Когато носителят на “Оскар” среща за първи път моделиера, му казва, че ще трябва някой ден да го изиграе. Отговорът: “Само ти, скъпи мой”

Личният му живот е мистерия. Предлага се на хората само като свое творение, най-големия си шедьовър: “Не искам да съм истински в живота на другите”

Hеговото най-велико призвание беше да дирижира собствения си мит, да моделира себе си като най-големия си шедьовър. Самоопределящ се като “карикатура”, със своите тъмни очила, напудрена конска опашка, черни дънки, ръкавици без пръсти, колосани яки, бижута Chrome Hearts, вманиачена консумация на диетична кока-кола и респектиращ работохолизъм - брилянтният Карл Лагерфелд създаде своята легендарност.

Три години след смъртта на най-плодотворния дизайнер на 20-и и 21-ви век, който формира прототипа на съвременната луксозна модна индустрия, холивудската звезда Джаред Лето обяви, че ще продуцира и играе главната роля в биографичен филм за него.

“Карл беше артист. Точка. Той беше моден дизайнер, беше фотограф, беше артист. Нямаше определение за него. Той беше съзидателна сила” - коментира носителят на “Оскар” пред WWD. - Чувствам, че моментът е настъпил и Карл би се гордял с това, което правим.”

Все още няма режисьор на борда за продукцията. Проектът e подкрепeн от модна къща Karl Lagerfeld и описва в детайли живота и връзките на Лагерфелд.

“Има много линии за изследване. Карл имаше кариера, продължила повече от 50 години, така че както лично, така и професионално той беше близък с много хора. Мога да кажа, че ще покажем ключови взаимоотношения, които отразяват различни аспекти от живота му.”

Когато Лето за първи път среща Лагерфелд, му казва, че един ден ще трябва да го играе във филм. Дизайнерът му отговаря: “Само ти, скъпи мой, само ти”.

Със сигурност тази феноменална и енигматична личност заслужава своя кинопрочит, а интересът на зрителите от по-близък досег до човека отвъд мистерията е безспорен, тъй като самият той никога не е обичал да се разкрива.

“Не искам да бъда истински в живота на другите хора. Искам да бъда привидение”, казва дизайнерът в документалния филм от 2008 г. “Лагерфелд Поверително”.

Приживе той отказва дори да разкрие действителната година на своето раждане. Приемаме, че доживява до 85. Знаем ли наистина кой е Карл?

Можем само да разчитаме единствено на това, което той ни е дал и позволил да видим.

Карл-Ото Лагерфелд е роден в Хамбург в семейството на Ото Лагерфелд, заможен директор на германския клон на American Milk Products Company. Майка му Елизабет е втора жена на Ото и Карл има по-голяма полусестра - Теа, както и друга по-голяма сестра - Марта Кристиане.

Майка му има огромно влияние върху него и голяма заслуга за това нейният пораснал син да казва, че не е имал прекрасно детство. Семейството се премества в малко градче в северната част на Германия по време на Втората световна война и Карл, който е бил склонен да носи официален костюм и вратовръзка в училище, не се вписва много добре в средата.

“Когато бях на 14, исках да пуша, защото майка ми пушеше като луда - разказвал е той. - Но тя ми каза: “Не трябва да пушиш. Ръцете ти не са толкова красиви и това си личи, когато пушиш”.

Елизабет също така е отговорна за неговия маниер на бързо превъртане на речта и обемните разговорни препратки. В интервю на сцената в Линкълн център през 2013 г. Лагерфелд казва на актрисата Джесика Частейн, че когато майка му задавала въпрос, той е трябвало да отговори бързо и да бъде смешно.

“Ако се сетех какво да кажа 10 минути по-късно, тя щеше да ми удари шамар.”

Карл бяга в Париж като тийнейджър и въпреки че не е посещавал училище по изкуства, нито е получил класическо модно образование, той участва през 1954 г. в модния конкурс Международен секретариат за вълна (сега прероден като Международна награда на Woolmark) и печели в категория палто. Тогава Ив Сен Лоран, също млад дизайнер, печели в категорията за рокли.

