Историята ни показва, че позицията на хора като Джон Ленън е изключително важна. Тогава натискът, идващ от обществото, променя позицията на американските политици за виетнамската война. Днес Европа е вече бойно поле, а ние продължаваме да викаме за единия или другия лагер и да се радваме на военни загуби и победи.

Цифрите, които ни съобщават по телевизията, са на убити хора и изгорени жилища и ние не правим нищо, за да спрем този ужас. Не осъзнаваме, че всеки един момент той може да стигне и до нас и тогава ще е късно, защото всички останали ще ни гледат по телевизията като статистика и стряскащ репортаж.

Днес Джон Ленън го няма вече, но поне може да пуснем песните му и да се вслушаме в това, което ни е казал преди толкова години и което ние продължаваме да не чуваме.

*От фейсбук!