Наскоро публикувахме интервю с Камен Невенкин, в което той обясни защо толкова много руски генерали загиват, защо като цяло Русия се проваля в тази "специална операция" и кой и как е тренирал по натовски стандарти полка "Азов".

Камен Невенкин е независим изследовател, посветил над 20 години от живота си на военната история и на Втората световна война. Той е най-издаваният български автор по тази тема в чужбина и пише предимно на английски език.

През 2020 година с книгата си "Крепостта Будапеща. Обсадата на унгарската столица" Невенкин спечели голямата награда на сайта за книги за военна история – "Стоунбукс", в конкуренция с над 20 000 заглавия. Контактува с военни експерти от цял свят и участва в различни дискусии за хода на войната в Украйна.

- Г-н Невенкин, тъй като Путин казва, че на него се пада да води война за връщане на територии, възниква въпросът - Украйна част ли е от изконните руски земи?

- Данните на някои пътешественици от XVII - XVIII век (предимно от Германия), както и карти, напечатани през тази епоха, категорично потвърждават наличието на украински език и народ. Да не забравяме и за запоржките казаци, които в продължение на около двеста години поддържат някакви полудържавни обединения преди тяхната "Сеч" (автономна териториална военна организация) да бъде окончателно ликвидирана от руснаците през 1764 г. Тоест украинците още тогава категорично

имат народност

Неприязънта на украинци спрямо руснаци е по няколко направления. След като отвоюва Украйна от Полша в края на XVIII век, Русия не създава автономни структури, даже напротив - систематично ликвидира съществуващите. По това време в Руската империя с изключителни права се ползват германците, а украинците се третират като поредната покорена народност.

Дотогава украинците от "Сечта" са били свободни хора, но след завладяването на техните земи им налагат крепостното право. Другият удар е езиковият - руснаците са категорични, че не трябва да се популяризира в писмен вид украинската

говорима

реч и азбука.

Паралелно с това започват ликвидацията на украинското казачество.

Има доста данни за Запорожката сеч, как там избиват и изселват много казаци. В първите години на руско управление Украйна е била двупластова - частта, отвоювана от турците, е била покрай Черно море, там започва колонизация, като през XIX век се заселват германци, българи, руснаци. Тогава Украйна се превръща в

мултиетническа държава

и украинците са спойката между отделните групи. Отделно от това почти навсякъде има и евреи.

- Крим в крайна сметка украинска територия ли е бил?

- Крим е изключение, до 1954 г. той никога не е бил украински, нито етнически, нито административно. Днешната руска пропаганда усилено тръби, че полуостровът е бил "подарен" на Украйна от Хрушчов, но както обикновено доста се е престарала. Истината е много по-прозаична. Още през 20-те години на XX век в Югоизточна Украйна и Крим започват серия от грандиозни проекти, свързани с икономиката, енергетиката, транспорта, индустрията и т.н., които очевидно се нуждаят от централизирано управление.

Освен това полуостровът е тотално обезлюден в резултат на войната и трудно се възстановява. Затова съветското ръководство решава

да смени "мениджмънта"

и да го предаде на Украйна, т.е. трансферът е резултат от чисто прагматични, а не емоционални подбуди. В цялата история има още един интересен детайл - в този момент (в годините непосредствено след смъртта на Сталин) СССР на практика се управлява от колективно тяло, а не от отделна личност. Затова указът е подписан от Ворошилов, а Хрушчов е по-скоро инициатор и все още в никакъв случай не е "силният човек на деня".

Иначе има други области, които традиционно се считат за украински, макар отдавна да не попадат в състава на държавата. Една от тях е Кубан - от другата страна на Крим, - където са преселени насила част от запорожките казаци, и Полесието, най-южната част на Беларус. (Оттам бе първата атака срещу Киев.)

Украинският език доказано съществува, той не е като македонския. Сегашното им знаме - синьо и жълто, е от 1848 г., когато избухват революциите из цяла Европа, а хората с украинска идентичност в Австрийската империя също въстават.

- Защо се говори, че Галиция, Лвов са нацистки, ултранационалистически?

- След разделянето на Полша в края на XVIII век, където Австрия, Прусия и Русия на три пъти поглъщат Полша и тя изчезва, западната част на Украйна - Галиция с Лвов - попада под австрийски контрол. Австрийската империя традиционно е била считана за един от еталоните на държавността, затова в тези райони нивото на обществените нрави и административна уреденост е на по-високо ниво и е нормално да се създаде добре организирано украинско национално движение

За тях те са това, което за нас са били Цариград и Букурещ.

Украинското съпротивително движение има латентен вид на територията на Русия, там то е пасивно, докато на територията, контролирана от Австрия, е по-организирано и жизнеспособно. Ето защо и първата реална съпротива и борба за независимост са насочени срещу Хабсбургите, а не срещу Русия - украинците в Галиция настояват за право на образование, на език, на църква. Така постепенно западните им земи се превръщат в крепост на украинската идентичност и затова на руснаците Лвов и до днес им е трън в очите.

