Познанието само пречи на хората да имат категорични мнения по всички въпроси (Буги).

До най-непознатите кътчета от душата на легендарния блус музикант и радиоводещ Буги Барабата, който почина през 2019 г., допуска нова книга за живота му. “Буги Барабата - шофьорът на блуса” е събрала вълнуващи моменти и разговори, непубликувани снимки и интересни лични истории на незабравимия чешит. Книгата е написана от певицата и композитор Светлана Близнакова-SEVI с подкрепата на екипа на Z-Rock и благодарение на “Рейнарс Алуминиум България” в лицето на Анатоли Павлов. Приходите от продажбата на тази нетипична биография са предназначени за паметник на Буги.

Специално за “168 часа” Светлана Близнакова-SEVI предостави откъс от страниците и сподели, че се е хвърлила в писането с много желание, но и с малко страх, защото никога не е правила такова нещо. Тя е автор и на вълнуващите скици, които илюстрират изданието. 

“Чрез тях исках да подсиля въздействието на личността на Буги и на историите в главите - разказва SEVI. - Работих усилено, за да мога да постигна максимална близост с неговия характер и харизма.

Надявам се да съм успяла да я предам. Ще го запомня с това, че беше автентичен! Пример за човек, който живее по своя начин, вън от клетката и рамката. Свободен!”

Двамата са имали лични срещи най-вече когато Близнакова е била негов гост в ефир. По този повод помни и забавна история с него.

“Имахме насрочено интервю, но той ни беше обявил една седмица по-рано. Събуди ме мой приятел по телефона, радостен, че ще ни слуша в ефир. Скочих и веднага писах на Буги, че се е объркал.

“Да! Аз съм идиот. Объркал съм се, каза той. Нищо де. До края на шоуто ще се объркам да пусна ваши песни още няколко пъти и ще ви чакам другата седмица.”

Неповторим - такъв остава Буги до сетния си миг.

От глава “Душа”

(Елена Розберг) Сърце. Много малко са съвременните хора с толкова задълбочени интереси по дадена тема.

Искам през моите очи хората да го видят по този начин. Като човек, който много е чел, осмислил е мъдростта и е развил собствената си личност. Светът трябва да се движи напред, мотивиран от такива енергии.

(Огнян Ангелушев) Първият, на когото се обадих, беше Буги, въпреки че знаех, че най-вероятно Буги ще ми откаже по ред причини. Звъннах му и му казах:

“Човек, ти си ми най-близкият на сърцето, предлагам ти първо на теб, допускам, че ще ми откажеш, въпреки това звъня първо на теб и чакам твоето решение”.

Обясних му за какво става дума - че искам да свири на концерта благотворително (става дума за благотворителна инициатива на мотористите да зарадват малчуганите от дома за деца, лишени от родителски грижи, в село Доганово. Радио Z-Rock се включва в кампанията със средства и приятелска подкрепа - бел. ред.), той каза: “Знаеш, че няма да стане”, казах: “Да, зная, но трябваше да те чуя”, поговорихме за други неща, затворихме, нямаше и 10 минути, Буги звъни: “Гад мръсен, знаеше, че не мога да ти откажа!”, знаех разбира се. Каза: “Окей, не искам да се разбира, че участвам благотворително, но съм зад теб”.

Дойде, участва, за другото, което беше като изискване, каза: “Виж какво, инструментите ми са много скъпи, не си мисли, че разни деца ще се качват на сцената, ще ги пипат, ще дрънкат на тях и ще правят каквото и да е”.

Казах: “Добре, няма проблем, ще имам грижата”.

Отидохме, купонът течеше с пълна сила, имаше антракт, аз търчах по ангажименти в организацията, в един момент се обръщам към сцената и виждам една прекрасна картинка.

Буги е клекнал долу, едно детенце в него, на една китара нещо му показва, друго детенце хванало другата му китара и Буги някакъв щастлив как другото детенце се опитва да изкара звук от ония скъпите инструменти, дето е абсурдно да ги пипнат дечица.

Беше великолепно.

Запяха песен, която беше свързана с... темата беше за едно дете, което няма родители, така доста се напасна, защото Доганово всъщност е дом за деца без родители. Видях как на Буги, пеейки, му се напълниха очите със сълзи, завъртя се наопаки, продължи да свири, преглътна там сълзи, сополи, каквото имаше, след което се обърна към публиката и продължи да пее, и беше много, много разтрисащо!

(Анатоли Павлов) Не мисля, че занапред ще се роди такъв уникален човек като Буги и ще е загуба за нашето общество, ако неговата история бъде забравена. Той е от тези, все по-малко оставащи сред нас хора, които са себе си през целия си живот. Живял е както си иска и е пример за подражание в това отношение.

Живеем в общество, в което се раждаш и от малък ти предначертават какво ще се случи. Обикновено сами се спираме да правим нещата, които обичаме, заради редица втълпени етикети, стереотипи, страхове, възпитание. Ако Ларс Улрих (основател и барабанист на американската група “Металика”) беше слушал баща си, щеше да е тенисист.