Лагерфелд е нает в модната къща на Pierre Balmain като младши асистент и остава там три години, докато не напуска заради Jean Patou, където работи в продължение на пет години. Очевидно уморен от създаването на официално облекло за богатите, решава смело и почти безразсъдно да гради кариера на свободна практика в нововъзникващия свят на конфекцията от 60-те години. Работи за Krizia, Ballantyne, Charles Jourdan и Chloe, където остава повече от 10 години и се сближава с основателя Габи Агион, развивайки неговата запазена марка - неуважение за свещените крави на стила.

Това може да се види и във Fendi от средата на 60-те години на миналия век, когато г-н Лагерфелд е привлечен от семейството, за да трансформира марката от скучен буржоазен кожухар в модерно модно име. Сътрудничейки си със сестрите Фенди, Лагерфелд помогна за катапултирането на италианската марка до световна слава с акцент върху луксозните кожи. Неговият шестдесетилетен мандат във Fendi е несравним с никой друг дизайнер - започва да проектира за марката, преди човекът да стъпи на Луната.

Силвия Фенди, единственият член на третото поколение, който все още е ангажиран с бранда, е споделяла, че е знаела дори като дете, “когато Карл дойде”, че се случва нещо специално и “трябва да обърна внимание”.

Понякога е твърде смел и противоречив. На шоу през 1993 г. той поставя звездата от развлечения за възрастни Моана Поци и стриптийзьорки в дантелени бански костюми, което кара Ана Уинтур да излезе. Използването на кожа в колекциите му води до много публични критики от PETA и другаде.

Лагерфелд напуска Chloe през 1982 г. и поема Chanel – връщайки се първо към висшата мода, а на следващата година - към конфекцията. Това се оказва алхимична комбинация от дизайнер и марка.

Жените чупят стъклени тавани и отказват да играят по старите правила, а Лагерфелд превръща Chanel в бронята, която могат да носят, за да го направят.

Геният на Лагерфелд е в неговата непочтителна манипулация на творчеството на Chanel.

Той прави култови артикули от букле туид на къщата, перли, позлатени копчета, двуцветни обувки и преплитащи се C за новото поколение. Свива саката, скъсява полите и добавя аксесоарите. По този начин помага за изграждането на луксозна империя за милиарди лири и създава план за дизайнери като Том Форд, Никола Гескиер и Марк Джейкъбс, които продължават след него да съживяват западащи модни къщи.

С избухването на социалните медии Лагерфелд разбира рано, че те имат силата да превърнат шоу за търговия в шоу, което ще отекне в дигиталната пустиня. Докарва с камион 265-тонен айсберг от Швеция за една колекция и построява самолетен хангар, бирария и супермаркет (снабден с прах за съдомиялна машина Chanel и паста Chanel) за други - всички на територията на Grand Palais, избраното от него място за представяне в Париж.

Докато професионалният му живот става все по-велик, личният остава мистерия. Лагерфелд живее сам в апартамент на левия бряг във френската столица, претъпкан с книги и дрехи, споделяйки го само с бирманска котка на име Шупет, която става известна колкото господаря си със собствените си прислужници, възглавници, диамантени огърлици и акаунт в Instagram.

Дизайнерът пътува с непрекъснато променящ се антураж, въпреки че неговият кръщелник Хъдсън Крьониг е до него постоянно през последните му години. Баща на Хъдсън е Брад Крьониг, един от любимите мъжки модели на Лагерфелд.

През 1984 г. дизайнерът стартира своя собствена марка, която променя собствениците си няколко пъти. И все пак той сякаш винаги се е чувствал най-удобно под името на някой друг - най-вече това на Коко Шанел.

Тласкан от главозамайваща инерция напред, Лагерфелд поддържа огромно натоварване. Той проектира повече от дузина колекции годишно за три визуално различни къщи - Chanel, Fendi (с които има доживотен договор) и едноименния си лейбъл, като е бил единственият дизайнер, показващ две колекции висша мода в Париж всеки сезон.

Въпреки че в последните му години се разпространяват слухове, че моделиерът е болен и е на път да се пенсионира, той никога не го прави. Ако спре да твори, подчертавал е самият Карл, има опасност да спре и да диша.

“Моля, не казвайте, че работя здраво - обръща се Лагерфелд към г-жа Франкел от The Independent. - Никой не е принуден да върши тази работа и ако не му харесва, трябва да върши друга. Хората купуват рокли, за да бъдат щастливи, а не за да чуят за някой, който е страдал над парче тафта.”