-Т.е. Украйна почти не е имала шанс за независимост?

-Украйна не може да стане по-рано независима, най-малкото защото е богата, огромна територия, където се кръстосват много интереси. Ситуацията е подобна на тази със Санстефанска България - всички казват, че тази земя ни е прекалено много, затова е по-добре да ни я намалят.

Украинската независимост започва практически едновременно от Галиция и от "руската" Украйна в края на Първата световна война. С отстраняването на царя през 1917 г. те обявяват пълзяща автономия, като седалището им е в Киев. Веднага след Октомврийската революция те се осмеляват да декларират и пълното си отделяне от Русия, но

идват болшевиките

и заявяват, че Украйна ще бъде съветска.

Въпреки това Украйна обявява независимост и още през януари 1918 г. започва тяхната реална битката с болшевиките, така че да се твърди, че Ленин е основал Украйна, е абсолютно несъстоятелно. Болшевиките искат една "червена" Украйна, обаче германците навлизат там и помагат на украинците да ги изгонят, изтласквайки ги до Харков. Бялото движение също отказва да приеме независима Украйна и тя се управлява с помощта на Германия, но в края на 1918 г. Германия капитулира и те отново декларират пълна независимост.

Тогава пак нахлуват болшевиките, завземат Киев, но скоро след това са изтласкани обратно, този път от белите.

Тогава пак нахлуват болшевиките, завземат Киев, но скоро след това са изтласкани обратно, този път от белите.

Паралелно с това съществува Западноукраинска република, която в един момент формално се слива с Централна Украйна, а през 1920 г. реално е погълната от Полша. По това време болшевиките за трети път са превзели Киев и за трети път отново са изгонени оттам. Тогава украинците за кратко започват да управляват заедно с поляците. Болшевиките обаче не се отказват и правят още едно настъпление през 1920 г. Четири пъти превземат Киев с военни усилия, така че кой на кого какво е подарявал? За какъв подарък на Ленин става дума?

- Има ли етап, в който страната да е международно призната?

- През 1921 г. в Рига поляци и болшевики се споразумяват едните да вземат Западна Украйна, а другите - Централна и Източна. Така независима Украйна изчезва от картата. През това кратко съществуване страната е международно призната - някъде официално, а на много други места - де факто. Ако отворите който и да е вестник оттогава, ще видите, че се споменава за украинска държава, която има своя валута, армия, дипломатически корпус и т.н.

- Тогава тя какви територии обхваща?

- Общо взето сегашните без Крим. От 1921 г. Полша владее Западна Беларус и Западна Украйна. В Западна Беларус населението се оставя да го тъпчат, но в Западна Украйна започват за пореден път борба за автономия, искат език, писменост, църковни свободи. В този кръг най-активната фигура е Степан Бандера.

- За Украйна той е национален герой, за руснаците - фашист.

- Във войната и любовта всички средства са позволени. В наши дни има много активна пропаганда от двете страни, едната иска да очерни национални символи и герои, а другата ги превръща в ангели. Много е важно ние да запазим чувството си за реалност.

Степан Бандера е близък като характер до Ванче Михайлов, да се говори за него е все едно да се говори за Ванче в Сърбия и за Ванче в България. За сърбите той е фашист, за нас е герой. Когато става дума за физическото оцеляване на една нация, тя става крайна, хората започват да се съпротивляват по всякакви начини.

Необходимо е да се изясни, че нищо не е само черно или бяло. Тук са всичките

256 нюанси

на сивото

Украинският разказ за Бандера е, че обича Украйна, руският е, че той е нацист, антисемит и много лош човек.

Според Москва фактът, че украинците обичат и почитат Бандера, значи, че и те са много лоши хора. Доказано е, че Бандера е антисемит, както и че в различни периоди е работил с немците, но също така е и стопроцентов закрилник на украинците по всякакви начини, но само на тези, които той не е считал за предатели.

- Когато подготвях книгата си за Ким Филби, във файловете на ЦРУ видях, че в началото на 50-те години британското и американското разузнаване са подготвяли преврат в Украйна и Бандера е бил техният човек.

- Той не е подбирал средства, осъден е на смърт от поляците за убийството на полски министър, през 1939 г. бяга в немската зона. Службите на Хитлер съзират възможността да го използват срещу руснаците. Когато през 1941 г. немците нахлуват в СССР, народите от най-западните области решават, че ги отървават от болшевиките и анонсират възстановяването на държавите си. Това се случва не само в Украйна, но и в Литва, например.

В първите дни на юли 1941 Бандера и неговото обкръжение обявяват независима Украйна, която в техните представи трябва да бъде преди всичко ултранационалистическа. Тук се налага да изясним един много важен момент. За немците Бандера е бил средство, той не им е бил приятел. А за Бандера немците също са средство. Това е прагматичен подход с нулеви емоции от двете страни.

