Родителите на иконата говорят на “Вие”. Един ден през войната майка й сервира за вечеря нейния обичан заек Норо

Само на 16 г. пъха главата си в газовата фурна, защото се опитват да я разделят с бъдещия съпруг Роже Вадим

Нарича сина си “раков тумор” и в опит да го абортира се удря с юмруци в корема. Осъдена е от него за тези признания

Цяла Европа гладува, докато нацистите разпръскват окупационния си воал из целия континент по време на Втората световна война. Семейство Бардо, представители на консервативната, католическа висша буржоазия от епохата и част от парижки елит, който вече е изчезнал, трябва да се оправят както могат, за да имат храна на масата. И все пак успяват да го правят с финес.

Малката Брижит вижда красивата си майка Ан-Мари Мусел, по прякор Тоти, като често непредсказуемо, оплакващо се или отхвърлящо същество, а татко си Луи, по прякор Пилу, като човек с две страни - едната доста безгрижна, другата напрегната и репресивна. Те са толкова строги, че се обръщат към Брижит и нейната по-малка сестра Мари-Жан, по прякор Мияну, на “Вие” като към непознати. Тоти упражнява контрол дори върху това с кого си играят нейните дъщери, а веднъж, когато двете случайно счупват ваза, Пилу ги бичува по 20 пъти за наказание.

Топлина бъдещата звезда получава най-вече от любимата си Дада - бавачката от Италия, и от своите баба и дядо по майчина линия.

През 40-те семейството обитава огромен апартамент от девет стаи близо до Булонския лес, а през ваканциите и някои уикенди ходят във фамилната къща в Лувесиен, на 15 километра от Париж. Там изобилства от зайци - чудесна възможност за прехранване. Само че Брижит предпочита да храни бебетата с шише и се привързва силно към един, който нарича Норо. Един ден нейният обичан домашен любимец изчезва и когато тя пита майка си къде е, получава обяснението, че е избягал в гората. Малко по-късно е сервирана вечерята - civet de lapin, заешка яхния, както редовно се случва през последните седмици. Брижит не посяга към вилицата и си изплаква очите, сигурна, че този път в чинията е Норо. Години по-късно, вече пораснала, превърнала се в икона на поп културата и активист за правата на животните, тя знае, че не се е излъгала тогава Ан-Мари е признала, че е било така.

От детството през близо девет десетилетия животът на Брижит Бардо, която стана на 88 г. тази година, е белязан от горчивина, отчаяние и жестокост с поне 4 опита за самоубийство и в крайна сметка едно оттегляне от върха в търсене на спасение. И все пак звездата не е безгрешна жертва - в съда тя е губила битки със собствения си син и е била глобявана за “подбуждане на расова омраза”.

Някога митологизирана от тълпите, независимо дали танцува на маси, пее за удоволствие, или просто седи по чорапогащник и раирано горнище, Бардо е обект на много възхищение и интриги. Често е наричана Богиня на Земята през 50-те, 60-те и 70-те години. В същото време персоната, която познават всички, е само маска, която тя не съумява да прегърне - затова обръща гръб на бляскавия свят. Задкулисната реалност на филмовата сирена е далеч от тази на жената, която примамва мъжките погледи от екрана. Коя е тя всъщност?

Брижит е едва на 16 години, когато прави първия си опит за самоубийство. Влюбена, тя иска да се омъжи за 22-годишния асистент-режисьор Роже Вадим. Щом Ан-Мари и Луи разбират за тази афера, те заплашват да изпратят дъщеря си в Англия, за да я държат далеч от по-големия мъж. В отговор на това момичето пъха главата си в газовата фурна. За щастие, е открита навреме и най-лошото е предотвратено. Родителите отстъпват и разрешават връзката, но забраняват на двойката да се жени, докато Брижит не навърши 18 години.

