Филмът "В сърцето на машината" на Мартин Макариев се базира на действителни събития и влиза в голямата игра след дисквалифицирането на “Майка”

l Имахме проблем с намирането на човека за ролята на Сатъра. На премиера в Македония срещнах Игор Ангелов, няма нищо случайно, признава актьорът

l Няма как да се зарадваме, че лентата на колегите е отпаднала, казва Сано

“Окуражително, ясно и просто, окуражително. Много критици казват, че киното е мъртво, caput, край, но знаете ли какво? Киното е по-живо от всякога и това ни показва Мартин Макариев с творбата си “В сърцето на машината”. Тя разказва историята на група затворници, които работят в железарски цех и са въвлечени в злощастно събитие, което ще предизвика голяма промяна у всички тях.

Изключително трудно е да се подчертае само едно нещо, което се откроява в този филм, и честно казано, това е, защото нивото му на изпълнение, както техническо, така и артистично, е просто грандиозно. Борислав Захариев (сценарист) ни предлага една запомняща се история чрез прост разказ, с добре дефинирана структура, където всяка сцена изпълнява функцията си перфектно и в която нейният режисьор (Макариев) успява да извади най-доброто както от своите актьори (между които Александър Сано и Христо Петков се отличават с играта си, граничеща с безупречност), така и от операторската работа и осветлението на много талантливия Андрей Андреев.

(...)

Сега остава да разберем само едно нещо - колко далеч може да лети тази “птица”? Кан? Сан Себастиан? Оскарите? Трудно е да се предвиди, но това, в което сме сигурни, е, че следвайки траекторията на кариерата на един от най-добрите европейски независими филмови режисьори, работата му ще привлече не само най-критичната, но и широката публика, предлагайки същото нещо, което филмът носи на героите си - надежда" - Арес Сирвент. (*Филмът е оценен от най-професионалния и академичен киноекип, воден от бившия маркетингов експерт на Disney Channels EMEA, Marvel и Star Wars Адриан Перес.)

Така красноречиво още преди “В сърцето на машината” да стане новото българско предложение, което да се бори за “Оскар” за чуждестранен пълнометражен филм, международната кинокритика намери лентата за достойна за най-престижните отличия.

“Майка” беше първият избор на националната ни селекционна комисия, но в крайна сметка беше отхвърлен от Американската академия заради повече от 50% диалог на английски. Така малшанс или съдба преобърна играта и сега в голямото съревнование се хвърляме с един много специален филм, който не оставя никого безразличен - от всеки един член на снимачния екип до последния зрител в киносалона, излязъл със свито сърце след края му. Може би точно така е трябвало да стане.

За това колко точно е вълнуваща кинолентата говорим с Александър Сано, който впечатлява с изпълнението си в главната роля.

- Смятате ли, че “В сърцето на машината” има шансове за “Оскар”?

- Ако гледаме филма сам по себе си, без да разглеждаме конкуренцията, би трябвало да има, защото наистина не остави нито един зрител равнодушен. Щом излезе новината, че ще бъде българското предложение, за нула време се събраха купища едни и същи коментари - че заслужава всички възможни награди. Така че, ако питаме публиката - да, има шансове. В крайна сметка филмът се радва и на много сериозна подкрепа от критиката. Той вълнува не просто българина, а всеки човек, защото не е национален, а общовалиден за човещината. Мисля си, че особено в това време, в което се намираме, “В сърцето на машината” има много силно послание.

- За вас с какво е наистина специален?

- Съжалявам, че ще трябва да се повторя, казвал съм го, но това със сигурност е най-силната история, която съм срещал в професионалния си път.

Никога няма да забравя, когато Марто Макариев ми прати сценария. Прочетох го веднага три пъти един след друг. Не можах да спя, за да мисля за този филм. И щом досега над 120 хил. зрители на широк екран успяха да го видят, значи историята е уникална и впечатляваща.

- Фактът, че е замесен от художествено обогатяване на реални събития и герои, прави ли го още по-въздействащ? Къде свършва действителността, вдъхновила лентата?

- В интерес на истината опитвали сме се процентно да го изчислим. Не е съвсем възможно, но да речем, че минимум 80% и повече са базирани на реални събития. За пореден път се убеждавам, че много рядко можем да измислим нещо по-вълнуващо от самия живот. Все пак не правим документален филм и художественото разкрасяване е нормално, всеки един от нас, актьорите, е дал нещо на своя образ.

- Вие поинтересувахте ли се повече от съдбата на истинския човек зад образа на Бохеми? Какво става с него, се питат всички, които са гледали лентата?

- Специално за него не знаем. Това е един много личен проект на Макариев. Всичко тръгва от баща му, който му е споменавал за случая. После Марто има изключителния шанс буквално месец преди да почине човек, който е бил пряк свидетел на реалните събития, да се види с него и да го интервюира, за да разбере всичко от първа ръка.

Не е непознат на семейството на Мартин този стремеж към свобода в онези години. Филмът е посветен на баща му, а чисто като характер и персоналити Бохеми отговаря много на личността на Борис Радулов-Бохеми, както е истинското име на баща му и както са го наричали. Той е имал подобни премеждия. Мисля, че през 1988 година, малко преди промените, цялото му семейство на някаква екскурзия през Чехословакия е избягало в Германия.

- Всеки един от вас, актьорите, много лично ли прие персонажа, в който се превъплъти пред камерата?

- Нека започнем от този изключително прекрасен актьор - македонския ни колега Игор Ангелов, с когото дори продължихме съвместна работа и го снимаме в момента в сериала “С река на сърцето”. Той беше последният, когото избрахме, защото имахме сериозен проблем с намирането на човек за образа на Сатъра. Както обичаме да казваме: “Няма случайни неща”.

