Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Пламен Галев и Ангел Христов
Пламен Галев и Ангел Христов

През 1998 г. спецченгето стреля по беглец с фолксваген, който по-късно умира, делото продължава 17 г.

Наркотрафиканти, битови и поръчкови убийци пълнят списъка на българите, издирвани с червена бюлетина в Интерпол. Повечето са с богати криминални досиета и са лежали по затвори и арести.

В профила на бегълците от правосъдието обаче има изключение. Това е Александър Вълков. Той е единственият полицай, който избяга, за да не влезе в затвора. (За другите, които са извършили престъпления или са осъдени, но като бивши служители на МВР, виж карето долу).

Днес Александър Вълков е на 51 г. Осъден е за смъртта на младеж, който прострелял в колата му през далечната 1998 г. Вълков изчезва още през септември 2015 г., когато Върховният касационен съд (ВКС) окончателно го признава за виновен и му налага наказание от 7 г., което вече щеше да е изтърпял, ако беше останал в България и влязъл в затвора.

През цялото време на разследването и съдебното дело Вълков е служител на МВР.

На 16 септември 2015 г. Александър Вълков присъства на заседанието на ВКС с надеждата, че ще бъде оправдан. След като чува решението,

бързо напуска залата. И изчезва задълго

Колегите му от МВР започват да го издирват в цялата страна 2 дни след съдебното заседание. По-късно е обявен и в списъка на Интерпол.

Вече точно 7 г. от Александър Вълков няма следа.

В края на 90-те Вълков е част от елитното Бюро за оперативно издирване (БОИ) в МВР, което залавя особено опасни престъпници, които се крият. Един от тях е най-известният тогава автокрадец Ганчо Въчков-Ганеца. На 2 декември 1998 г. Вълков и негови колеги от бюрото тръгват да търсят Ганеца в околностите на малък град на север от София. Спецченгето карал цивилен бус, в който се возили колегите му, а с отделни автомобили се движили други служители на МВР. Акцията се оказва неуспешна и полицаите са отзовани. Изморени, около 21 часа потеглят обратно към София по магистрала “Хемус”. Колоната им била изпреварена от “Фолксваген Голф” и това направило впечатление на ченгетата. По-късно част от полицаите спрели да вечерят в заведение край пътя, а останалите, сред които Вълков и колегите му от бюрото, продължили към София. Тогава на прав участък от пътя непосредствено след микробуса те забелязали да се движи същият “Фолксваген Голф”. Шофьорът му бил пуснал дълги светлини и заслепявал тези пред него. В района на гара Яна полицейските автомобили отбили вдясно и спрели. Същото направил и шофьорът на фолксвагена, управляван от 

АЛЕКСАНДЪР ВЪЛКОВ
АЛЕКСАНДЪР ВЪЛКОВ

19-годишния Айредин Мустафов от Славяново

Служителите на МВР решили да го проверят. Приближили се към него и забелязали, че е без номера. Ченгетата извадили служебните си карти и казали на шофьора да загаси светлините. Вместо да изпълни разпореждането, Мустафов рязко потеглил и преминал с една от гумите през лявото стъпало на един от полицаите. Ченгетата се качили бързо в буса и тръгнали да преследват беглеца. След минути го настигнали. От предния десен прозорец един от полицаите размахвал картата си и му крещял да спре. Мустафов този път се подчинил. Отново слезнали при него, но младежът също както първия път дал газ и потеглил с висока скорост. Тогава един от колегите на Александър Вълков стрелял два пъти предупредително във въздуха. Третия куршум насочил към задните гуми на фолксвагена. Започнало преследване.

В един момент бусът на полицаите се озовал от дясната страна на фолквагена беглец. Вълков, който шофирал, решил, че позицията му е удобна. Извадил оръжието си, заредил го с лявата ръка и стрелял два пъти по колата. Единият проектил попаднал в десния праг на задния калник, а другият - в задната врата, но проникнал в купето и през облегалката пронизал тялото на шофьора Айредин Мустафов. Малко по-късно при влизане в София той е задържан от преследвачите, които го предали на служители от Пето районно управление.