Година преди тази драма красавицата вече е изгряла на първата си корица на списание Elle, а с втората през 1952 г. си спечелва дебютната кинороля във филма Crazy for Love на режисьора Жан Бойер. Напук на уж по-добрата родителска визия за бъдещето именно режисьорският дебют на нейния любим Вадим, с когото Тоти и Пилу са се опитали да я разделят, изстрелва Брижит във висините. Голямата слава идва с “И Бог създаде жената”, когато тя вече е омъжена за Роже. Ролята на Бардо във филма я превръща в секссимвол за една нощ и в крайна сметка създава хиперсексуализирания образ, който обсебва цялата й кариера.

Актрисата обича съпруга си, опиянена е от него, но един ден изтрезнява. На снимачната площадка на култовата лента на мъжа си тя се влюбва в колегата си Жан-Луи Трентинян, което слага край на брака им с Вадим след четири кратки години.

“Знаех какво се случва и по-скоро го очаквах - признавал е режисьорът. - Винаги бих предпочел да имам такава жена, знаейки, че ми изневерява, вместо да притежавам жена, която е обичала само мен и никой друг. Исках жена с дух, с joie de vivre... жена с чувство за приключения и сексуално любопитство.”

Бардо със сигурност изобилства от тези качества. В автобиографията си от 1996 г. "Инициали B. B." тя пише, че е имала четирима съпрузи и повече от 100 любовници - мъже и жени.

“Имах интуитивна нужда да бъда обичана, желана, да принадлежа с тяло и душа на мъжа, на когото се възхищавам, когото обичам, когото уважавам.”

С Трентинян също се разделят, тъй като той често е отсъствал заради военна служба, а актрисата е имала връзка с френския музикант Жилбер Беко. Въпреки това, след като губи Жан-Луи, тя получава нервен срив. Тогава прави нов опит да сложи край на живота си, като изпива голямо количество хапчета за сън. Отново е спасена. Мениджърът за връзки с обществеността на звездата отрича твърденията на пресата за умишлено предозиране, заявявайки, че тя е имала обикновен случай на хранително отравяне.

В крайна сметка Бардо продължава напред и се омъжва за втория си съпруг, френския актьор Жак Шарие, от когото ражда единственото си дете. Да стане майка, за нея е абсолютен кошмар.

В мемоарите си звездата описва ужаса си от това, че е бременна през 1959 г., на 25 години: “Погледнах плоския си тънък корем в огледалото като скъп приятел, пред когото се канех да затворя капака на ковчег”.

Тя дори разкрива, че в опит да абортира детето многократно се е удряла с юмруци в корема и е молила лекаря си за морфин.

Разкритията в книгата водят до съдебно дело от нейния бивш съпруг и от вече порасналия й син Никола, който е отгледан от баща си след края на тригодишния им брак с майка му. Бардо е осъдена да плати обезщетение от 28 000 британски лири - приблизително 38 000 долара, на своето дете за причинената му болка от пасажи, в които тя говори за бременноста си, нарича го “раков тумор” и казва, че би “предпочитала да роди малко куче”.

След като момчето идва на бял свят, Брижит изобщо не съумява да се грижи за него - отказва да го кърми и се оплаква, че всеки път, щом го вземе на ръце, той плаче. На 26-ия си рожден ден през 1960 г., малко след раждането на Никола, актрисата се опитва да се самоубие отново, като изпива бутилка приспивателни и си прерязва вените в своята вила. За пореден път не успява. Първият съпруг Роже Вадим е коментирал, че “всеки рожден ден е изпитание за нея и обикновено е отчаян момент”.

Системни изневери от нейна страна водят до развод с Жак Шарие, след който тя е изключително доволна, че момчето им е поверено на баща си.

За трети път звездата се омъжва за германския плейбой Гюнтер Закс. Той я ухажва, като прелита с хеликоптер над вилата на Френската Ривиера и пуска стотици рози. Двамата си казват “да” на 14 юли 1966 г. в Лас Вегас и се развеждат три години по-късно.