На премиерата на филма “Диви и щастливи” в Македония съвсем случайно Яна Маринова, която работи по един македонски сериал, бе поканила колегите си от него. Дойдоха, запознахме се, сред тях бе и Игор Ангелов, поговорихме си, звъннах на Марто и му казах, че съм намерил Сатъра. Няколко дни по-късно сценарият му беше изпратен. Той се обади и каза, че са го чели с жена му два-три пъти и тя е плакала. Направихме много бързо един кастинг със сцена между Бохеми и Сатъра - на секундата стана ясно, че това е човекът.

Дори той, който не е от нашето обкръжение, се развълнува твърде много. Както и Юли Вергов, Христо Шопов, Христо Петков, Владо Зомбори и всички останали - нямаше нито един, който да бе поканен и да не бе изключително екзалтиран от историята. Смея да твърдя, че всички си оставиха сърцата и душите на снимачната площадка.

- Кое беше най-голямото предизвикателство в работата по продукцията, която и в технологично отношение е уникална за българско заглавие (4K и HDR формата)?

- Това е изцяло заслуга на Марто и на този феноменален оператор Андрей Андреев, които направиха възможно картинката да е такава, каквато е. Да имаме първия наш филм, който може да се гледа 4К в киното. На премиерата в Лондон в кино Genezis, което през 2019 г. бяха обявили за най-доброто в Обединеното кралство, дойде представител на “Одеон”, който гледа лентата и беше изключително развълнуван. Когато разбра, че ще ходим и в Единбург, директно ни каза: “Не го излъчвайте никъде, елате при нас”. Така го прожектирахме в централния “Одеон” там, което се случи за първи път с българска лента.

Относно предизвикателствата - имаше, разбира се. “Кремиковци” вече не съществува във вида, в който е бил, когато са се случвали нещата. Не беше лесно да намерим място, което да е подходящо. С помощта на художника Сами Ганев, който одекори този цех, мисля, че успяхме да сме абсолютно автентични.

Оттам насетне за нас като актьори, за Мартин като режисьор и за Андрей като оператор предизвикателството беше да успеем да задържим енергията, която да те държи за гърлото в продължение на почти два часа в действие, което се случва на едни 100 кв. метра и без други локации.

Може би защото нямаше грешка в кастинга, всичко се случи точно така, както трябва. Нямах никакво съмнение, че сме успели.

- Кой е най-ласкавият коментар, който сте чули или прочели по повод на филма?

- От агенцията, която се грижеше за маркетинга и пиара ни, казаха, че след първия месец в социалните мрежи са изброили над 10 хил. коментара, 95% от които все едно са писани от един човек. Еднозначен ефект. Чакахме много време, докато прочетем първия хейтърски коментар.

- Какво мислите за отпадането на лентата “Майка” - първия български кандидат, заради неспазени технически изисквания?

- Да речем, че няма нищо случайно в този живот. Но режисьорката Зорница София, както и Дария Симеонова, която изпълнява главната роля, са наши приятели. Няма как да се зарадваме, че техният филм е отпаднал. Може би е трябвало по-спокойно да подходят. Доколкото знам, филмът бе програмиран за другата година, защо е било това бързане, те си знаят. Но за първи път разбрах за това правило, че лентата - кандидат за чуждоезичен “Оскар”, трябва да е поне 50% на националния език. Нямах идея.

Ние не реагирахме, не сме от хората, които ще започнат да философстват. Тъжно е, вярвам, че колегите са направили хубав филм.

- Какво мислите и по отношение на решението на Виктор Божинов да оттегли своя филм “Бягство” от националното съревнование заради конфликт на интереси в изборната комисия?

- Адмирирам го, това е много коректна и честна постъпка. И ние щяхме да реагираме по същия начин.

- По-добре ли би било публиката да избира българското кинопредложение за “Оскар” вместо комисия?

- Не знам къде е златната среда. Не бих могъл да отговоря еднозначно. Да ви кажа, ето, като гледам музикални формати, в които накрая публиката определя... Там има хора музиканти, които се занимават от години и биха могли професионално да преценят кой би имал шанс наистина да има кариера. Иначе много печелят, избрани от зрителя, но после - нищо. Затова си има награда на публиката на много фестивали, което е съвсем различно. А другото трябва да е в ръцете на професионалистите. Тогава обаче трябва да започнем да говорим за морал.

Нямам никакви скрупули да кажа, че от всичко, което видях тази година по кината, “В сърцето на машината” наистина се отличава във всяко едно отношение. Очевадно е. По повод на избора, втори впоследствие, една дама написа, че дори е изненадана, че е имало колебание кой филм трябва да отиде за “Оскар” при съществуването на “В сърцето на машината”.

Уважавам все пак труда на всички колеги и мнението на комисията. Просто трябва да сме по-спокойни и с повече чест да действаме.

- Струва ли ви се, че всяка година има драми, щом стане време да се избира нашият претендент за “Оскар”?

- Има и е нелепо. И на нас ни стана странно отначало, че нашият филм не бе първият избор, но си казахме: “Това е положението”. Не сме коментирали. Сега да видим дали грешката е вярна.

- Смятате ли, че хаосът в киноиндустрията ни може да се оправи, ако се работи повече и по-малко се гледа в чуждата паница и се набляга на оплаквания?

- Някои просто си лаят. Немалка част от колегите наистина се стремят, докато вдигат шум, да прокарват някакъв морал. Не е еднозначно. Определено има хора, които просто си чешат езиците.

Смятам ги за бездарници. Ние не обръщаме внимание на такива хора. Мисля, че е редно и би трябвало така да е. Енергията, която те харчат за глупости, по-добре да я използват в правенето на по-добри филми и в собственото си израстване.