Айредин бил прегледан в болница с белезници на ръцете,

но наранявания не били открити. След това го вкарали в ареста. При оглед на фолксвагена, който Айредин откраднал от гаража на чичо си, е открита пробойната от куршума. Вълков и колегите му от бюрото били извикани, за да огледат и Айредин Мустафов. Тогава го откарали в “Пирогов” за операция по спешност. Въпреки усилията на медиците момчето починало на 7 декември - 5 дни след стрелбата на магистрала “Хемус”.

Починалият Айредин е погребан в родното му Славяново до Плевен. Стотици го изпращат, сред които много от съучениците му от Спортното училище в града. Мустафов е бил футболист в юношеския отбор на “Спартак” (Плевен). Имал и три мача за младежките национали. Тогава родителите му не присъстват на погребението. Не успяват да се приберат от Швейцария, където са на гурбет. Научили за смъртта на сина си по телефона.

Срещу Александър Вълков започва разследване, което е прекратявано няколко пъти. През 2000 г. влиза във Военния съд. Спори се дали полицаят е причинил смъртта на момчето по непредпазливост, дали е било при изпълнение на служебния му дълг и по много други въпроси, можел ли е да предвиди, че ще се стигне до фатален изход. Вълков е осъден първо на 4 г. и половина затвор. До втората инстанция минават 12 г. Квалификацията преминала през убийство в състояние на афект, а накрая - в немарливо изпълнение на служебните задължения, с които е причинил смърт по непредпазливост. Втората инстанция - Военноапелативният съд, го признава за виновен по това обвинение през април 2015 г., но не му налага наказание, защото давността за престъплението е изтекла. Затова Вълков се явява през септември във ВКС с надеждата, че решението ще бъде потвърдено. Там обаче съдиите го осъждат на 7 г. затвор, след което Вълков влиза в списъка на издирваните бегълци от правосъдието.

Ексченгетата Любо Иванов и Братя Галеви също са в списъка

Любомир Иванов
Любомир Иванов

Експолицаите Любомир Иванов, Пламен Галев и Ангел Христов са други, но бивши служители на МВР, които попаднаха в списъка на бегълците.

Галев и Христов първо са офицери в отряда на баретите, а след това оперативни работници в ГДБОП. Докато са полицаи, няма доказани престъпления, за които са разследвани и осъждани. Напускат системата през 90-те и влизат в частния бизнес. Настаняват се в имението в село Ресилово до Дупница и са известни като властелините на региона. Занимават се дори с пътно строителство. Далеч след като са напуснали МВР - през 2008 г., Братя Галеви са обвинени заедно с техни приближени, че са изнудвали собственик на таксиметрова компания в Дупница. Обвинени са и са задържани в ареста.

През 2009 г. се кандидатират за депутати. Съдът в Кюстендил ги оправдава, но Апелативният в София ги осъжда на по 5 г. затвор. Присъдите са потвърдени през 2012 г., но бившите барети вече са избягали. Оттогава ги издирват с Интерпол. 

Айредин Мустафов не е предполагал, че дразни спецполицаи.
Айредин Мустафов не е предполагал, че дразни спецполицаи.

Другият бивш полицай, който за кратко беше издирван с червена бюлетина, е Любомир Иванов - Любо Полицая, който е бил началник на Криминална полиция в едно от районните управления в София. Издирваха го през 2018 г. заради участие в престъпната група за производство на нелегални цигари на Евлоги Стаоев-Бирмата и синовете му. Това разследване така и не стигна до съда, а Любо Полицая се предаде и беше свален от издирване.

През март т.г. Любомир Иванов беше разстрелян пред дома си в столицата. По случая има двама задържани - физическият убиец и помагачът му. По-късно ГДБОП разби нелегална фабрика за цигари край Ботевград, за която се смята, че има връзка с Любомир Иванов.