Закс се самоубива през 2011 г., като се прострелва в главата в дома си в Гщаад, Швейцария. В предсмъртна бележка посочва, че е действал заради “безнадеждна болест А” (има спекулации, че е говорил за болестта на Алцхаймер), добавяйки, че: “Загубата на умствен контрол над живота ми беше недостойно състояние, на което реших да се противопоставя решително”.

Да избяга чрез смъртта, е чувство, което бившата му жена Бардо познава до болка.

“Наистина исках да умра в определени периоди от живота си - споделяла е иконата. - Смъртта беше като любовта, романтично бягство. Взех хапчета, защото не исках да се хвърля от балкона си и да знам, че хората ще ме снимат как лежа мъртва отдолу.”

През 1973 г., на върха на кариерата си, Бардо напуска завинаги филмовата индустрия.

“В началото се радвах, че хората говорят за мен, но много бързо това ме задуши и унищожи - изповядва тя в книгата си от 2019 г. “Сълзи от битка: Мемоари за правата на животните” (Tears of Battle: An Animal Rights Memoir). - Животът не можеше да бъде толкова безсмислен, колкото това, което виждах... Въплъщавах самия образ на лекомислието: забавлявах се, играех, пеех, танцувах, обичах. Живеех, но никога не пренебрегвах колко важни бяха определени неща.

Сърцето на живота ми никога не е било повърхностно, напротив, винаги е било доста сериозно.”

Звездата е откровена до крайност и изтъква, че “чистият ужас”, който я е изпълвал, когато е била лице в лице с повечето хора, я е накарал да страда зверски през живота си като актриса. Коментирайки решението си да се оттегли пред The Guardian, Бардо прави паралел с Мерилин Монро.

“Повечето от великите актриси имаха трагични краища. Когато се сбогувах с тази работа, с този живот на разкош и блясък, изображения и обожание, стремежа да бъдеш желан, аз спасявах живота си.”

През 1983 г. е диагностицирана с рак на гърдата според Page Six. Съобщава се, че първоначално е отказала лечение, примирявайки се с това, което е сметнала, че е фаталната й съдба. Звездата пише за диагнозата в писмо до своя приятелка, френската актриса Марина Влади, която след това отива във вилата на Брижит и я убеждава да се подложи на лечение и да сподели диагнозата с обществеността. През 1985 г. Los Angeles Times съобщава, че Бардо е претърпяла успешна операция и лъчелечение, преборвайки болестта.

След оттеглянето си от светлините на прожекторите актрисата посвещава живота си на активна борба за правата на животните.

“Дадох младостта и красотата си на мъжете, сега давам мъдростта и опита си, най-доброто от себе си, на животните”, казва тя пред The Sydney Morning Herald.

За съжаление, в личен план Бардо не съумява да даде безусловна обич на сина си. Редките случаи, в които опитва да се сближи с него, са последвани от нейното бягство. Веднъж дори му заявява, че не желае да го среща с приятелите си. Тя е студена и жестока, като получава същото в замяна. Не е поканена на сватбата на Никола, което я обижда. Има моменти на слабо затопляне на отношенията им, когато актрисата се запознава с двете си внучки, които обаче не говорят френски и така или иначе няма какво да си кажат, дори да можеха, с прочутата си баба. Днес Брижит вече има правнуци, но близостта с нейните кръвни наследници отдавна е обречена мисия.

През 1992 г. Бардо се венчава за съпруг №4 - политика Бернар д'Ормале. Двойката живее заедно с менажерия от бездомни животни в уединен имот в Сен Тропе.

Във въведението към “Сълзи от битка: Мемоари за правата на животните” иконата пише за желанието си да се отдели от “арогантния и кръвожаден” човешки вид, добавяйки, че винаги е била свързана най-вече с нечовешкия.

“Знам какво е чувството да бъдеш преследван - казва звездата пред The Guardian. - Хората ме нараниха. Дълбоко. И само с животните, с природата намерих мир.”