадя", споделя за пръв и единствен път любовната си история Петя Дубарова.

В писмото тя пише, че след това Пер не я потърсил. Месец по-късно съобщава на Лафазанова, че е повече от щастлива - получила е така желаното писмо от Пер.

"Тези негови писма, не знам защо, толкова ме вълнуват. Понякога се ядосвам. Откъде пък накъде, някакво не знам си какво филанкишийче ще има власт над моите мисли. Е, добре, красив е, нежен е, много е чаровен, но даже и Бог да беше - какво от това, би трябвало да бъда по-безразлична към него. А той започна да вълнува твърде много моето същество.

Е, ти пък сега да не си помислиш, че съм се влюбила в него. Съвсем не! ", уверява Петя, но едва след години приятелката й ще се замисли дали все пак тя не е преживяла по-дълбоко тази любов.

"Не получавам писмо от Пер... Голям праз! Да не мислиш, че съм умряла за него", уверява я в нови редове Дубарова.