Славата и любовта тласкат изпълнителката в бездната на най-страшните демони, тя почива на 27 г. от алкохолно отравяне

Строго таен биографичен филм за Ейми Уайнхаус е в процес на работа под ръководството на британската режисьорка и близка приятелка на певицата Сам Тейлър-Джонсън. Back to Black е заглавието на игралната лента, която ще върне към живота на големия екран музикалната звезда повече от 11 години след нейната трагична смърт.

Продукцията е достигнала до етап на кастинги, подкрепена от европейското студио Studiocanal. Смята се, че за ролята на Уайнхаус се търси сравнително ново лице.

Лентата е определена като “много страстен” проект за Тейлър-Джонсън, която нашумя като режисьор на “Петдесет нюанса сиво”. Тя се оттегли от поредицата след първия филм и заяви, че съжалява за работата си по него и заради борбата, която е водила с авторката на книгите. Тейлър-Джонсън все пак е отговорна и за завладяващия Nowhere Boy, който разказва за младия Джон Ленън точно преди да срещне Маккартни и да създадат най-голямата поп група на всички времена.

Интересното е, че Back to Black има пълната подкрепа на Мич Уайнхаус, бащата на покойната певица, който беше представен в негативна светлина в отличения с “Оскар” документален филм “Ейми”. Лентата на Асиф Кападия изчерпателно и интимно отразява живота на Уайнхаус, като същевременно поставя под въпрос хората, които са спечелили от нейното пропадане в бездната сред най-страшните демони. След като бе представен зле в тази продукция, бащата на Уайнхаус заяви, че ще изложи своята страна на историята, и го направи в документалния филм на BBC от 2021 г. Reclaiming Amy, който отбеляза 10-годишнината от смъртта на певицата.

Тейлър-Джонсън все още не разкрива детайли от сюжета на своето заглавие, но е известно, че историята в Back to Black ще показва съдбата на звездата от възхода до нейното падение и внезапна смърт.

Ейми е само на 27 години, когато почива от алкохолно отравяне в дома си в Лондон. Преди публичната си битка със злоупотребата с наркотици и алкохол британската певица заимства гладката музикална душа на 60-те години и добавяйки свой собствен модерен привкус, създава различен стил, който е вдъхновил дълъг списък от други поп изпълнители.

Любовта й към соула и джаза резонира сред феновете по целия свят, което довежда до хитове като Valerie, Back to Black и Rehab.

Именно през своя възход тя все повече и повече отстъпва под натиска на пороците. Започва да се чувства неспокойна от непрекъснато нарастващата си публика. За капак папараците документират всяко нейно движение, превръщайки я в любимка на клюкарските издания. За да се справи с тежестта на славата, Уайнхаус прекарва голяма част от времето си в местните кръчми в района на Камдън. Именно там тя среща бъдещия си съпруг Блейк Фийлдър-Сивил.

Моментално омагьосани един от друг, двамата се женят през 2007 г. Въпреки че изглежда като любов от пръв поглед, много от близките приятели на певицата са неспокойни от тази връзка.

“Ейми се промени за една нощ, след като срещна Блейк - спомня си нейният първи мениджър Ник Годуин. - Тя просто звучеше напълно различно. Нейната личност стана по-далечна. И ми се стори, че това се дължи на наркотиците. Когато я срещнах, тя пушеше трева, но смяташе, че хората, които приемат наркотици от клас А, са глупави. Тя им се смееше.”

Бракът им с Блейк е бурен и включва поредица от обвинения в нападение и притежание на наркотици. Двамата често оглавяват първите страници на новинарските издания, а тъй като Ейми е известна, тя изнася тежестта на критиките.

Те ту се събират, ту се разделят, нараняват се един друг - физически и емоционално.

Чашите преливат - депресията е жадна, анорексията и булимията се редуват, бутилките трябва да са бездънни, дрогата - необходимо бягство, защото страховете я дебнат зад всеки ъгъл...

Фийлдър-Сивил по-късно признава, че е запознал изпълнителката с тежките наркотици, но тя е започнала да губи контрол, след като вторият й албум Back to Black я изстрелва сред световните звезди през 2006 г.

Епохалното музикално творение изследва злоупотребата с вещества, както и нейния нестабилен брак. Това е звуков триумф, който печели пет от шестте награди “Грами”, за които тя е номинирана.

Въпреки този огромен успех Ейми не успява да присъства лично на церемонията поради правни проблеми, които я възпрепятстват да получи американска виза. В своята дистанционна реч певицата благодари на съпруга си, който тогава е в затвора за нападение над собственик на бар и опит да го подкупи, да не повдига обвинения.

Към края си Уайнхаус често е твърде пияна, за да се качи на сцената, като се налага да я държат по време на изпълнения.

В “Ейми” бива разкрито, че нейният собствен баща се е поколебал да я изпрати на рехабилитация, когато е имала най-голяма нужда. Но той не носи вината дълго сам, тъй като все повече и повече хора от обкръжението й започват да споделят отговорността за падението на младата певица.

В опит да спаси живота си тя отменя това, което трябва да бъде турне за завръщане, само месец преди смъртта си.

Турът започва с катастрофално представяне в Сърбия, където Уайнхаус не помни думите на песните си и дори в кой град се намира. Публиката е възмутена и освирква музикалната звезда, преди тя да бъде свалена от сцената. Сърцераздирателната сцена е последното представление на Ейми.

Изпълнителката се обажда на своята лекарка Кристина Ромет за последен път вечерта преди да си отиде. Ромет си спомня, че тя е била “спокойна и донякъде виновна” и че е споменала, че “не иска да умре”.

По време на разговора Уайнхаус разкрива, че се е опитала да изтрезнее, но се е напила отново само седмици по-късно.

В нощта на 22 срещу 23 юли 2011 г. певицата и нейният бодигард Андрю Морис остават будни до 2 часа сутринта и гледат видеоклипове от нейни ранни изпълнения. Морис си спомня, че тя се е смеела и е била в добро настроение през последните си часове.

На другия ден около 15 часа Морис осъзнава, че нещо не е наред.

“Все още беше тихо, което изглеждаше странно - връща се назад той. - Тя беше в същото положение, както сутринта. Проверих пулса й, но не можах да го намеря.”

Причината за смъртта е отравяне с алкохол, като следствието по-късно разкрива, че нивото му в кръвта й е било 0,416 - повече от пет пъти над законовата граница за шофиране в Англия.

В крайна сметка Уайнхаус губи битката с демоните си. Тя обаче проправя пътя на много други талантливи артисти от английската музикална сцена. Адел и Дъфи смятат, че Ейми е направила по-лесен техния личен пробив в САЩ. Лейди Гага също признава певицата за това, че е помогнала на “нетрадиционните жени” да постигнат мейнстрийм поп успех.

Коментирайки втората вълна от женски вокалистки, последвали влиянието на Уайнхаус, редакторът на Spin Magazine нарича нейния успех “момента на нирвана за всички тези жени”.

Сред звездите, които са изповядвали любовта си към покойната звезда, са още Бруно Мара, Туве Ло, Джеси Джей, Палома Фейт, Лана дел Рей, Сам Смит, Флорънс Уелч, Халси, Алесия Кара, Естел и Били Айлиш.