Бандера вижда в немците възможност да върне независимостта на страната си, осъзнавайки, че Хърватия вече е независима, а украинците все още не са. За германците Бандера е "свредел", който може да разруши болшевизма. Но нищо повече от това, камо ли пък държавен лидер.

Затова през 1941 г. те го прибират в концлагер и той седи там почти до края на войната. Тогава го пускат, разчитайки, че той отново ще им помогне срещу руснаците, но той бяга на Запад, при американците. След войната се установява във ФРГ, опитвайки се да организира

партизански действия срещу СССР

Затова през 1959 г. Москва му праща агент да го убие.

- Украинското движение за независимост като нашето ВМРО ли се развива?

- Приблизително. През 1940 г. то се разделя на две крила, горе-долу като ВМРО - на ОУН Б (на Бандера - бел. ред.) и ОУН М (на Андрий Мелник). Последният също е роден в Австро-Унгария, в Галиция. В сравнение с Бандера Мелник е по-умереният, харесвал е Мусолини, бил е женен за еврейка.

Докато ОУН Б на Бандера са радикални - веруюто им е: "в името на Украйна сме готови да се бием с всички наред". Макар и от концлагера, Бандера дърпа конците в движението си.

Наместникът му е Роман Шушкевич. Между всичко останало, ОУН Б се бият срещу ОУН М, защото искат да наложат властта си със сила, а през това време избиват и евреите. При това подходът им отново е прагматичен. Ако евреинът е лекар, ще го оставят жив, защото при партизанските войни им е необходим, за да ги лекува, но ако, например, е обущар - най-вероятно ще го убият.

- А защо?

- За бандеровците, а и за много хора тогава евреите са естествени носители на болшевишките идеи.

- Тоест войната при болшевиките още по времето на Троцки, на Ленин за и против евреите си продължава?

- Да, противниците на болшевиките винаги са обвинявали евреите, че те са в дъното на Октомврийската революция заради големия брой евреи около Ленин. Затова призивът на сподвижниците на Бандера винаги е бил - да се избият евреите, защото те са бъдещите болшевики, които могат пак да разделят Украйна между поляци и руснаци.

Заради подобна логика бандеровците в един момент решават, че трябва да избиват и поляците. Така се стига до

Волинското клане

- ултиматумът на ОУН Б буквално е: "Изселете се на запад, извън нашите земи, иначе просто ще ви изколим". През 1943 г. започват етническо прочистване. Полската нелегална Армия Крайова се намесва и в отговор на терора срещу полското население започва контраакция за избиване на украинското. Немците доволно потриват ръце.

Ситуацията като цяло е много странна, защото поляците водят военни действия с немците, а и

бандеровците се борят с немците, които казват, че непокорните от ОУН Б не им трябват.

-Тоест, движението на Бандера не е нацистко?

- Да се говори нещо подобно е пълен абсурд. Все едно някой да каже, че ВМРО работи за гърците. Положението в Украйна по време на нацистката окупация е било като в Дивия Запад - всеки се бие срещу всеки, а населението се крие. Най-беззащитни са евреите. Периодично се постигат примирия, но като цяло процесите са неуправляеми. Във всичко това се намесват и съветските партизани, които искат да изтласкат всички други.

Ако се появи съветски отряд - украинци и поляци временно спират сраженията помежду си, отиват, унищожават го (ако могат) и се връщат да продължат битките помежду си. Съветските войски започват да навлизат от изток постепенно, но те не могат да се справят веднага с полската Армия Крайова и с бандеровците и през 1944 - 1945 г.

сраженията в тила на Червената армия са особено интензивни.

Отделно от всичко това в Галиция се организира 14. СС дивизия от немците с помощта на местни функционери от Украйна, тук Бандера практически не участва. Включват се основно симпатизанти на Мелник, които се надяват по този начин да спрат руснаците и Украйна отново да е независима. т.е. това са предимно отчаяни националисти.

Немците винаги са избягвали да афишират, че дивизията е украинско формирование. Едни симпатизират на Мусолини, други мразят евреите, но всички те са убедени, че воюват за Украйна. Сложна, дивашка картина. Междувременно и унгарците попадат в периметъра на ОУН и им е лепнато клеймoто на поробители, защото през 1939 г. те

анексират Закарпатска Украйна,

където половината население е украинско, другата са унгарци, словаци и евреи. На фона на целия този ужас някои правят елементарни постулати, че бандеровците са нацисти, а те са били далеч от това - просто са избивали всички, които са смятали, че пречат на независима Украйна.

Разбира се, украинската версия за тях е много избелена, филтрирана и там хората на Бандера са представени като ангели. Ако се слуша руската пропаганда - тя пък съвсем изкривява картината. Затова фактите трябва да се поднасят внимателно и точно такива, каквито са.